Откраднатите капаци

Едвин Сугарев

Четиридесет метални капаци на улични шахти са били откраднати в Бургас през последните 24 часа. Повечето били от квартал “Меден рудник”.

Това е кражба, която характеризира. Нещо като знак за нивото, до което го е докарала съответната нация. Тя впечатлява не защото кражбата по начало е лошо нещо, а защото в случая е съчетана с драстично пренебрежение към човешкия живот. Можеш спокойно да пропаднеш във канализационна шахта. Можеш да караш кола и колелото ти да пропадне в нея. Ефектът е известен.

Да откраднеш капак от канализационна шахта е като да отрежеш за скрап влакова релса от линия, по която знаеш, че минава влак. Или да резнеш със същата цел високоволтов далекопровод, по който тече тока на половината държава.

Не че и такива неща не са се случвали в България. Случвали са се И такива неща. Кражбата на капаци от улични шахти обаче е някак си по-показна. Прилича на крайпътен знак, с който ви казват: “Пребиваването в тази държава е опасно за здравето и живота ви.”

Спомням си първото си впечатление от Улан Батор, столицата на Монголия – в далечната вече 1997 г. Бях току-що пристигнал и излязохме за пръв път с моя приятел Николай Генов да се поогледаме града. Карахме по централния булевард – най-централния в монголската столица. Изведнъж изкрещях “Внимавай!” и Ники светкавично наби спирачки – право пред гумите ни зееше огромна дупка: уличен канал без капак.

Не можех да повярвам на очите си – в столицата, в самия й център! После разбрахме, че не само там, а всъщност навсякъде ги няма капаците от каналите – и че това било първото нещо, което трябвало да научим, преди да тръгнем да шофираме по монголските улици.

Но нека все пак припомня: става дума за Монголия, 1997. Тогава улиците не бяха много, а шосетата хич – на площ колкото половината Европа имаше няколкостотин километра асфалт, всичко останало бяха черни пътища. Половината Улан Батор се състоеше от юрти, а основно средство за придвижване си оставаха традиционните коне, пасящи навсякъде на свободни табуни. Колите не бяха кой знае колко много, а липсата на капаци от шахтите си беше просто в реда на нещата.

Наскоро един приятел ми писа от Монголия: Улан Батор се бил цивилизовал, не можело да се разминеш от джипове и лимузини, а капаците на каналите стоели по местата си.

Е, в България не стоят по местата си. Крадат ги и ги продават за скрап. Има кой да ги краде, има и кой да ги приеме. Ако нощем пропаднем в някой от тях, вероятно бихме имали време да поразсъждаваме защо ли се случва така. И да се запитаме кога най-сетне ще откраднат и капаците от очите ни.

Виж още текстове от Едвин Сугарев в сайта
svobodata.com

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.