Русия и САЩ подписват последния договор от Студената война

„Русия и Америка нанесоха удар по ракетите“, коментира московският в. „Комерсант“ предстоящото сключване на новия договор между федерацията и САЩ за съкращаване на стратегическите нападателни оръжия. Документът се очаква да бъде подписан в Прага на 8 април от президентите на двете държави Дмитрий Медведев и Барак Обама. Договорът ще бъде в сила до 2020 г. и предвижда още след 7 години Русия и САЩ да достигнат договорените пределни равнища на ядрените си въоръжения.

Всяка от държавите ще намали броя на ядрените си бойни заряди на 1550 единици, а броят на носителите й не ще може да надхвърля 800. Някои военни експерти прогнозират, че заради износването на техниката Русия ще остане най-много с 500 носители още до 2015 г. Страните по договора се гордеят най-вече с компромисите, постигнати за година напрегната работа върху новото споразумение. Често се налагаше Медведев и Обама лично да се включват в преговорите. 14 пъти те се договаряха на четири очи или по телефона как да бъде решен някой въпрос, поставил натясно преговарящите в Женева.

Кремъл съобщи, че в договора ще бъде отразена принципната за Русия взаимовръзка между стратегическите нападателни въоръжения с отбранителните, тоест със системите за ПРО. Според пожелал анонимност източник, участвал в подготовката на текста, Русия и САЩ ще се задължат по-специално да не преоборудват пусковите установки на противоракетите, за да разположат в тях балистични ракети, твърди изданието.

Москва направи отстъпки на Вашингтон, като склони за размяна на телеметрични данни, но Русия ще има право да не им предоставя цялата информация, отбелязва политолог от Московския център „Карнеги“ пред „Комерсант“. Руското външно министерство преценява като своя заслуга, че новият договор е „икономичен“ – главно защото федерацията вече няма да предприема скъпоструващи мерки за унищожаване на междуконтинентални ракети в предишните мащаби, обяснил пред вестника заместник-външният министър Сергей Рябков. Според него, руските ядрени оръжия „естествено ще излизат от експлоатация“, щом се изчерпи ресурсът им; „освен това, има и програми да се използва военната техника за мирни цели“, казал дипломатът.

Москва смята за своя основна дипломатическа победа факта, че в договора ще се споменава ПРО – при все че там няма нито една формулировка, която да попречи някак на САЩ да продължат разполагането на своя ПРО в Източна Европа. Руското Външно обаче подготви вече отговор на евентуални критики заради доста размитото обвързване между ПРО и СНВ. „Ако някоя от страните остане недоволна от нещо в поведението на другата, договорът предвижда възможността тя да излезе от него“, заяви Рябков. Впрочем, сега никой не иска дори да си мисли за подобни крайности, добавя „Комерсант“.

Източник от Белия дом съобщи пред осведомителните агенции, че постигнатите договорености няма да попречат на САЩ да осъществи програмите си за ПРО. Това изглежда наистина е така, пише „Московский комсомолец“. Защото генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен вече подслади горчивия хап с изявлението, че Русия трябва да участва в изграждането на европейска система за ПРО. И подчерта ,че това сътрудничество ще е важен знак, че Москва е част от общото европейско семейство, пояснява изданието. Русия няма да съкращава на практика нищо. Новият договор ще наложи съкращения на бойни заряди и ракети главно на САЩ, и те ще бъдат незначителни, коментира експерт от Станфордския университет, цитиран във „Ведомости“. Смисълът на новия договор не е в цифрите, а в механизмите за взаимни проверки и в прозрачността на двете страни, допълва политологът.

Вече е очевидно, че ратификацията на новия документ в Русия и в САЩ няма да премине гладко, предупреждава „Росийская газета“. Официалните лица от двете държави засега деликатно заобикалят тези въпроси в коментарите си и говорят за предимствата на договора. Отношението към него в САЩ обаче е нееднозначно. „Републиканци, които се стремят да отслабят позицията на администрацията на Барак Обама, ще търсят в договора скрити задължения. Срещу своите гласове някои от тях ще се опитат да получат гаранции, че ще бъде ускорено разработването на отбранителни системи“, цитира изданието експерт от САЩ. Най-вероятно обаче договорът все пак ще бъде ратифициран до края на годината, прогнозира „Росийская газета“.

Ако договорът обвърже твърдо стратегическите оръжия с ПРО, републиканците в Сената на САЩ може да не го ратифицират, твърди друг американски политолог, цитиран в „Газета“. Ако пък няма такова обвързване, договорът ще бъде ратифициран и „ще можем да констатираме, че е победила дружбата“, казва аналитикът. „Защото от договора имат интерес както двете държави, така и двамата президенти: той е необходим на Обама като мажна стъпка към един безядрен свят, а на Медведев – тъй като Русия вече не може да си позволи да поддържа арсенали, каквито имаше някога Съветският съюз“, изтъква наблюдателят от САЩ пред „Газета“.

Новият документ „най-вероятно ще стане последен в историята на договорите по модела на студената война“, пише „Время новостей“.  Резултатът от преговорния маратон е образец на взаимноприемливия компромис и във военната, и в политическата сфера. Всяка от страните може да говори, че е постигнала успех, без да влиза в противоречие с изявленията на партньора й в същия дух. Ратифицирането на договора тепърва предстои и няма гаранции, че той ще влезе в сила. Ако това стане, договорът ще потвърди значението на Русия на световната арена. Колкото и да се гаврят някои с „останките от империята“, САЩ вече не подписват с когото и да било освен Русия двустранни международноправни документи въз основа на пълно равноправие. Според него, няма да се оправдаят очакванията на Белия дом, че стъпката към разоръжаване от страна на Москва и на Вашингтон ще стане пример и за останалите ядрени държави.

Причините други страни да се стремят към притежание на ядрени арсенали почти нямат връзка с отношенията между Русия и САЩ – опасенията им са предизвикани от регионални проблеми. А времената, когато Кремъл и Белият дом бяха тъй могъщи, че можеха да накарат други страни да правят нещо против волята си, останаха в миналото заедно със студената война, добавя „Время новостей“.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.