СофияПловдивВарнаБургасРусе

Махмуд Абас е в задънена улица

Сюзън ал Атбах

С увеличаване на броя на убитите и ранените всеки ден на Западния бряг и ивицата Газа и бесните заплахи на израелския премиер Бенямин Нетаняху служители на палестински организации в Ливан започнаха да говорят за засилване на сблъсъците в окупираните земи през идните седмици и за възпламеняване на, както се предполага, трета интифада. Тези служители следят случващото се в Палестина и имат своите канали и групи, с които поддържат всекидневна връзка. Забележително е, че палестинската опозиция не е сама в очакването си да се стигне до нова интифада, с нея са и някои членове на ръководството на Фатах, които вече не крият, че продължаването на израелската заселническа политика и предизвикателствата на Нетаняху към религиозните настроения няма да доведат до нищо добро.

Всички обаче са на мнение, че се задава ескалиране. Някои казват, че през следващия етап ще има неочаквани развития, планирани от движения, на които им е дотегнало от обещания за мир. Твърди се, например, че „Хамас“ може да се възползва от шанса си да нахлуе на Западния бряг, за да започне оттам военна операция и да накара Израел да загуби самообладание. Други пък казват, че някои спящи клетки на Фатах ще се разбунтуват този път и ще отхвърлят оковите на Махмуд Абас, които са ги приковавали години наред. Между тези две възможности има най-различни сценарии, които източниците не обясниха, а само казаха: „Следващите седмици ще са пълни с изненади.“

Това, за което палестинците говорят тук, не са просто очаквания. Това е информация, която се повтаря, и без съмнение палестинският президент Махмуд Абас е запознат с нея, за да каже след срещата си с американския пратеник Джордж Мичъл в Йордания, че „съпротивата е право на палестинския народ, което международното право признава“. Това изявление обаче няма да е достатъчно. Палестинският лидер трябва да усети „пулса“ на палестинците, в противен случай може да изтърве положението. И да върне назад думите си, че „израелските набези и провокации не спират, но въпреки всичко това палестинският народ се сдържа и ние се опитваме да удържим положението“. И да изиска от израелското правителство да „спре всички провокации, разгарянето на гняв и нарушения на международното право“.

Натаняху отвърна на Абас, че „Ерусалим не е колония, а е столица на Израел“, а преди това бе казал също, че „застрояването на Ерусалим е като застрояването на Тел Авив“ и с това отхвърли всички международни решения и помете едно от условията за начало на преговорите. Така Нетаняху постави палестинския лидер в още по-лошо положение, между два огъня: или да приеме юдеизирането на Ерусалим и да отстъпи Джамията на Ибрахим (Гробницата на патриарсите – бел.прев.) и така да се обърне срещу народа си – нещо, което никой не се е осмелявал да направи преди него, или да признае, че мирният процес е стигнал своя край и на народа не му остава нищо друго освен да се разбунтува – нещо, което мирният характер на Абас няма да позволи. Но докато Абас седи между два стола, той е в опасно положение – Фатах не приема това, а останалите фракции започнаха да се възползват от случая, доказателство за което са ожесточените изявления срещу Абас, които бълваха срещу него като адски огън. Някои видяха в това възможност той да поеме отговорността за съдбата на палестинския народ.

Според член на една фракция приоритетът на Абас днес е да сключи примирие с „Хамас“, тъй като всяко израелско действие срещу палестинския народ, което ще доведе до много жертви предвид настоящата враждебност, в крайна сметка ще се обърне срещу него. „Хамас“ добре знае това и поради тази причина движението нито отстъпва, нито настъпва, а съсредоточава усилията си върху повече провокации срещу Израел и изстрелване на ракети и може би ще успее с присъствието на свои членове на Западния бряг да разпали нов фронт.

Движението на съпротивата потрива ръце тези дни в очакване да пожъне плодовете от това разкритие за мирния процес, който се точи от 1993 г. и единственият резултат от него, според тях, е това, че продължава да се точи. Това, което налива масло в огъня, е израелското обществено мнение. Според социологическо проучване, публикувано преди дни, израелците подкрепят напълно колонизаторските аспирации на Нетаняху особено в Ерусалим. Те, изглежда, не виждат в изявленията му, които предизвикаха световно недоволство, нещо, което да си заслужава да бъде обуздано или възпряно или поне приглушено.

И тъй като връзката на Америка с Израел е здрава като скала, както каза Хилари Клинтън, Нетаняху е спокоен заради общественото мнение, което го заобикаля и защото американската администрация е слаба и не може да го отклони от експанзивните му аспирации. След като Израел установи контрол върху Джамията на Ибрахим, обяви Ерусалим за своя столица, която ще застроява, и след това уби четирима палестинци за два дни и хвърли в затвора 250, сред които 30 деца, това, което палестинската власт може да направи, е да поиска от Америка да окаже натиск върху Израел да замрази застрояването – нещо, на което всички палестинци гледат с неодобрение.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.