Атомната „баница“ ще подмине „Росатом“

Анастасия Башкатова

Русия строи в Китай АЕЦ Тянвян. Снимка: Атомстройекспорт

Най-големите азиатски страни обявиха рязко увеличение на плановете за строителство на атомни електроцентрали. Участието на Русия в тези проекти обаче ще бъде доста скромно. Миналата седмица Китай заяви, че към 2020 г. ще увеличи общата мощност на своите АЕЦ седем-осем пъти. Това съответства на ритъма от десетилетия, според който Пекин пуска в експлоатация по шест-седем нови атомни блока на година. В най-добрите си времена нашите атомни компании ще могат да участват в една четвърт от тези проекти, тъй като заради промишления спад Русия може да строи максимум по един реактор на година.

В края на миналата седмица прессекретарят на руското правителство Дмитрий Песков съобщи в интервю за телевизия Russia Todaу: „Планираме всяка година или на всеки две години да изграждаме по един нов енергоблок. Това е много амбициозна програма“, цитира Прайм-ТАСС думите на Песков. Така правителството призна, че Русия не само не е в състояние да построи заявените по-рано два блока годишно, а не може да изгради дори един енергоблок на година. Досега в периода от 2000 г. до 2010 г. с помощта на руските енергетици бяха въведени в експлоатация едва четири енергоблока: два в АЕЦ Тянван и два в АЕЦ Волгодонск, при това строителството и в двата случая започна преди 2000 г. – през 70-те и 90-те години на миналия век съответно.

Напомняме, че през 2006 г. в Русия бе приета целева програма за развитие на атомната енергетика, предвиждаща строителството до 2020 г. на близо 20 нови ядрени реактора с темпо два реактора на година. Тази програма обаче се промени сериозно в резултат на кризата. „Първоначалната програма предвиждаше въвеждането в експлоатация на два енергоблока годишно от 2012 г. Програмата бе планирана въз основа на прогнозите за растежа на енергопотреблението, направена през 2006 г. Но заради икономическата криза и спада на промишленото производство енергопотреблението намаля. Затова темповете на въвеждане на новите мощности в експлоатация бяха коригирани. Сега в Русия тече строителството на десет енергоблока, които ще бъдат въвеждани в експлоатация приблизително по един на година, започвайки от тази година. В зависимост от възстановяването на темповете на ръста на енергопотреблението ние ще въвеждаме в експлоатация по два енергоблока на година, както се очаква през 2016 г.“, обясни Сергей Новиков, директорът на департамент „Комуникации“ на държавната корпорация „Росатом“.

Песков съобщи на журналисти, че Русия разполага с технологии в областта на мирния атом, „а в света има търсене на такива технологии, затова пред нас има добри перспективи за международно сътрудничество“. Това в средата на март заяви и самият премиер Владимир Путин на заседание в АЕЦ Волгодонск, посветено на въпросите на атомната енергетика. „Напълно по силите ни е да заемем не по-малко от 25 на сто от световния пазар на услугите по строителството и експлоатацията на атомните електроцентрали.“

Така усвояването на външните площадки – тайната стратегия за развитие на руската икономика, а именно строителството на АЕЦ – е една от малкото сфери, освен износа на суровини и остаряващите космически технологии, в които Русия реално може да предложи нещо на света или поне на Азия, която започва активно да развива собствена ядрена енергетика. Така например в края на миналата седмица правителството на Япония обяви строителството до 2020 г. на осем нови ядрени реактора, т.е. делът на атомната енергетика в тази страна трябва да нарасне от сегашните 60 процента до 85 процента. Плановете на японците обаче бледнеят пред инициативите на Пекин, който е готов до 2020 г. да увеличи общата мощност на своите АЕЦ от настоящите 10 милиона киловата до 70-80 милиона киловата. Такова увеличение предполага строителството на около 60 нови реактора в течение на близкото десетилетие. Китайските планове за въвеждането в експлоатация на между 5 и 7 нови енергоблока на година бяха определени в Курчатовския институт като „фантастични“, но там със съжаление отбелязаха, че Русия може да се надява на много ограничено участие в тази суперпрограма.

Експертите смятат, че единственото, което предизвиква интерес у чужденците, са уникалните руски технологии, а не строителството от нула на цяла АЕЦ. По-специално китайските специалисти проявяват активен интерес към технологията на реакторите, работещи с бързи неутрони, с която засега разполага единствено Русия. Миналата седмица те посетиха АЕЦ Белоярск, за да се запознаят с работата на тези реактори. Както отбеляза Новиков, в случая с Китай вече „са подписани документи, предполагащи възможност за изграждането в Китай на два енергоблока с реактори на бързи неутрони с установена мощност от по 800 мегавата всеки“. В различните страни Русия има различен обем договорни задължения, продължи Новиков. „В Индия строителните и строително-монтажните работи се осъществяват чрез местни подизпълнители.

Планира се при строителството на трети и четвърти блок на АЕЦ Тянван и за производството на оборудването за машинните зали да бъдат привлечени китайски предприятия. Понастоящем Русия оборудва едновременно пет енергоблока в чужбина.“ Специалисти в ядрения отрасъл казват, че главното ограничение за реализацията на собствената ни програма за развитие на атомната енергетика и за изпълнение на договорите за износ са скромните възможности на руските машиностроители. Не само „25 процента от световния пазар на услугите по строителството и експлоатацията на атомните електроцентрали“, а дори една четвърт от китайския пазар за Русия е почти непостижима цел.

„Развитието на машиностроителната база в Русия е въпрос на време и на гаранция за обемите. По наши оценки Русия в бъдеще ще строи по пет-шест блока годишно, както бе по времето на СССР. Наистина, сега нашата машиностроителна база не е обезпечена от такива обеми“, казва Андрей Гагарински, съветникът на директора на Руския Курчатовски институт. Затова, смята той, Русия може да разчита на едва една пета от китайския пазар, максимум на една четвърт. „А сътрудничеството ни с Япония е съвсем съмнително“, продължава експертът. „Защото там производството на тежко оборудване за атомните централи е много по-добре развито, отколкото у нас. Освен това Япония е силно ориентирана към САЩ.“

„Нашето технологично ниво ни позволява да работим дори на затворен пазар, какъвто е Европейският съюз. Сериозният ни недостатък обаче е слабостта на производствено-техническата база“, описва ситуацията Александър Григориев, ръководителят на отдела за изследване на въгледобивния отрасъл към департамента за изследване на горивно-енергийния комплекс при Института за проблемите на естествените монополи. Новиков също не отрича тези проблеми, отбелязвайки, че въпросът за съвместяването на строителството на АЕЦ вътре в страната с излизането на външната площадка „може да заеме тясно място само в една част от производството – така нареченото оборудване с дълъг цикъл на производство“.

Привлекателността на руските технологии за чужденците крие много рискове. „Заимстването на чужди технологии и интелектуална собственост, а впоследствие тяхното масово производство, е фирменият стил на китайското икономическо чудо. След като купиха няколко руски изтребителя нашите китайски партньори пуснаха в производство почти точни техни копия и възнамеряват да излязат с тях на международния пазар. Подобна съдба може би очаква и руските технологии в областта на строителството на АЕЦ“, предупреждава Григориев.

Според експерти има още нещо, с което Русия може да привлече другите страни – политическите ползи, които можем да обещаем в замяна на достъп до затворените за нас пазари. Така генералният директор на „Енерготранспроект“ Александър Майгур допуска, че японският пазар ще стане по-достъпен за Русия, ако бъде постигнато „приемливо и за двете страни решение на териториалния проблем за южните Курилски острови“.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.