www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
неделя, 22 октомври 2017
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Страстната седмица по андалуски + фотогалерия

31 Март 2010

 

Снимки: авторката

Всяко религиозно събитие си има и светска страна. В Андалусия това е традиционната поява на Антонио Бандерас в родния му град Малага по време на великденските тържества. От 2004 г. насам актьорът, наричан андалуският Latin Lover, пристига ежегодно заедно със семейството си в Малага и активно участва във всички празнични прояви. Най-често предрешен като Nazarenos (каещ се грешник) с характерната дълга, островръха шапка, подобна на тези на ку-клукс-клан, зад която надничат само тъмните му очи. В Малага се шегуват, че която от фенките му иска да го познае, трябва да проникне дълбоко в очите му. В интервю за испанската преса Бандерас казва, че е запален по тези тържества още от детството си.  Може да му се вярва, защото Страстната седмица в Андалусия до голяма степен е детско забавление, празник на улицата, в който най-трепетно участват предимно малчуганите.

Традицията на тържествата Semana Santa води назад към XVI век, когато католическата църква решава да разясни на хората хода и смисъла на страстите Христови, т.е. да доближи религията до народа. Естествено, че това най-лесно може да се постигне чрез представянето им като уличен театър, чрез превръщането в игра. Така се раждат процесиите, в които участва цялото население. И до днес Великден в Андалусия не се чества като семеен празник, а като улично тържество – шарено, шумно, многолюдно.

Снимки: авторката

Първата процесия се провежда на Цветница и така всеки ден до Великден в почти всяко населено място хората излизат на улицата, за да разиграят някой епизод из живота на Исус. Носят се т.нар. Pasos – дървени носилки с дървени фигури на библейските герои. Най-разкошното и обилно украсено Paso е на Дева Мария. Носилките са покрити с кадифе, носят се от съответното братство с бавна, полюшкваща се походка. Pasos са доста тежки, някои от тях достигат до 4 тона и се носят от 250 души. Затова носачите често спират под обща команда, която представлява удар по камбанка отпред на носилката.

Снимки: авторката

Процесиите се организират от Cofradías – религиозни братства. Първите такива сдружения се основават през XV век в Севиля, след което се разпространяват из цялата страна. Членовете на тези братства носят Pasos от тяхната си църква до местната катедрала и обратно. Облечени са в различни цветове роби. Някога между тях е съществувало съперничество, което се е изразявало в различни състезания. Днес всичко е само игра. Колкото повече братства има в един град, толкова по-дълга е процесията. Освен това Pasos са съпровождани от Nazarenos – за изкупване на греховете си някои от тях носят тежки кръстове на врата, други ходят боси.
Процесиите са придружавани от множество оркестри, като най-важни в тях са барабаните и духовите инструменти. Музикалният съпровод води началото си от XIX век – използват се траурни маршове например от Бетовен или Шопен, които се аранжират за съответния оркестър.

Дали днес участващите в процесията осъзнават религиозния й смисъл, си знаят само те. По-важното е сякаш друго – че се получава действително народно празненство, в което лицедействат и внуци, и баби и дядовци. Специалните дрехи, трепетната подготовката, умилителното водене и на най-малките за ръка раждат чувството за съучастие в общо дело за общо добро. Дечицата се оглеждат развълнувано – ами че това е едно от първите им публични изяви в някаква по-особена роля. Възрастните са издокарани като за тържество. Мило и вълнуващо.

Гледам процесията за Цветница в Марбея. Първо из тесните улички на Стария град тръгват най-малките момичета, които раздават на публиката маслинови клонки. Зад тях се изреждат важните особи на града – вървят достолепно, с бавна, тържествена походка. Особено трогателни са и четирите училищни оркестри – младите музиканти дават всичко от себе си. Въобще процесиите създават чувството за важност у мало и голямо. Накрая цялото народонаселение отива на крайбрежната алея – веднъж я минава отдясно наляво, после обратно, за да седне привечер сред туристите в крайбрежните ресторанти. В Марбея празникът е повече градски, повече за собствено потребление – за гордост и разтуха, отколкото презентация за туристите.

Снимки: авторката

По-различно е село Риогордо, недалеч от Малага. Там всяка година на Разпети петък се изпълнява истинско театрално представление, в което участва почти цялото село – над 500 души като статисти. Напоследък в спектакъла се включвали и прeместилите се да живеят на Коста дел Сол германци. На терен с размери 8 000 кв. м е издигнат един от най-големите театри на открито с 6000 места за зрители. Артистите от Риогордо представят различни библейски сцени. Естествено, най-трудната е тази на Разпятието – изпълняващият ролята на Христос често прекарва към час гол и ако има късмета по Великден да е хладно, изпитанието е съвсем сериозно. От три години това е един и същи човек, който в останалото време на годината е строителен работник, но веднъж на 365 дни има честта да се превъплъти в Спасителя.

Спектакълът бил идея на селски учител от 50-те години на ХХ век. Оттогава се изпълнява ежегодно, като през 1996 г. испанското правителство го удостоява с названието „празник от национално значение”, което естествено осигурява субсидии на организаторите както от местната община, така и от държавата. Разбира се и приходите от билетите (8 евро) не са малко, тъй като местата всеки път се оказват разпродадени.
От религиозните добродетели винаги има повече полза, когато се преправят на пазарна стока.
Както и да е – Страстната седмица в Андалусия е пъстра гледка, която си заслужава. Още повече, че и Антонио Бандерас е на същото мнение.





Етикет: ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.
  1. 1) Кольо
    И на мен ми се прииска да съм там!
  2. 2) Anonymous
    Вижте в Испания какви церемонии имат преди честването на Великден. То да ти е драго да го гледаш! А в България изкача патриарха и си измрънква нещо под носа и се скрива после! Е как човек да почувства че е празник?
  3. 3) тъп та тъп
    Има два вида празници 1( естествени(свадба ражда се дете( и (назначени (коледа великден 9-ти септември 3-ти март
  4. 4) До №2
    Празникът се прави от хората. Ти по стар соц обичай чакаш някой да ти го направи. Кво ти е виновен патриарха. Тук е страна на безбожници. Те не се събират, не правят такива работи, процесии, одежди. Тия да са им ги купили тия дрехи, да не им ги раздава църквата? Всичко е доброволно организирано. Тук ставаме само да се напием, салатка, ракийка и да гледаме телевизия
  5. 5) поп Груйо Бански
    Браво, Жанина! И снимките ти снимки, и текстът ти - текст!






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2017® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com