Удобни ли са атентатите за Путин?

Стив Гътърман

Дмитрий Медведев полага цветя на мястото на взрива. Снимка: официален сайт

Въоръжените бунтовници, които руският премиер Владимир Путин се закани да унищожи при влизането си във властта преди десет години, отправиха към Кремъл предизвикателно послание, като извършиха най-кървавите атаки в Москва за последните шест години и подчертаха неуспеха на руската политика в най-размирния район на страната. Отговорът на двата взрива, при които бяха убити най-малко 38 души в московското метро, ще бъде важен показател за това как управляващият тандем на Русия ще подходи към бунтовничеството в населения предимно с мюсюлмани Северен Кавказ – важно препятствие за сигурността и успеха на страната.

Нападението може да предизвика също политически интриги преди президентските избори през 2012 г., когато Путин – който продължава да е възприеман като главен лидер на Русия, след като въведе Медведев в Кремъл през 2008 г. – може да се опита да се върне в Кремъл. В предишния си мандат като министър-председател Путин вкара Русия във втората й постсъветска война срещу бунтовниците в севернокавказката република Чечения след серия кървави експлозии в жилищни сгради в Москва и други градове. В един момент той обеща, че бунтовниците ще бъдат преследвани и убити „дори в нужника“ – типично за грубия му изказ, който допринесе за популярността му на президентския пост, който заемаше в периода 2000-2008 г.

„Това е пряко оскърбление за Владимир Путин, чието идване на власт изцяло се основаваше на обещанието му да унищожи враговете на Русия“, каза по повод атентатите Джонатан Еял от британския Кралски институт на обединените дипломатически служби. Отговорът на Кремъл може да се изразява в по-твърда тактика срещу севернокавказките екстремистки групировки, които изпитват контратерористичната политика на Кремъл от години. Все още никой не е поел отговорност за атаките (по-късно бе поета от Доку Умаров – б.р.), но служители насочиха подозренията си към Северен Кавказ. Кметът на Москва Юрий Лужков каза, че атаките са извършени от жени-камикадзе – метод, използван от чеченските бунтовници, а директорът на Федералната служба за сигурност ФСБ каза, че те вероятно са от Северен Кавказ.

Правозащитни организации твърдят, че операциите в размирния регион само разпалват гнева, подхранващ бунта близо десетилетие след войната, с която Путин свали от власт сепаратисткото правителство на Чечения. Президентът Дмитрий Медведев подчерта неотдавна необходимостта за справяне с основни проблеми като корупцията, бедността и злоупотребата с власт.

Матю Клемънс, анализатор за Евразия от Джейнс информейшън груп, каза обаче, че нападенията може да затвърдят позициите на хардлайнерите в управляващия елит на Русия. Това може да доведе до по-твърда тактика, която да включва „отстъпване от двойния подход на преследване на социално и икономическо развитие успоредно с действия във връзка със сигурността“. Анализатори казват също, че по-енергични действия може да възпрат мюсюлманските общности да предоставят важни разузнавателни данни, от които една антитерористична кампания се нуждае.

Действията на Кремъл в Северен Кавказ са „изключително контрапродуктивни“, каза Галина Емелянова от Центъра за руски и източноевропейски изследвания към Бирмингамския университет. Тя каза пред Ройтерс, че Кремъл е довел до разрастване на бунта извън пределите на Чечения. Той обхваща все повече етноси и се разпространява в други части на региона чрез тайни джихадистки мрежи, които стават все по-активни.

Путин, който прекъсна визитата си в Сибир, за да се върне вчера в Москва, обеща, че терористите ще бъдат унищожени. Медведев също каза, че Русия ще действа безкомпромисно, за да изкорени терористите докрай, но призова властите да спазват човешките права. Анализатори казват обаче, че подобна загриженост може да бъде загърбена, докато Кремъл се опитва да избегне нови атаки.

Критици на Кремъл се опасяват също, че нападението може да предизвика по-широка кампания на задушаване на опозицията, и без това изтласкана в политическата периферия. „Знаем, че под прикритието на борбата срещу тероризма, репресиите и натиска срещу опозицията ще се засилят“, обяви организацията „Солидарност“, обединяваща видни либерали, опоненти на Кремъл.

След серията кървави атаки през 2004 г. Путин прокара реформи в избирателния закон, които затегнаха контрола на Кремъл върху политиката и му навлякоха обвинения, че се отклонява от пътя на демокрацията. Оттогава насилието, приписвано на сепаратистки бунтовници, бе ограничено предимно в Северен Кавказ – няколко републики по южната граница на Русия. Сегашните нападения са най-кървавите в Москва от февруари 2004 г.

Умишлено или не, мястото на първата експлозия изпрати послание до силите за сигурност на Русия – метростанцията „Лубянка“ е едноименна с централата на Федералната служба за сигурност, главния наследник на съветското КГБ, която е на няколко метра оттам. „Изумително е, че ФСБ не е могла да предотврати такава операция. Разбира се, не може всичко да се предотврати, но проникването на агенти на полицията в чеченски групи в Москва е изключително оскъдно“, каза Еял.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.