Бира, бира, бира… направо от пивоварната на „Стела Артоа“ + фотогалерия

Фасадата на пивоварната „Стела Артоа“ в Льовен, Белгия. Снимки: Авторката

Топла миризма на хмел, пушещи комини и планини от каси с бира. Това се вижда и усеща в пивоварната на бирата „Стела Артоа“ в град Льовен, Белгия.
През 1366 г. за първи път там се появява пивоварна, която носи името „Den Hoorn“. В превод от фламандски „Рогът“ – има го изобразен на логото на бирата „Стела Артоа“. През 1926 г. на мястото, на което е пивоварната днес е имало коледни празненства с много светлини и фойерверки, и много бира. По-късно заради тази празнична обстановка, бирата започва да се нарича „Стела“, от латински – „звезда“. През 1708 г. собственик на пивоварната става Себастиан Артоа. Към името „Стела“ се добавя второто име на новия собственик – „Артоа“. Рамката около надписа на питието, на логото представлява рамка на прозорец в традиционен стил за фламандската архитектура.

Въпреки че Белгия е световно известна с бирите си „Ейл“ („ale” – от англ.), които ферментират на повърхността (с горна ферментация, английски тип бира), 75% от продукцията на бира в Белгия е от типа „Лaжер“ (лагер, lager – от немски – складирам) или още „Пилс“, които ферментират на дъното (с долна ферментация), каквато е „Стела Артоа“. Странно, обаче най-продаваната бира в Белгия не е „Стела Артоа“, а бирата произвеждана от същата пивоварна – „Жупил“ (Jupiler).

AB InBev – пивоварят гигант, който произвежда „Стела Артоа“ и „Каменица“

Днес „Стела Артоа“ е собственост на бирения гигант Anheuser-Busch InBev (AB InBev), със седалище в град Льовен, Белгия.  Това е най-големият световен пивовар, с близо 1/4 пазарен дял в бранша. InBev произвежда общо 13 марки, които му носят печалба от 1 милиард долара годишно. В пивоварната в Льовен се произвеждат 4 марки бира: „Stella Artois“, „Jupiler“, „Hoegaarden“ и „Leffe“. Пивоварът InBev е производител още на бирите „Staropramen“, „Beck’s“, „Bud Light“, „Skol“ и др. За компанията работят 116 000 души в 30 държави по света.

Посетители в пивоварната, облечени в специални предупредителни жилетки, разглеждат схема на производството. Снимки: авторката
Посетители в пивоварната, облечени в специални предупредителни жилетки, разглеждат схема на производството. Снимки: авторката
Посетители в пивоварната, облечени в специални предупредителни жилетки, разглеждат схема на производството. Снимки: авторкатаКазаните за варене на бирата. Снимки: авторкатаЗа някои видове бира като Малц - покълнал ечемик - основната суровина за бирата. Снимки: авторкатаХмел на гранули - другата най-важна суровина за бирата. Снимки: авторкатаНай-популярната бира в Белгия - Бири с плодови добавки. Снимки: авторкатаБира с плодови добавки. Снимки: авторкатаВ музия на пивоварната Фасада на пивоварната. Снимки: авторкатаСнимки: авторкатаСнимки: авторкатаЧаст от поточните линии. Снимки: авторкатаСнимки: авторкатаСнимки: авторкатаСтар казан за варене на бира в музея на пивоварната Снимки: авторкатаКазани за варене на бирата. Снимки: авторкатаДруга популярна белгийска бира, с по-високо съдържание на алкохол от Снимки: авторкатаСхема за процеса на производство. Снимки: авторкатаСнимки: авторкатаСнимки: авторкатаНай популярната бира в Белтгия - Снимки: авторкатаСнимки: авторкатаДворът с касите бира. Снимки: авторкатаСнимки: авторката

InBev се образува от сливането на белгийската пивоварна „Interbrew” (образувана от двете най-големи белгийски пивоварни – на „Стела Артоа“ в Льовен и на „Пиедбуф“ (Piedboeuf) в Жупил, заедно с най-голямата пивоварна в Южна Америка – AmBev, и най-големия бирен концерн в САЩ – „Анхойзер Буш“. Tова става на няколко етапа от 2004 г. насам. Служители в пивоварната в Льовен се шегуват, че след като са се обединили с американските производители на бира, които произвеждат тамошната бира „Budweiser“, известна сред познавачите с ужасен вкус (да не се бърка с чешката „Бувайзер“), качеството на белгийската бира е паднало.

Бирата „Стела Артоа“ се вари в пивоварните в Льовен и в Жупил. Произвежда се още в Англия, Австралия и Украйна. По-голямата част, която е за износ от Европа, се произвежда от InBev в Белгия и се бутилира или складира в по-големи съдове в пивоварната на Beck’s в Бремен, Германия. Любопитен е фактът, че през 1995 г. мултинационалната компания InBev купува пивоварната на българската бира „Каменица“, както и тези на „Астика“, „Бургаско пиво“, а през 1997 г. и на „Плевенско пиво“. От 1997 г. до 2005 г. InBev инвестира повече от 86 милиона лева в България. От 2005 г. „Каменица“ заема челна позиция като най-продаваната бира в страна. Тя също е от типа „лагер“.

Как се прави?

При правенето на бирата, най-важната съставка е водата. От пивоварната на „Стела Артоа“ казват, че за производството на 1 литър бира са необходими 6 литра вода. На второ място идва хмелът, който дава специфичен вкус на бирата. Служител в пивоварната обяснява, че хмелът е растение от семейството на канабиса. Ако изядеш прекалено много хмел, можеш да усетиш лек наркотичен ефект. Следващите съставки за бирата тук са ечемичен малц (покълнал ечемик, използва се и за производството на уиски) и царевицата (или пшеница), от която се извлича скорбялата. Това e ферментиращият материал, от тего зависи силата и вкусът на бирата.

Хмел на гранули – другата най-важна суровина за бирата. Снимки: авторката

Мълцът и царевицата се слагат във вода, отначало в отделни съдове и започва загряване. Водата се загрява на стъпки. Първо се загрява на 50 градуса и се изчаква няколко минути. После загрява на 80 градуса и пак се изчаква. След това малцът и царевицата се смесват и варенето продължава заедно. Чрез този метод на постепенно загряване на водата се извлича скорбялата. След това се охлажда и се заквасва със специални бактерии, наричани дрожди (казва се още и бирена мая). Това е т. нар. първа ферментация на бирата. Дрождите изяждат захарта, извлечена от зърното, и отделят алкохол и въглероден диоксид.

Снимки: авторката

Основните типове дрожди, които определят и типа на бирата, са два. Едните са „Ейл дрожди“ („ale yeast“ – на англ.) или още бързо действащи дрожди. Те карат течността да ферментира на по-висока температура, на повърхността като пяна и оставят след себе си захарно съдържание. Вторият тип са „Лажер дрожди“ („lager yeast” – на англ.). Те са бавно действащи дрожди, на по-ниска температура, които карат течността да ферментира и се утаяват на дъното. Така се премахва по-голямата част от захарта, остава по-суха бира. Този вид бира се нарича „Лажер“ или „Лагер“. „Стела Артоа“ е „Лажер“.

Следващата стъпка – готовата течност минава през филтър, където се пречиства. Оттам отива в съд с остро дъно. Целта е утайката да остане на дъното. Там започва втора или вторична ферментация. Тя стартира на 10 градуса. Дрождите в течността продължават да произвеждат алкохол. Този процес трае три седмици. С течение на времето температурата бавно се сваля. При бирата „Leffe“ температурата започва да се намалява от 25 градуса и пак стига до 10 градуса. Leffe е с по-висока концентрация на алкохол от „Стела Артоа“. След три седмици готовата алкохолна течност минава през последен пречистващ филтър. Има бири, които не минават през този филтър и се наричат „бели“ или „мътни“ бири“. Такава е бирата „Hoegaarden“. Цялата процедура за производството на една партида бира трае общо 28 дни (виж тук как се произвежда бира в България).
Когато е готова, течността се изсипва в 16 огромни казана – 18 метра високи и 6 метра в диаметър. Там се дообработва и после се сипва в бутилки. Преди това една партида бира се дегустира от 12-15 човека, които преценяват дали продукцията е достатъчно качествена, за да се пусне за пазара. След като бъде одобрена, течността се бутилира и бутилките се пускат на поточната линия, лехят се етикети, слагат се капачки. В пивоварната на „Стела Артоа“ има две големи поточни линии, където за час бълват хиляди бутилки и кутийки с бира.

Служителите в пивоварната в Льовен казват, че за 24 часа произвеждат около 45 000 литра бира.

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.