Върви ли Турция към президентска република?

Юсуф Канлъ

В процес на промяна на системата си на управление ли е Турция? Управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) до заемането на президентския пост от някой от нейните редици беше много критична към „изключителните пълномощия“ на президентската институция и се оплакваше, че президентът, който „не се отчита“ пред закона, не бива да има толкова голяма изпълнителна власт.

Сега пък тя предлага допълнително увеличаване на правата на президента, предоставяйки на институцията правото директно или косвено да назначава между 14 и 16 членове на Конституционния съд и изключвайки министъра и неговият заместник от състава от 21 членове на Висшия съвет на съдиите и прокурорите. Значи трябва да има нещо друго предвид, а не само да взима висшите съдилища под „силното си влияние“, ако ли не „директен контрол“.

Слушайки Фехми Кору, известен консервативен журналист и близък приятел на президента Абдуллах Гюл, който говори пред Турското радио и телевия ТРТ, щях да падна от стола си от изненада от чутото. Кору разкри това, което вероятно е най-известната тайна в последно време. Той просто каза, че Турция не само се придвижва от парламентарна демокрация към полупрезидентска система на управление, а всъщност вече е завършила тази трансформация.

Други участници се опитаха да се противопоставят на Кору, но той отхвърли възраженията и обобщи: Въпросът беше обсъден, решен, поставен на референдум, одобрен и толкова… Всичко вече е готово… Кога преминахме към полупрезидентска система? Да, наистина, оплаквахме се, че ПСР се отдалечава от демокрацията и премиерът Реджеп Тайип Ердоган установява автокрацията си в страната, но кога Турция изостави парламентарната демокрация и се насочи към полупрезидентско управление?

Кору действително беше прав. Референдумът през 2007 г. за конституционната поправка, чрез която бе позволен изборът на президента от народа, всъщност беше референдум за промяна на системата на управление в Турция. Административната система на страната беше променена без народът да осъзнае за какво бе помолен всъщност да гласува на референдума.

Без да знаят какво действително одобряват, хората гласуваха на референдума в подкрепа на конституционната поправка. Ако питаме сега, вероятно народът ще запита каква е връзката между това как се избира президентът и системата на управление в страната, но това е горчивата истина.

ПСР промени системата на управление на Турция на този референдум и сега се опитва да предефинира властта на президента на страната с полупрезидентско управление. Поне Кору каза, че целта на повишаването на президентските пълномощия е такава.

Дали това, което Кору казва, действително е цялостната картина или гората, която някакси ние не успяваме да забележим, защото броим дърветата? Утре, т.е. когато този процес бъде завършен, Турция ще бъде в 2012 г. и ще отиде на избори, за да реши кой да е следващият президент. Кой според вас ще е приемникът на Гюл? 2011 изглежда ще бъде трудна година, но определено 2012 г. няма да бъде по-малко вълнуваща.

Какво ще стане обаче ако сегашният пакет с конституционни изменения, въпреки захаросаната обвивка, не успее да получи, както се очаква, нужната подкрепа от две трети в парламента, бъде изпратен на референдум към края на лятото и не спечели подкрепата на народа? Дали ПСР ще приеме това за поражение на своето намерение, ще се върне и ще продължи сякаш нищо не се е случило?

Въпреки че Ердоган и неговите съпартийци категорично отхвърлят възможността за предсрочни избори тази есен, дали те ще успеят да устоят на едно поражение на референдум и да задържат правителството до редовните парламентарни избори през юли догодина? Или пък ако конституционните реформи получат подкрепа от хората на референдум, няма ли премиерът да се опита да осребри тази победа, отивайки на избори преди вятърът на еуфорията от референдума да утихне? Сигурен съм, че Кору е хвърлил един поглед към цялостната картина, но е възможно и цялостната картина на ПСР да е по-сложна от това, което той е видял.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.