Сърбия прави крачка към изкуплението
в. Гардиън
В нощта на вторник срещу сряда парламентът на Сърбия прие с незначително мнозинство резолюция за Сребреница. Това беше краят на една дълга и трудна борба, продължила 15 години. В текста се посочва: „Парламентът на Сърбия остро осъжда престъплението, извършено срещу босненското мюсюлманско население на Сребреница през юли 1995 г.“. Макар и скромно, тя поднася и официално извинение на семействата на жертвите за това, че „не беше направено всичко възможно да се предотврати трагедията“.
Нека си припомним какво се случи в Сребреница: преди почти 15 години, на 13 юли 1995 г., армията на Република Сръбска, заедно с югославски военни части (контролирани от Сърбия), под командването на генерал Ратко Младич екзекутира близо 8000 предимно цивилни босненски мюсюлмански мъже за по-малко от седмица. Международният съд за военните престъпления в бивша Югославия осъди заместника на Младич Радислав Кръстич на 46 години затвор за геноцид.
Сребреница беше доказателството, че в Европа може да бъде извършен геноцид дори след избиването на шест милиона евреи. Нека си припомним също, че даден престъпен акт се определя като „геноцид“ не заради броя на избитите хора, а заради намерението за ликвидиране на определена етническа група или нация. Приемането на тази резолюция е положителен факт преди всичко защото Сърбия, от Слободан Милошевич насам, винаги категорично е отричала каквото и да било участие във войната в Босна и е отхвърляла всяка отговорност за това клане. Нещо повече – сърбите дори отричаха, че изобщо е имало клане (да не говорим за геноцид): студенти от Юридическия факултет на Университета в Белград обявиха тази теза преди няколко години.
Сега обаче Сърбия признава факта, че 8000 бошняци са били убити и официално поема отговорност за тяхното избиване. Макар и да не води до катарзис, този документ вече не оставя място за отричане. Резолюцията обаче не признава, че клането в Сребреница е било акт на геноцид, съгласно определението на Хагския трибунал. Близките на жертвите също не я възприемат като жест на истинско разкаяние, а като политически ход, прокаран с цел да улесни присъединяването към ЕС. Той се тълкува като полумярка, тъй като смятаният за главен виновник за това военно престъпление Ратко Младич все още е на свобода, защото Сърбия отказва да го екстрадира в Хагския трибунал.
Очевидно е, че резолюцията е плод на политическа воля и има официален характер. Но политическата воля да се повдигне този въпрос е от голямо значение и затова трябва да се отдаде заслуженото на сръбския парламент. Политическата воля все още е ключът за решаването на всички проблеми на Балканите.
Ако трябва да обобщим значението на резолюцията в едно-единствено изречение, то ще е: „добре, но не достатъчно добре“. Преди да даваме оценки обаче, нека погледнем случая с турците и дългогодишните им проблеми с признаването на арменския геноцид. Не на последно място, не е лошо да си спомним, че най-успешният процес на денацификация, наложен на Германия от съюзниците, отне не години, а десетилетия. Резолюцията за Сребреница трябва да бъде приветствана с предпазлива благосклонност, но екстрадирането на Младич е следващата решаваща стъпка на Сърбия.
По БТА
* Славенка Дракулич (род. 1949 г.) е хърватска журналистка и писателка. Книгите й са преведени на повече от 20 езика, пише за много европейски и американски медии. Живее в Стокхолм. У нас е издадена книгата й „Басни за комунизма“ (Жанет 45, 2009)