Мексико иска помощ от грингосите за война срещу наркокартелите

Мексикански спецчасти в акция срещу трафиканти. Снимка: наркомексико

След като мексикански служители се обидиха от предупрежденията на техните американски колеги за сигурността южно от границата, американският държавен секретар Хилари Клинтън замина за град Мексико, за да поправи дипломатическата щета. Тя пое вина за исканията на страната си за незаконните наркотици, призна нуждата й да контролира потоците от оръжие и пари на юг и обеща, че САЩ ще бъдат равностоен партньор във „войната“ срещу наркобандите и организираната престъпност, обявена от президента на Мексико Фелипе Калдерон.

Някои от тези обещания бяха спазени по скромен начин: през изминалата година правителството на Барак Обама конфискува малко повече пари от наркотици, започна да претърсва товарните влакове, движещи се на юг, разгледа бюджета за опитите да се намали търсенето на наркотици и го увеличи с 13 процента, и обмени разузнавателни данни, които доведоха до откриването (и смъртта) на виден наркотрафикант.

Войната между наркокартелите в Мексико обаче се засили – миналата година имаше 6600 убити в сравнение с 5800 през 2008 г. Тази година започна зле. В граничния град Сиудад Хуарес 555 души са убити от началото на годината в сравнение с 449 през първото тримесечие на 2009 г. Насилието започна да засяга невинни хора. 16 тийнейджъри бяха убити през януари на купон в Хуарес. Двама студенти от Технологическия институт в Монтерей бяха убити в престрелка този месец, след която трафикантите издигнаха пътни блокади от откраднати и изгорени автомобили и предизвикаха хаос в града, индустриалната столица на Мексико.

В Рейноса Картелът на Залива и бившето му въоръжено крило Zetas (Z-овете) прикриваха жестокото си разцепление седмици наред, като заплашваха журналисти и убиха един от тях. Жителите узнаха за престрелките, които чуваха наблизо, от Фейсбук и Туитър. На 13 март трафикантите нарушиха табу да не взимат на прицел на САЩ. В престрелка от автомобили въоръжени лица убиха служителка от визовия отдел на американското консулство в Хуарес заедно със съпруга й и съпруга на още една служителка.

Изправена пред толкова мрачен пейзаж, Клинтън се върна тази седмица в град Мексико, придружена от цял екип служители на американската национална сигурност. Тя повтори много от същите аргументи, но този път и двете страни искаха нещо повече от утешителни приказки. След три години, в които бяха хвърлени близо 50 000 войници срещу наркобандите, Калдерон сега се опитва да разшири стратегията си.

В тандем с американски служители неговото правителство обяви нов план за борба срещу организираната престъпност. Той ще бъде пуснат в действие чрез пилотни програми в Хуарес и Тихуана, двата най-големи гранични града. Той включва специфични опити за разбиване на всяка банда чрез разузнаване, разходи за социално развитие в размирни райони и обещание да се ускорят мудните усилия за реформа на полицейските сили и съдилищата.

Всичко това изисква много повече работа в екип със САЩ. Американски служители казват, че новият план предвижда по-голям обмен на разузнавателни данни, с центрове, където американски агенти работят заедно с мексикански анализатори. Американските полицаи ще засилят обучението и оценката на техните колеги. За да предотвратят тревогите за сигурността, които обременяват презграничната търговия, американски митнически служители може да бъдат разположени из цяло Мексико. „Безопасни коридори“ ще бъдат създадени там, където стоките могат да бъдат проследени до границата. Клинтън обяви, че инициативата Мерида – помощи за 1,3 млрд. долара в борбата срещу наркотиците за Мексико, включващи оборудване и обучение – ще бъде последвана от 331 милиона долара за социални програми и укрепване на съдилищата.

В миналото това по-близко американско участие щеше да предизвика мексикански гняв заради нарушаване на суверенитета. Настроенията обаче се менят. Преди визитата на Клинтън мексиканският посланик в САЩ и генералът, ръководещ военната академия обявиха, че Мексико се нуждае от международна помощ, за да спечели войната срещу наркотиците. „Няма прецедент висш мексикански военен да каже това“, каза Денис Дресър, политолог в Автономния технологически институт в Мексико сити. „Положението обаче толкова се влоши, че човек усеща как този рефлекторен, исторически антиамериканизъм се износва“. Въпреки това в сравнение с онези между 18 и 39 милиарда долара, каквито по официални оценки са парите, изпращани от наркобандите на юг всяка година, американската помощ за Мексико е малка. Отпуснати са само 128 милиона долара от парите, обещани в инициативата Мерида, подписана през 2008 г.

Американски служители посочват относителния успех на плана Колумбия – доста по-голяма програма за намаляване на свързаното с наркотици насилие в тази страна. Мексико обаче е уникално трудно в някои отношения. То е по-голямо и богато, но по-децентрализирани, с по-слаба полиция и съдилища. Колумбия позволи на неколкостотин американски военни съветници да действат на нейна територия. Част от обучението на мексиканците става в САЩ. Мексикански служители отказват да възлагат на американски агенти оперативни роли. „Това отнема много възможности“, каза Скот Стюарт от агенция Стратфор. А правителството на Обама изключи да прокарва нова забрана над продажбата на оръжие в американските магазини – главен източник на оръжие за мафиотите.

Новата стратегия изглежда по-обещаваща, но както винаги успехът ще зависи от прилагането й. Проучвания показват, че предишната подкрепа на мексиканците за кръстоносния поход на Калдерон срещу наркобандите отслабва. Проучване неотдавна показа, че само 21 на сто смятат, че това е засилило сигурността в страната, а 50 процента мислят, че опасността се е повишила. Мандатът на Калдерон приключва догодина и неговият приемник може да не е толкова ангажиран с борбата срещу организираната престъпност. Новият дългосрочен план ще трябва да даде краткосрочни резултати.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.