Ужасът се върна в Москва

Тони Халпин

След взрива в московското метро. Снимка от мобилен телефон на пътник

Москва мислеше, че безмилостната й война в Северен Кавказ е спечелена. Този мит умря заедно с жертвите на атентатите. Завръщането на тероризма в Москва отново въведе ужаса в живота на обикновените руснаци. То е поражение за стратегията на Кремъл за удържане на дейността на ислямистките бунтовници в пределите на Северен Кавказ.

Ако се окажат верни твърденията, че чеченска групировка е извършила самоубийствените атентати, това ще бъде особено болезнен удар. Президентът Медведев отмени извънредното положение в Чечения през април миналата година, убеден, че службите му за сигурност са сломили бунта, бушуващ от десетилетие в Северен Кавказ след двете кръвопролитни войни със сепаратистите през 90-те години. Новият представител на Медведев в региона беше толкова уверен в изгледите за подобряване на положението, че в петък представи на президента план за 15 милиарда долара за превръщане на региона в туристически център.

Ударът в сърцето на Москва разрушава този мит и е смразяващо потвърждение на гръмката закана на чеченския бунтовнически лидер Доку Умаров да пренесе войната в Русия. Миналия месец той заплаши: „Вече не само в нашите градове ще се лее кръв. Войната влиза в техните градове.“
Атентатите в московското метро са пряко предизвикателство за Медведев, който ще бъде подложен на натиск да последва примера на своя предшественик Владимир Путин, започнал безмилостна война в Чечения през 1999 г., за да смаже сепаратистите. Оттогава Путин се опитва да „чеченизира“ конфликта, като разчита на местния силен човек Рамзан Кадиров, когото назначи за президент на Чечения, да преследва партизаните в планинските райони.

Тази стратегия се оказа успешна – Кадиров веднъж се похвали, че е направил Чечения в „най-безопасното място на света“. Това обаче стана с цената на изтласкване на някои бунтовници към съседните републики Дагестан и Ингушетия, където те предизвикаха безредици, а местните терористични кампании срещу властите се засилиха. След войната на Русия с Грузия през 2008 г. Медведев призна грузинските отцепнически републики Абхазия и Южна Осетия за независими държави, което даде нов тласък на бунтовническите движения в Северен Кавказ. Путин превърна в развалини голяма част от градовете в Чечения в опит да потвърди принципа, че сепаратистите не могат да променят картата. Решението на Медведев беше в противоречие с това.

Ако бунтовническият лидер Умаров е отговорен за вербуването на самоубийствените атентаторки – „черните вдовици“, които взривиха бомбите си с такъв смъртоносен ефект, ще настъпи страх, че ще последват още атаки. Последните взривове бяха най-кръвопролитните нападения в руската столица от февруари 2004 г., когато атентатор самоубиец уби 41 души и рани 250 в мотриса на метрото. Жени камикадзе бяха отговорни и за свалянето на два руски пътнически самолета няколко месеца по-късно, при което загинаха 90 души. Самолетите бяха излетели от московското летище „Домодедово“.

Извън Северен Кавказ в Русия не бяха извършвани смъртоносни терористични атаки до декември, когато бомба предизвика дерайлирането на влака „Невский експрес“, пътуващ между Москва и Санкт Петербург, при което бяха убити 26 души, а над 100 бяха ранени. Отговорност за това нападение поеха бойци, свързани с Умаров, който нарича себе си „емир“ на самозвана ислямистка държава в Северен Кавказ. 46-годишният Умаров се е сражавал срещу руската армия в двете войни в Чечения през 90-те години, а от миналото десетилетие води партизанска борба срещу службите за сигурност, твърдейки, че предвожда армия от 1000 бойци. Руската армия много пъти е съобщавала, че го е убила – последното подобно съобщение беше през юни миналата година, – но той всеки път й се изплъзваше.

Експлозията на метростанция „Лубянка“ явно беше насочена срещу намиращата се точно над нея централа на Федералната служба за сигурност (ФСС), която е в прословутата сграда на КГБ от съветската ера. ФСС е в авангарда на усилията за издирване и убиване на терористични лидери в Северен Кавказ. То си навлече гнева на местните жители, чиито роднини са отвличани, разпитвани чрез брутални методи и дори екзекутирани в стремежа на службите за сигурност да изтръгнат информация за бунтовници. Не е толкова ясно защо е била избрана втората метростанция – „Парк на културата“, макар че е недалеч от външното министерство. В пиков час тя е една от най-натоварените станции, защото свързва Червената линия с Кръговата линия, която опасва центъра на Москва.

Въпреки присъствието на голям брой полицаи на входовете на метростанциите атентаторите очевидно лесно са успели да проникнат в мрежата, което е тревожна новина за властите и обществеността. Реално е невъзможно да се гарантира, че в системата няма да бъдат извършени нападения в бъдеще, като се има предвид огромния брой пътници, които използват метрото всеки ден. Рискът от повторни атаки тегне над главите на всички.

През май подземната железница чества 75-ата си годишнина и избирането й за мишена носи особена символика. Тя е построена при управлението на съветския диктатор Йосиф Сталин, депортирал през 1944 г. целия чеченски народ от родината му за наказание, след като го обвинил, че сътрудничи на нацистките нашественици през Втората световна война.

Вероятността това да е началото на нова терористична кампания в столицата ще се превърне в главна тревога на Кремъл, като се има предвид, че Москва се готви да организира тържества на Червения площад през май по случай 65-ата годишнина от победата във войната.  Чеченските терористи ще бъдат силно изкушени да напомнят на света за своята кауза, като се опитат да помрачат най-важното честване в Москва през последните години. ФСС е изправена пред неотложния въпрос дали бунтовниците имат потенциала да предприемат продължителна кампания – и какво могат да направят служителите по сигурността, за да я предотвратят.

Медведев обещава, че ще се бори с терора докрай. Неотдавна той подкрепи усилията за подобряване на социалните условия и за създаване на работни места в Северен Кавказ, така че недоволните и безработни младежи да престанат да бъдат източник за набиране на терористи. Сега той трябва да постигне баланс между желанието на обществеността за сурови мерки и нуждата да се избегне разпалване на пожарите на гнева в регион, където безпощадни репресии биха тласнали още млади мъже и жени в ръцете на бунтовниците.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.