Ааааууууу! Продават БТК за 2 млрд. евро!

Далавера! А я купиха за 260 милиона! - пишат коментатори по форумите в Интернет

Първата страница на в. „Труд“ от петък, в която се развива тезата, че БТК е подарена за 230 млн. евро.

Новината, че американска, турска или дубайска компания купува БТК от исландския му собственик Тор Бьорголфсон, разтърси форумите в Интернет. Вестник „Труд“ дори избърза в петък да обяви, че БТК вече е продадена на американци. Продавачът щял да вземе 2 милиарда евро!
Ааааауууу! А я купи за 260 милиона евро!
Ако някой помни, не Бьорголфсон купи БТК от държавата, а американският фонд „Адвент” чрез своята фирма „Вива Венчърс”. Исландецът после изкупи акциите, пуснати на борсата, и фирмата от американците. В коментарите по форумите в Интернет такива маловажни подробности се пропускат.

Защо все пак сега БТК струва около 2 милиарда евро, а на търг беше продадена евтино? Има прости обяснения, които гневният българин не забелязва – дали от глупост, дали защото го пързалят вестниците…
Сега БТК работи с по-малко от половината персонал, който е имала преди. При продажбата му синдикати, партии и медии настояваха да не се съкращават работници от БТК – към 16 000 (!) в онзи момент. Което беше една от причините цената му да остане ниска. За сравнение Македонският телеком беше продаден по-скъпо от БТК, но имаше само 2000 работници.
Сега БТК има лиценз за мобилен оператор и действащ мобилен оператор. Преди и след продажбата му политици и медии настояваха да не се дава лиценз за мобилен оператор на БТК. Това беше в пряк интерес на МТел. После пак политици и медии, водиха кампания, че цената за лиценза – 56 милиона лева – е ниска и трябва търг. (За сравнение – при търг за трети мобилен оператор в някои страни на Балканите и в Източна Европа бяха постигнати цени от 8-10 милиона евро). Някои най-сериозно искаха БТК да остане без лиценз, който беше част от договора за продажбата й. Без него цената на БТК щеше да е още по-ниска.

Георги Александров, който отказа да даде лиценз за мобилен оператор на БТК. Два пъти Николай Василев го уволни, два пъти съдът го върна. Снимка: Иван Бакалов

Шефът на Комисията за регулиране на съобщенията Георги Александров отказа да даде лиценза на БТК. Тогавашният министър Николай Василев го уволни и назначи Гергана Сърбова на негово място. Съдът обаче върна Александров. Василев пак го уволни, пак назначи Сърбова и в тази суматоха тя даде лиценз на БТК за мобилен оператор. После съдът пак върна Александров. (А след две години БТК взема на работа Сърбова). Суматохата беше в интерес на МТел, монополист на пазара с над 70% от абонатите на мобилни телефони към онзи момент, с цени на разговорите 3-4 пъти по-високи от западноевропейските, пак към онзи момент. За МТел нито един вестник не обелва и една критична дума, защото е най-големият официален рекламодател на вестниците и на някои редактори в тях.
От година на година БТК се обезценяваше в полза на МТел, дори по простата причина, че хората говореха все повече по мобилни телефони, отколкото по жица. В последните няколко години статистиката отчете, че мобилните разговори надхвърлят тези по стационарни телефони.
Мнозина у нас развиваха идеята, че БТК е трябвало да остане държавна, била печеливша. Въпреки че приватизацията й беше изискване на ЕС и Международния валутен фонд. И докато спореха тя се обезценяваше все повече и от нея крадяха необезпокоявано.
Междувременно МТел беше оставен 6 години без конкурент на пазара. А третият оператор (заради забавения лиценз на БТК) влезе на пазара 10 години след първия. Постепенно изгубената стойност на държавния телеком се пренасяше в МТел.
Всичко това се случваше на БТК докато зависеше от държавата. Какво се случи след това?

Освен мобилен оператор и над 2 пъти по-малко работници, БТК вече има оптична свързаност между градовете. Тези линии са прекарани за около 1 година, дори някой западноевропейски телекоми още нямат такава оптична свързаност между градовете. Старите дълги кабели, по които междуградските разговори чрез старите аналогови централи се чуваха с бучене като от оня свят, останаха като паметник в земята. (А от БСП в парламента преди няколко години твърдяха, че само кабелите на БТК стрували 300 милиона).
Очевидно, че частният собственик е направил инвестициите за модернизация, които държавната БТК не направи. Неотдавна излязоха данни, че за 2006-та инвестициите са 340 милиона лева. Сега БТК продава и интернет, и др. услуги, каквито преди не предлагаше.
Има още една проста и болезнена причина за по-високата цена на БТК сега – и цените на разговорите са по-високи.

По повод сегашната продажба на БТК вестник „Труд” акцентира онзи ден, върху това, че компанията имала имоти из България и само телефонната палата в София струва не знам колко си десетки милиона. „Труд” също така не пропусна популистки да плъзне читателя, че БТК била продадена на „Виенска офшорка”. Хем виенска, хем офшорка. „Адвент”, който купи БТК чрез фирмата си „Вива Венчърс”, беше достатъчно известен американски фонд, за който тогава лобираше и правителството на САЩ, дори чрез своя посланик в София. Печатът у нас обаче е на ниво махленска кръчма и е обявил офшорката за нeщо като паразит по животните.

Добре че не всичко държавно се продава по условията на в. „Труд”. („Труд” например имаше голяма заслуга да се провали продажбата на „Булгартабак” – води цяла кампания в продължение на 2 години, публикува тайни записи, предоставени му от печално известния Майкъл Чорни, който тогава беше един от купувачите, пусна други тайни записи на тогавашния шеф на „Булгартабак” и т. н. В резултат в момента „Булгартабак” е обезценен, подобно на БТК, заради изравняването на цените на българските и западните цигари и куп други причини, които бяха пределно ясни още тогава – но по тази тема друг път).

Статия в близкия до МТел и Майкъл Чорни вестник „Стандарт“ от събота развива отново тезата за евтината продажба на БТК.

Още една спекулация се разви около БТК в медиите след продажбата й. Държавата пусна останалата част от компанията – 35% – като акции на борсата. Те бяха изкупени с компенсаторки. Цената на акциите достигна 650 млн. лева, поради което вестниците, особено „Стандарт” (близък до МТел и до бившия му собственик Майкъл Чорни) веднага разтръбиха – ето, реалната цена на БТК е по-висока – колко високо скочиха акциите на борсата. Тази теза „Стандарт“ разви и сега, в съботния си брой. Имаше обаче малка разлика – акциите, които се продадоха скъпо, вече не бяха на държавната БТК, а на частна, с лиценз за мобилен оператор.

Благодарение на акциите на БТК компенсаторките стигнаха реалната си цена и я надминаха. Така спечелиха по-нещо и хората, които бяха компенсирани с тях от държавата.
Тъй като темпераментът на българина, когато брои парите на другия, е много горещ, медиите лесно го подхлъзват и се опитват да му се харесат с популистки тези. Но дали това е полезно за икономиката, доколкото влияе на приватизация, държавни решения и т. н.? И как този тип медии, чиято основна грижа не е да информират обществото, а да защитават политически и бизнес интереси, се вписват в Европейския съюз?

Има съвсем други проблеми, свързани с БТК, които медиите не забелязват, а потребителят има нужда да го защитят:

Уличен телефонен автомат с монети – изключителна рядкост, а цената за разговорите е неизвестна. Снимка: Иван Бакалов

– БТК издава ужасни фактури, от които не можеш да разбереш от коя до коя дата ти начисляват суми и за какво. В обща сума са вкарани и задължения за минал месец, ако има такива.

– Няма механизъм да оспориш сметката си и да докажеш, че не си говорил с тези и тези номера. Плащаш, а после, ако искаш, съди компанията, че някой ти е крал от линията някъде по етажите и по централите. (подобно е и с мобилните оператори). Такова безобразие няма по света.

– БТК създаде хаос с промяната на телефонните номера. Сега в София например не можеш да разбереш, ако имаш нечий стар телефонен номер, с какъв е сменен. На справки ти отговарят – дайте име и точен адрес. И потребителят налучква, като слага пред номера осмица, девятка и т. н., но не винаги това решава проблема. А този проблем можеше да се реши много просто – все пак живеем във века на компютърните технологии.

– БТК ликвидира уличните автомати с монети, каквито има по цял свят. Те останаха тук-таме, защото БТК печели повече, в предплата и с по-нисък риск от автоматите с карти. И монетните автомати стават все по-непопулярни, защото никой не знае колко струват разговорите с тях. Не са обявени никъде, няма такава справка в тарифите на БТК.

– Интернет пакетите ADSL, които продава БТК, не са подходящи за всички потребители, особено при повече от 1-2 компютъра, включени в мрежа. Но БТК обвързва с дългосрочни договори все повече хора. Няма кой да обясни на читателя как да си избере Интернет.

Могат да се изредят още проблеми, с които нито един вестник не се занимава, но иначе пишат с агресивни заглавия на първите си страници как някой ще вземе 2 милиарда от продажбата на БТК.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.