Дори ЕС да говори с един глас, дали думата му ще тежи?

Има три общоприети истини, които се посрещат с кимане и жужащо одобрение всеки път, когато се съберат грандовете от Брюксел. Западът губи икономическо и политическо влияние и при това положение Европа може да бъде двигателна сила, само ако се научи да говори в един глас и да защитава общите европейски интереси. Както каза шефът на външната политика на ЕС, баронеса Аштън пред членове на Европейския парламент: „Ако се обединим, можем да опазим интересите си. Ако не, други ще взимат решенията вместо нас“.

Втората е, че Барак Обама се е поучил от грешките на предшественика си и води по-европейска външна политика. За да се запознаете с този възглед, вижте новия доклад за трансатлантическата политика, изготвен от група бивши председатели на ЕК, бивши премиери и еврокомисари, високопоставени евродепутати и двама живи пророци на евроинтеграцията Жак Делор и Йошка Фишер. Техният документ, публикуван от проевропейската група „Нотр Юроп“ (Notre Europe), обявява, че „американският президент отново буди възхищение в Европа“, след като прегърна принципи като мултилатерализма, диалога и преговорите, „на които европейците държат“.

Третото наблюдение не е толкова приятно. Политиката на диалог Обама някъде бе отхвърлена, но другаде донесе резултати. Ако оставим настрана приключването на преговорите по договора за ядрените оръжия с Русия, други райони на света се оказват трудни. Отблъсквайки протегнатата му от Америка ръка, Иран засили ядрената си дейност и репресиите. Китай се отнесе пренебрежително към Обама в Пекин и на климатичните преговори в Копенхаген. Бразилия обяви, че не одобрява санкциите срещу Иран. Когато вицепрезидентът на САЩ Джо Байдън бе посрещнат в Израел с новината за построяване на нови жилищни сгради в Източен Ерусалим, европейските вестници излязоха със статии за слабата дипломация на Обама.

За европейските грандове Джордж Буш все още носи голяма част от вината. Обама „се стреми да поправи цяло десетилетие на лошо водена политика“, твърди докладът в „Нотр Юроп“. В него се казва, че Америка живее в свят, в който „военната сила вече не е толкова важна“, след като Ирак даде урок на всички, че „легитимността на силата“ е също толкова важна, колкото и способността да нанесеш удар в чужбина.

Има още един начин да поразсъждаваме върху начина, по който в Европа е общоприето да се гледа на външната политика и той е по-неудобен за европейската политическа класа. Големият залог на Европа е, че ако ЕС, със неговите 500 милиона жители и голям, макар и намаляващ, дял в световните богатства, може да говори в един глас и да постигне съгласие по някои общи интереси, думата му ще тежи в новия световен ред. Но администрацията на Обама говори в един глас и в защита на съгласувани американски интереси и въпреки това други световни сили изглежда не винаги ги е грижа за това.

Тук можем обаче малко да се заядем. Единството на дипломатическия подход на Америка не е тотално. Близкият изток е изключително костелив орех. Никой не е съвсем сигурен какво да се прави с възхода на Китай. Уравнението обаче все пак е достойно за размисъл. Европейците едва ли могат дори да мечтаят, че някога ще постигнат и половината от единството на Америка като цел и представяне. Америка освен това е военна суперсила, което все още е от значение. (На европейците им е изгодно да твърдят, че военната сила не е от голямо значение в наши дни. Ирак може да е показал, че употребата на сила е много рисковано, но притежаването на сила все още прави впечатление). И дори Америка намира мултилатерализма и диалога за трудни.

Какво означава това за Европа, този вечно спорещ, застаряващ континент, който все повече загърбва военната сила? Някои в Европа си мечтаеха, че възходът на нови съперничещи си сили ще отслаби американската хегемония. Сега те разбират, че живеят в труден нов свят, населен от самоуверени национални държави, в които колективните решения са по-трудни, а не по-лесни за постигане. (Европейското мнение бе особено разтърсено от климатичната конференция в Копенхаген, на която гласът на ЕС едва бе регистриран.)

Джон Хълсман, американски анализатор в областта на външната политика, неотдавна отбеляза, че изгряващи сили като Китай, Русия, Индия и Бразилия, са дори по-враждебни от американците към идеята за обвързващи идеи или договори, посягащи на суверенитета им. Гражданите на тези сили „възприемат по-голямата част от настоящата международна архитектура като капан за доверие, целящ да попречи на страната им да заеме точното си място в света“, коментира Хълсман. Това означава ли, че европейската политическа класа греши за ползите да отправя съгласувани послания и да формира съюзи, за да си върши работата? Би било прекалено да твърдим това.

Ако Обама смята, че мултилатерализмът е трудна работа, това не означава задължително, че едностранното перчене ще е по-ефективно. Нито че една какофония ще даде на ЕС повече влияние от това да говори в един глас. Европейците обаче трябва да бъдат не толкова въодушевени за това, което може да постигне чрез диалог и политическа интеграция. Някои все още си мислят, че подкопаният суверенитет на ЕС може да послужи като „модел“ за системи на глобално управление, прехвърлящо границите на държавата. Точно сега това изглежда като фантазия. 21-и век вместо това се оформя като време за жестоко изпитание на относителната сила.

Ето и някои не толкова впечатляващи неща, които Европа може да направи, за да има думата в този нов свят. Придържайте се към върховенството на закона: да бъдеш предвидим, е източник на сила. Независимо дали преговаря за договор за свободна търговия или за членство на такива съседи като Турция, бюрокрацията на ЕС е създадена така, че да продължава да отправя същите искания, отново и отново. Чуждите партньори, които изпълняват изискванията, знаят че възнаграждението им ще е пазарен достъп, влизане в ЕС и т.н. Преди всичко, да останем богати: Европа трябва да намери нови източници на растеж. Няма значение дали западаща Европа говори с десетки гласове или с един глас: никой няма да я слуша.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.