Мадам В – авария в канализацията. А се правят, че не мирише

Борисов да си прави изводи какво може да му се случи, след като Велева му меси баница

Ахмед Доган подарява статуетка във формата на перо на журналистката Валерия Велева, по случай 13-годишния юбилей на нейната рубрика с интервюта „По пантофи“. Доган е връчвал и награда за журналистика, учредена от ДПС, на Велева. Снимка: Булфото

Случаят с писмото на Доган “До Мадам В” е като авария в канализацията. Избил е мръсен канал, кал и смрад са излезли на открито. Голяма беля, къщата ще смърди дълго, може да се оправи само с основен ремонт.

След като един от най-влиятелните политици в държавата обвини журналистката “Мадам В” в корупция, рекет и търговия с влияние, настъпи затишие. Като камък в блатото – цоп. И тишина. Но не се знае дали няма да последва буря. Според Доган „Мадам В“, в която се позна сама журналистката от „Труд“ Валерия Велева (а и всички я познаха) подновила офертата си да бъде “таен P.R.” на ДПС, тоест искала “възнаграждение за “добър тон” в нейните писания. Чиста проба подкуп и рекет. В случая не го предлага засегната страна, като се разчу при ареста на един бивш министър през седмицата. Все едно следователят по делото на министъра сам да си поиска подкуп. Сигурно е имало и такива случаи със съдии, прокурори и следователи. А как е с журналистите?

Валерия Велева се яви в един ден в четири телевизии да обяснява, че ще съди Доган, и че никога не е взимала пари от политици.

На кого да вярваш?

На “моралния стожер” Доган или на “моралния рупор” Валерия Велева? Много труден избор.

От една страна, да се разкрие, че някой политик е корумпиран, не е новина. Хората са убедени, че е така. Мнозина не харесват Доган и смятат, че неговата партия ДПС яко е бъркала в кацата с меда при предишното управление. И като потвърждение на това в. “Труд” нанесе сериозен удар на Доган – разкри, че е взел 1,5 млн. лв. хонорар като консултант по хидроенергийни проекти.
Години наред “Труд” се отнасяше прекалено уважително към Доган, както и към президента Първанов, Бойко Борисов и др. Щадеше го, премълчаваше на моменти гафове и т. н. Едни мазни отношения, от които някак не ти става хубаво, та чак ти се повдига понякога…
Велева, като основен политически наблюдател на “Труд”, е една от журналистките, които направиха така, че хората да предпочетат да четат т. нар. жълти вестници, защото откриват в тях повече истини за това, което се случва, отколкото в уж сериозните.
И една от журналистките, която демонстрираше близост с Доган (ексклузивни изявления, интервюта само за нея и т. н.), беше именно Валерия Велева. Близостта беше толкова явна, че в медиите се появиха клюки, че Велева ще оглави медийната група на Доган, след като той купи и вестниците „Труд“ и „24 часа“, за което се водеха преговори чрез Дилян Пеевски. И точно Велева написа разгромяваща статия “Парите повличат Доган и ДПС”, в която го рисува с черни краски, след като довчера е ваяла образа му на голям политик.

Защо така тя и вестникът се обърнаха срещу човека, когото до неотдавна са тачили? Почти всички наблюдатели смятат, че това е дълбоко организирана атака, а не просто журналистическо разкритие на “Труд”. А то не е и кой-знае какво разкритие – Доган е взел парите официално и е вписал това в данъчната си декларация. Въпросът е във внушението – Доган взима пари от обект “Цанков камък”. Точно това, изглежда, го е вбесило, защото специално му обръща внимание в писмото си. И така Доган отвръща на удара.

Какво се получава? Доган е взел пари по договор от частна фирма (“Минстрой холдинг”), подизпълнител на австрийска фирма (“Алпине Бау”), която строи “Цанков камък”. Може да е неморално, но е законно.

А в отговора си Доган внушава, че “Мадам В” взима пари под масата и рекетира. На няколко пъти той й казва, че се разминава не само с морала, ами и със закона.

Доган целува ръка на Валерия Велева на 13-ия юбилей на нейната рубрика с интервюта „По пантофи“, честван помпозно във Военния клуб в София. Снимка: Булфото

Кой ще повярва на Велева, като сравнява писанията й преди, и писанията й сега? Всъщност обръщането на палачинката от нейна страна чрез статията й, изглежда е предизвикало гнева на Доган и това писмо. Иначе той премълча първата публикация за хонорара от 1,5 млн.

Вестници я защитават, в Интернет я ругаят

И защитата на Велева от разни колеги на страниците на в. “Труд” не е никак “пламенна”. Някакви метафори за книжни тигри, разсъждения по принцип за политиците и журналистите, а главната редакторка на “24 часа” Гочева казва, че от скандала ще загубят и двете страни и по-добре Велева да се срещне с Доган в съда, че иначе “ще останат съмнения”…Ох, милата. Съмнения ли?
Като се погледнат реакциите във форумите под статиите в Интернет, почти 100% от читателите са убедени, че Велева е корумпирана. Повечето коментари не са за Доган, а за нея. Такива словоизлияния има за Велева, че да ти стане неудобно, че си журналист. Приравняват я с фолкпевица, която си има тарифа за секс… Чалгата си намира съответствие в журналистиката…
Но и някои коментатори – като д-р Тони Филипов (“Из делниците на един луд”) – по повод случая с Велева писаха: “Вестникар ли? – казваше дедо Вазов – Жаба да пипна не ма е така гнус.” Стани, дедо, да видиш как днешните вестникари направиха така, че “честен журналист” да звучи като оксиморон…”
Положението е деликатно от гледна точка на вестникарите – да проявиш ли професионална солидарност и да защитиш “несправедливо обвинената колежка”, докато не представят доказателства, че е корумпирана? Или да си чистиш къщичката – както се изразява вицето Цветанов за акциите срещу корумпирани ченгета?

Велева и в. “Труд” тръгнаха категорично да се бранят, не допускат и грам съмнение, че може нещо вярно да има в твърденията на Доган.

Президентът Първанов на премиера на книга на Валерия Велева. Той също е от кръга на ухажваните от Велева политици. Снимка: Булфото

Дори премиерът Борисов в изявление на крак пред журналисти някъде в „Марица Изток“ я защити, като каза, че „отношението на Ахмед Доган към Валерия Велева е недопустимо”. Дори добави, че „никой няма право да злепоставя и унижава журналист, включително Ахмед Доган“. Много интересно изказване. Харесва се на журналистите. Дали не е преднамерено – от устата на любимеца на медиите години наред? В защита на журналистката Велева, която му омеси баница, като спечели изборите и търчеше с бохчата да му я връчи лично. Борисов някак неволно издаде една от причините за сервилните вестници – ти на мене, аз на тебе. Ще ухажваме журналистите, те да не пишат лошо за нас. Е как няма някой журналист да се изкуши при такова отношение?
Ами ако журналистът почне да рекетира? Сам да си иска пари? Не трябва ли някой да каже това? В случая с Велева единствен Доган може да докаже думите си. Тоест той трябва да признае, че е дал пари, тоест, че е съучастник в престъпление.

Какво да очаква Борисов след баницата?

Вместо Борисов да защитава Велева в този скандал, по-добре да се замисли – тя му сервилничеше, както на Доган (ето един образец на този тип журналистика – репортажът й за посещението на премиера във Франция, със заглавие „Мъжката политика на Борисов омагьоса Париж„)). Това подсказва, че нищо чудно утре да се обърне срещу него, както се случи с Доган. Достатъчно е да загуби следващите избори. Това е безпринципната журналистика – хвалиш, хвалиш, хвалиш, после обръщаш палачинката и започваш да плюеш… Много вестници го умеят. Тия на ДПС и Дилян Пеевски направиха обратното на Велева – плюха, плюха, плюха, а после почнаха да хвалят – премиера Борисов. И той не е недоволен…

Скандалът с „Мадам В“ няма да отшуми току-така. Нищо, че някои медии се правят, че все едно не е ставал.
Много вестници все още са зависими или демонстрират лоялност към Съюза на издателите, чийто шеф е главният редактор на “Труд” Тошо Тошев. Но не всички. А контролираните от Дилян Пеевски и Доган “Уикенд”, “Телеграф”, “Монитор” и др. също си направиха издателски съюз. Пеевски изкупува и разпространителски фирми. Май точно това е в основата на атаката срещу Доган. Кой знае.

Като продължение на темата в следващите дни e-vestnik ще пусне откъси от непубликуваната още книга „Вестникът – един ден“ на колежката Милена Бойчева, работила във в. “Труд”, която повдига завесата зад кулисите в журналистиката. В романа си тя описва ситуацията в редакцията на един “голям вестник” и професионалните извращения на „топ-журналистката Корнелия Колева“.

––––-

Като допълнение по темата – за механизма на корупция във вестниците отвътревиж тук .

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.