Пребитият в брюкселското метро Любен: „Бесен съм, не разбирам защо го направиха“

Журналисти от в. „Дерниер йор“ единствени са успели да разговарят още в болницата с българския студент, който беше хвърлен от втория етаж на станцията Порт дьо Намюр в Брюксел и когото видео записът показва да се стоварва върху релсите на метрото – шокиращите кадри бяха излъчени от всички телевизии и предизвикаха бурни дискусии в интернет.

Той се казва Любен и е на 22. Единствено ние се срещнахме с него в болницата и дори тогава Любен знаеше, че е оцелял по чудо. След лечението в отделението за гръдна хирургия Любен смята за невероятно, че десет дни след такова нападение и падане от 10 метра той може да напусне болницата „Еразъм“ на двата си крака, а не с краката напред.

На български Любен означава „обичан“. Той е студент. В 4-ти курс по международно право в Хага е избран за изключителен стаж в Европейската комисия в Брюксел, но го пропуска.

В началото на януари Любен беше загубил 9/10 от зрението на лявото си око, с което е почти сляп – „Различавам само сенки“, лявото му ухо беше  оглушало, а за да укрепнат трите му шийни прешлена, медиците прогнозираха „от 5 до 6 седмици носене на корсет, а след това ще видим“. Очите му бяха пълни с кръв.

Любен разказа, че е бил нападнат в станцията на метрото от две отделни банди. В нощта на 31 декември срещу 1 януари Любен пропуска фойерверките и решава да вземе метрото и да се прибере. Той е с приятел на перона и започва да снима с фотоапарата, приготвен за илюминациите, когато идват младежите.

В групата има две момичета, които не искат да бъдат снимани, но Любен не го е направил нарочно. Той показва на момичетата, че изтрива снимките. Но вече е твърде късно, другите го пребиват и го оставят в безсъзнание. И това е само първото нападение. „Когато се свестих, бях в такова състояние, че приятелят ми искаше да повика такси. Едва се държах на крака. Щяхме да излизаме от метрото, когато се появи втората банда – от африканци, може би руандийци.“

http://www.youtube.com/watch?v=Z6JJ8gufh-M
Любен ни разказа в болницата „Еразъм“, че от паметта му е напълно изтрит моментът, в който нападателите са го сграбчили, за да го хвърлят от мецанина върху релсите, знаейки, че метрото – то върви до 5 часа – със сигурност ще мине. „Да, бесен съм, но най-вече съм бесен понеже не мога да разбера: защо го правят? Как е възможно да се държиш така? Ето защо давам това интервю. Не съм толкова ядосан на тях, колкото ядосан, че не ги разбирам. Това, което се случи на Порт дьо Намюр, може да се случи във всяко метро в света – в Брюксел, както и в Москва, София, Берлин или Амстердам.“

Любен все още не знаеше всичко. Полицията първоначално не искала да му покаже 2-те минути и 42 секунди видео. Те му обяснили, че двама свидетели са го спасили, и Любен, който не ги познава, иска да им благодаря. „Пожелавам ви щастлива година от все сърце, благодаря ви.“

Родителите му, които са пристигнали спешно от Благоевград, са шокирани от толкова много безсмислено насилие. Те споделят, че „във вашето метро трябва да има повече полиция“. Портфейлът му е намерен – празен. От разследването няма резултат. Поне засега.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.