Новото ядрено споразумение в града на символите – Прага

Катерина Заховалова

Чешки плакат на противници на системата за ПРО

Американският президент Барак Обама и руският му колега Дмитрий Медведев ще подпишат нов договор за съкращаване на ядрените арсенали в натоварена с двусмислена символика Прага. За Обама изборът на Прага бележи първата годишнина от речта му, очертала амбициозните му виждания за свят без ядрени оръжия. Избирането на чешката столица за церемонията по подписването обаче му дава възможност с един куршум да уцели няколко привидно противоречащи си „заека“ от областта на символите. Обама цели също да отстрани страховете в Централна и Източна Европа – бившия съветски блок – от така нареченото „рестартиране“ на отношенията с Русия, посочват дипломатически източници.

„Нещата не се свеждат единствено до набор от символи и до представянето на първото реално доказателство за усилия в полза на разоръжаването. С този избор се изтъква особеното значение на нашия съюз и на този район“, отбеляза пред ДПА чешкият посланик в САЩ Петр Коларж. Освен че ще подпише с Медведев новия договор СТАРТ – символ на настъпването на нова, по-спокойна ера в американско-руските отношения – Обама, според източниците, ще се срещне и с ръководители на бившите съветски сателити, които не одобриха по-приятелския му подход към Русия.

Проатлантически настроените интелектуалци и политици в района, включително бившите президенти на Чехия Вацлав Хавел и на Полша Лех Валенса, изразиха през юли такива безпокойства в отворено писмо до американския президент, в което настояха Обама да не жертва страните им заради подобряването на връзките с Москва. Този район на света е чувствителен към нюансите в символиката, след като близо половин век бе част от съветската зона на влияние.

В края на Втората световна война през май 1945 г. Прага бе освободена от съветските войски, след като западните сили победителки се договориха с източните си партньори да спрат настъплението си малко преди столицата. Москва отново потвърди господството си през 1968 г., оглавявайки нахлуването на Варшавския договор в тогавашна Чехословакия за смазване на порива към реформиране на боледуващата икономика и либерализиране на политическия живот. Чехите живяха в кремълската империя до рухването на комунизма в Европа през 1989 г.

Чехия, както и други страни в района, впоследствие се присъедини към западния военен съюз – НАТО, но страхът от Русия остана. За разлика от преобладаващата част от обществото, десните чешки политици с готовност прегърнаха американските планове за базиране на елементи от противоракетна система с голям обсег на чешка и полска земя в противовес, както бе обявено, на нарастващия ракетен потенциал на Иран. Москва неизменно се противопоставяше на плановете от времето на Буш и проблемът стана причина американско-руските отношения да се окажат в най-ниската си точка от края на Студената война.

През септември миналата година Обама обяви, че се отказва от проекта, с което хвърли в смут поддръжниците си в Чехия и Полша. Вместо него той планира разполагането в Източна Европа на противоракетна отбрана със среден обсег. За чешките домакини на предстоящата церемония бе важно новият договор за ограничаване на въоръженията, който вероятно ще бъде сключен в чешката президентска резиденция – замъка „Храдчани“, да не представлява победа на Русия и отстъпление на САЩ по отношение на противоракетната отбрана, отбелязват източници. Преработените планове за противоракетен щит бяха последната точка в споровете преди в телефонен разговор на 26 март Обама и Медведев да постигнат споразумение, съобщи вестник „Ню Йорк таймс“. Резултатът е добре дошъл за Прага.

Двамата лидери се споразумяха да изразят позицията си по противоракетния щит в отделни, необвързващи декларации, отбеляза изданието, тъй като встъпителната част на договора само най-общо посочва, че нападателните и отбранителните елементи са взаимосвързани, посочват чешки дипломати. Дори най-ожесточените критици на решението на Обама за отказ от противоракетния радар, който трябваше да бъде разположен в Чехия, не бяха разгневени от предстоящата руско-американска среща на върха.

Ян Видим, десен парламентарист, който нарече решението на Обама предателство, каза, че срещата ще популяризира чешката столица. Той обаче има и известни резерви. „Подобни срещи се организират в неутрални страни“, изтъкна Видим пред ДПА. „Не бих искал Чехия да бъде смятана за неутрална държава, защото не е такава“, добави той. Първоначално чешките дипломати споделяха това становище, но приеха американската молба да бъдат домакин на събитието, след като получиха уверения, че на страната им не гледат като на „неутрална“. „Получихме уверения, че не ни разглеждат като на мост между Изтока и Запада“, каза посланик Коларж. „Бяхме избрани, тъй като сме непоклатим член на алианса“, добави той.

Церемонията по подписването на споразумението може да се окаже последен шанс за Прага да попадне за малко в центъра на световното внимание. Чехия се порадва на подобен интерес по време на преговорите за противоракетната отбрана при управлението на Буш, после когато страната бе ротационен председател на ЕС и накрая заради отрицателното отношение на президента Вацлав Клаус към европейския договор за реформи. Този път, казва защитникът на идеята за противоракетен радар в Чехия Мартин Котас, Прага ще играе единствено поддържаща роля. Според мен това не е особено важно за нас. Градът е просто един декор, добави той.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.