Ключови политически рискове за Гърция

Хари Папахристу

Гърция е под огромния натиск на пазарите и Европейския съюз да изпълни обещанията си да намали нарастващия си бюджетен дефицит, който разклати еврозоната. Макар че прие пакет от мерки за драконовски икономии и получи уверения, че партньорите й от ЕС и МВФ няма да я оставят на банкрутира, Гърция продължава да понася ударите на инвеститорите, които искат двойно по-голям лихвен процент от този, който Германия предлага. Според социологическите проучвания мнозинството от гражданите подкрепят плана за строги икономии, но недоволството сред най-засегнатите групи нараства – най-вече сред държавните служители и в редиците на управляващите социалисти.

Опасенията на финансовите пазари, че Гърция няма да може да обслужва огромния си дълг, повдигнаха въпроса за евентуален ефект на доминото сред членовете на еврозоната. По-долу са изложени ключовите фактори, които инвеститорите следят.

НАМАЛЯВАНЕ НА ДЕФИЦИТА

Гърция изуми пазарите през октомври миналата година, когато разкри, че бюджетният й дефицит за 2009 г. е 12,7 процента от БВП – почти двойно по-голям от предишните оценки и надвишаващ над четири пъти трипроцентовия праг, наложен от ЕС. Предвижда се тази година дългът да достигне 120,4 процента от БВП – най-високото равнище в еврозоната. На 3 март правителството обяви пакет на стойност 4,8 млрд. евро, включващ широкомащабни намаления на разходите в държавния сектор, след като първоначалните обещания за намаляване на дефицита до 8,7 процента от БВП тази година не се оказаха убедителни.

Пазарите реагираха с облекчение на плана за намаляване на дефицита и обещаната от ЕС подкрепа, намалявайки лихвите по гръцките облигации и по кредитните деривативни контракти – лихвите по облигациите паднаха под 6 процента за пръв път от средата на февруари. Те обаче нараснаха отново до 6,5 процента, след като Германия даде да се разбере, че е против незабавен пакет от помощи на ЕС за Гърция и след като общият спасителен фонд на ЕС и МВФ не изложи никакви подробности.

ЗА КАКВО ДА СЕ СЛЕДИ

– сигнали за нарастваща съпротива от страна на синдикатите, общественото мнение и редиците на управляващата партия ПАСОК.

– прилагането на плана. ЕС и агенциите за кредитен рейтинг приветстваха мерките. Стандард енд Пуърс спря преразглеждане с цел намаляване на рейтинга на Гърция. Мудис обаче предупреди, че Гърция трябва перфектно да приложи плана си за намаляване на дефицита, за да избегне перспективата за намаляване на рейтинга. Фич също обяви негативна прогноза за страната. Евентуално ново понижаване на рейтинга ще окаже натиск върху гръцките облигации и еврото.

Европейската комисия постави Гърция под строго наблюдение. Атина докладва на Брюксел за постигнатия напредък във фискалната област на 16 март и от средата на май трябва да представя отчет за всяко тримесечие. Отчетите ще показват напредъка на Гърция по постигането на целите за дефицита, както и по-подробни планове за следващите години. Според анализаторите този безпрецедентен строг контрол е необходим заради натрупаното недоверие към гръцките статистически данни.

Голяма част от плана за строги икономии в размер от 4,8 млрд. евро, включително повишаване на акциза върху горивата, намаляване на бонусите на държавните служители и замразяване на пенсиите, вече беше приложена. Правителството планира законопроект за пенсиите през април, с който средната възраст за пенсиониране да бъде увеличена от 61 на 63 години.

– макроикономическите рискове. Гърция преминава през първата си рецесия за последните 16 години. На 22 март гръцката Централна банка обяви, че очаква икономиката да се свие с 2 процента през 2010 г., повтаряйки миналогодишните си лоши резултати. Безработицата расте, туризмът също не се очаква да постигне добри резултати. Всичко това може да засегне възможностите на Гърция да постигне целите си тази година, като се отрази на БВП и съответно на приходите в хазната.

ОПАСЕНИЯ ОТ СОЦИАЛНИ ТРУСОВЕ

Засилва се съпротивата срещу наложените от правителството ограничения, като почти всеки ден се организират протести и стачки. По време на протестно шествие пред сградата на парламента в Атина на 18 март полицията влезе в сблъсъци с младежи, но протестите далеч не са толкова ожесточени като бунтовете, които разтърсиха Атина през декември 2008 г. Анкетите разкриват, че голямата част от обществеността е против стачките и приема мерките за затягане на коланите като необходими. Въпреки това повечето граждани смятат мерките за несправедливи, тъй като достатъчно насочени към укриващите данъци и богатите.

Планът на премиера Георгиос Папандреу за ограничаване на разходите се сблъсква със съпротива и в собствената му партия. Синдикатите, представляващи половината от петмилионната работна сила на страната, проведоха първата си 24-часова стачка за месеца на 11 март, като може да последват и нови протести. За сметка на това се забелязва спад на недоволството сред левите и младежките групи, които само преди година организираха най-ожесточените бунтове в Гърция през последните десетилетия.

ЗА КАКВО ДА СЕ СЛЕДИ

– сигнали, че съпротивата срещу мерките нараства с прилагането на данъчните увеличения и намаленията на заплатите. Увеличението на ДДС започна да се прилага от 15 март, повишенията на акцизите върху цигарите и алкохола също вече са в сила. Великденските бонуси на държавните служители, които преди това се равняваха на половината им заплата, бяха орязани с 30 процента.

– евентуални нови безредици биха разтревожили пазарите за облигации и кредитни деривативни контракти, особено ако те сметнат, че реформите ще бъдат размити в резултат на протестите.

– нарастващото вътрешно разцепление, най-вероятно около сегашното маргинализирано „старо поколение“ в социалистическата партия, може да застраши правителството на Папандреу, а това ще обезпокои инвеститорите.

– маломащабните бомбени нападения и други подобни прояви на насилие могат допълнително да влошат настроението на инвеститорите. Бомбена експлозия в Атина на 28 март уби 15-годишно афганистанско момче. Това беше първото причинило жертви бомбено нападение в Гърция през последните години.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.