Дейвид Камерън – „просто богато момче“ или реформатор?

Сирил Бело

Лидерът на консерваторите Дейвид Камерън. Снимка: Консервативхоум

Приветлив и надарен с красноречие, Дейвид Камерън успя да обнови овехтелия имидж на консерваторите, за да ги изведе до прага на властта след 13 години в опозиция. Той обаче ще трябва да накара хората да забравят както че му липсва министерски опит, така и за аристократичния му произход. Объркани след смяната на четирима лидери за осем години като опозиция, в отсъствието на друга възможност, през 2005 г. торите приеха почти неизвестния, едва 39-годишен тогава Камерън. Непринуденото му държание пред публика, талантът му на помирител бързо вдъхнаха доверие на партията, привикнала с вътрешните дрязги.

Камерън превърна „модерния и състрадателен консерватизъм“ в свое верую. Този „Тони Блеър на десницата“ приложи рецептите на бившия премиер лейбърист, използвани при предприетото в средата на 90-те години на миналия век подмладяване на Лейбъристката партия. Камерън отстрани старата гвардия в партията, подмлади кадрите и насърчи навлизането на повече жени сред тях, обедини торите, които възприеха нови каузи, по които да работят, като образованието, здравеопазването и околната среда.

Камерън „открехна вратите“ на личния си живот за медиите. Той трогна обществеността, когато през февруари 2009 г. говори публично за смъртта на едно от трите си деца, Айвън – с тежка инвалидност и страдащ от епилепсия, и изказа благодарност на здравната система. Личната му популярност допринася за популярността и на партията му. Тя му дава право да предупреждава обществото за болезнените жертви, които предстоят заради кризата.

С наближаването на изборите обаче неговият „меден месец“ с печата започва да изтича. Неговите колебания във връзка с държавния дефицит – невралгична точка в борбата с лейбъристите – не остават незабелязани. Той признава, че е „говорил глупости“, лутайки се в поредица противоречиви становища по въпроса за данъчните облекчения за семейни двойки. Нерешителността на човека, когото премиерът Гордън Браун определи като „новак“, внезапно бе надлежно отбелязана. Друг важен факт е разтръбената от медиите класовата борба, поведена от Лейбъристката партия, която го упреква, че е само едно богато момче.

Ако в последните 40 години консерваторите си избираха ръководители, образовали се в държавни учебни заведения и с относително скромен произход като Маргарет Тачър и Джон Мейджър, то Камерън е „архитип“ на консервативната аристокрация. Той е потомък на Уилям Четвърти (1830-1837) и е женен за дъщеря на барон. Роден на 9 октомври 1966 г., с баща борсов агент от Сити и майка магистрат, Дейвид отраснал в селцето Пийзмор, графство Баркшър в Южна Англия. През 1974 г. той постъпва в началното училище, което посещават принцовете Андрю и Едуард, а през 1978 г. започва да учи в престижния частен колеж „Итън“.

През 1982 г. бил обвинен, че е пушил канабис, разказва неоторизираната му биография. Макар да признава, че е вършил неща, които не е трябвало да прави, и съжалява за тях, той винаги е отказвал да коментира тези твърдения, аргументирайки се с „правото на лично минало“. Когато през 1985 г. постъпва в Оксфордския университет, той все още изпитва скромен интерес към политиката. През 1988 г. обаче си тръгва от Оксфорд с диплома по философия, политика и икономика. Незабавно става член на Консервативната партия благодарение на съдействието на Бъкингамския дворец.

Известно време Камерън съветва премиера Джон Мейджър за неговите пресконференции. През 1994 г. преминава в частния сектор като директор на „Връзки с обществеността“ на медийна група „Карлтън“ – пост, на който овладява тънкостите на политическата комуникация. След многобройни опити през 2001 г. той бива избран за депутат от Уитни, недалеч от Оксфорд. Гласува „без ентусиазъм“ за войната в Ирак. В края на 2005 г. се издига, наследявайки Майкъл Хауард начело на торите.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.