САЩ искат доверие от Централна Европа

в. Ню Йорк таймс

Почти година след речта си през април 2009 г. в Прага американският президент Барак Обама се върна в чешката столица, за да подпише подновения договор за контрол над ядрените оръжия с руския президент Дмитрий Медведев. Символиката на мястото е важна. С избора си на бивш съветски сателит администрацията на Обама изпраща важно послание: противно на многото слухове американското сътрудничество с Русия в рамките на рестартиране на отношенията им няма да е за сметка на близките съюзници на САЩ в Централна Европа.

Централноевропейците са скептични по този въпрос – те са като всички хора, които в историята си са понесли травми и предателство. Вклинена между геополитически масиви, тяхната история е белязана от мощната комбинация на неудачна география, силни съседи и реалполитик. Те са преживели травматични събития по времето на нацизма и комунизма и са се научили да бъдат бдителни, когато очи в очи се срещат две велики сили. В един от случаите, когато централноевропейците се ползваха с патронажа на Запада (периода между двете световни войни), те научиха, че демократичните велики сили са толкова способни да изтъргуват интересите си, колкото и недемократичните.

В комбинацията между руското „рестартиране“ и преосмислянето на плановете за противоракетна отбрана от ерата на Буш мнозина в региона видяха предвестник на нещо по-дълбоко и заплашително: оттегляне на САЩ от заеманата досега позиция. Произлезлите от това призиви за „стратегическо успокояване“ отразяват дълбока геополитическа необходимост, която е една от най-големите предизвикателства за атлантическия съюз днес.

На администрацията на Обама й прави чест, че отвърна на тази необходимост. През последните месеци американски служители видимо работят, за да засилят регионалното доверие чрез плановете на НАТО за извънредни случаи, ракети „Пейтриът“ в Полша, военни учения в Балтийско и Черно море, създаване на стратегически консултативни механизми и напредък по новата архитектура за противоракетна отбрана. САЩ трябва да продължат да подкрепят плановете на НАТО за извънредни случаи, докато се уповават на специалния капацитет на централноевропейските си партньори, който може да бъде използван при общи за двете страни предизвикателства.

Важно е обаче да се гледа отвъд сътрудничеството в областта на сигурността, за да се изградят дълготрайни отношения между САЩ и Централна Европа. Вашингтон не трябва да повтаря грешката си да позволи на отношенията с Централна Европа да се закотвят непропорционално върху определена инициатива или програма, обвързвайки стойността на партньора със стойността на проекта, и оставяйки „акциите“ на съюза да варират според пиковете и спадовете в политическия календар. Една здравословна връзка е изградена от по-широк спектър от споделени и дори неизчерпаеми интереси. Американските политически стратези трябва да търсят възможности за видима, невоенна регионална ангажираност.

Например в тон с новата стратегия на администрацията на Обама за засилване на икономическите връзки, американски служители трябва да акцентират повече върху търговската дипломация в Централна Европа. Редица неизследвани възможности съществуват за американските бизнес инвестиции, особено в жизненоважния енергиен сектор. Важният урок, който научихме, е взаимозависимостта между търговските и стратегическите интереси. Второ, ако настоящите американски регионални инициативи, военни и невоенни, целят да достигнат по-голям мащаб и жизненост, те трябва да бъдат включени в по-широко преразглеждане на мястото на Централна Европа в американската политика към Европа като цяло.

В интерес на САЩ е да разберат как по-дълбоката европейска интеграция може да помогне на американските цели. Младите хора в Централна Европа са особено ентусиазирани за възможностите в Европа, а със задълбочаване на полско-германското помирение членството в ЕС ще става все по-важно. Отношенията с Америка обаче ще продължат да са източник на успокоение и увереност. Ако погледнем в по-широка геополитическа перспектива, няма по-възвръщаема стратегическа инвестиция, която САЩ могат да направят в Европа днес, от това да помогнат за циментирането на връзките между членките на ЕС от центъра с онези, които са по незащитената му източна периферия.

Макар и широко пренебрегвани в настоящите дискусии за американската политика, отношенията между Германия и Полша – най-голямата стара и най-голямата нова страна членка на ЕС – са от толкова голямо значение за бъдещето на Европа, колкото и френско-германските отношения през 50-те години. Сега, както и тогава, САЩ имат потенциала да играят роля на „акушер“ за по-дълбоко вътрешноевропейско помирение. Също както американските политически стратези някога насърчаваха Германия и Франция да се стремят към наднационален контрол върху оспорвани източници – въглища и стомана – като първа стъпка към по-дълбоко координиране на европейската политика, така американските стратези сега може да обмислят да насърчат Германия и Полша да се стремят към наднационален контрол върху друг оспорван източник – природния газ – като първа стъпка към съживена европейска интеграция.

Ключът е да се видят нереализирани, но постижими възможности в настоящите проблеми за задълбочаване на американско-централноевропейските и американско-европейските връзки в дългосрочен план. Вашингтон работи, за да освободи региона от старите призраци на стратегическа несигурност, но трябва да отиде по-далеч – да използва свежата енергия и движещата сила на пражкия договор като шанс за по-дълбоки и по-трайни инвестиции. Със стартирането сега на този процес администрацията на Обама може да закотви отношенията на САЩ с Централна Европа в нещо по-стабилно от местна и трансатлантическа геополитика. Ако направи това, тя ще „ваксинира“ някои от жизненоважните регионални съюзи на Америка срещу бъдещи епизоди на вълнения.

По БТА

*Марк Бжежински е адвокат във Вашингтон и автор на „Борбата за конституционализъм в Полша“. А. Уес Мичъл е председател на Центъра за европейски политически анализи, институт във Вашингтон, посветен на изследване на Централна Европа

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.