Сърбия става ядрено свободна страна

Планът на Сърбия да бъде ядрено свободна страна до края на тази година изпраща важен сигнал, че като се освободи от опасния материал, тя прави себе и си и света по-сигурно място от възможна терористична ядрена атака. Сърбия бе първата страна, която отговори на споразумението от 2002 г., сключено между САЩ и Русия, което имаше за цел да постави ядреното гориво под по-строг контрол, за да бъдат избегнати каквито и да било рискове за сигурността, заяви служител, който отговаря за задачата в Сърбия. Американско-руският стремеж бе предизвикан от терористичните нападения на 11 септември 2001 г.

Тогава имахме съвсем ново демократично, прозападно правителство, което искаше да демонстрира желание да сътрудничи в ерата след Милошевич, заяви директорът на Ядрените обекти на Сърбия Радоица Пешич. Пешич говори пред германската агенция ДПА за усилията на страната преди срещата на върха за ядрената сигурност в понеделник и вторник във Вашингтон.

Сръбското правителство планира да се освободи от всичкия ядрен материал или да го изпрати обратно в Русия до края на 2010 г. като част от проект от 49 милиона долара, подкрепен от базираната във Виена МААЕ. Сръбските усилия ще спестят на правителството и разходите, свързани с въвеждането на по-строги мерки за сигурност, за да може обектите да бъдат безопасни от възможни нападения. По-малко от година след нападенията на 11 септември, Сърбия вече бе изпратила всичкото си неизразходвано и най-опасно обогатено гориво, годно за оръжия, обратно в Русия.

Строго охраняваната операция протече в пълна секретност, дори при тотална блокада на Белград, по време на транспортирането на горивото от Ядрения институт Винча, на 10 км извън столицата. Сърбия бе първата страна, която започна да връща горивото, получено за реакторите й от Съветския съюз, заяви Пешич. Сърбия подписа външнотърговско споразумение с Русия за прехвърляне на изразходваното ядрено гориво през 2010 г. на редовната конференция на МААЕ във Виена през септември.

Институтът Винча, някога център на Югославия за военни и граждански ядрени проучвания, има два реактора – голям с капацитет 6,4 мегавата и малък, използван в лаборатории с нулева мощност. Някога Югославия имаше планове да работи по ядрени технологии за военни цели, но програмата се сви в края на седемдесетте години и това доведе до закриването на големия реактор през 2004 г. Сега, когато неизразходваното гориво вече е върнато обратно в Русия, Сърбия е на път също да разчисти и да изпрати обратно запасите от ядрени отпадъци.

Това очевидно е операция с важен аспект за сигурността и включва службите за сигурност, така че не мога да разкрия подробности, но мога да кажа, че операцията върви по график и ще бъде завършена през тази година, както се договорихме с Русия, заяви Пешич. Той обясни, че преопаковането на отпадъците от контейнери, складирани в защитен басейн с вода, се извършва под ръководството на руски експерти. Всички дейности в рамките на програмата за връщане на горивото са под наблюдението на МААЕ, ядрения мониторингов орган на ООН. Всичко това се извършва под чадъра на МААЕ с участието на САЩ и Русия, заяви Пешич.

Проектът е финансиран от фонд, създаден от МААЕ, в който Сърбия е внесла 25 милиона долара, САЩ – 7 милиона, Русия – 3 милиона, МААЕ – 2,9 милиона и Чешката република – 1 милион долара. Американска неправителствена организация, наречена Инициатива за ядрена заплаха, е осигурила 100 000 долара. И докато големият ядрен реактор бе затворен, малкият продължава да работи за проучване от малък брой сръбски ядрени специалисти. С отдавна изоставени планове за военна ядрена технология, Сърбия в момента няма правото дори да си помисля да използва атомната сила за енергия, тъй като наследи мораториум от югославско време за развитието й. Дори да имахме стотици милиони долари, за да започнем да мислим за атомна електроцентрала, ще трябва да постигнем стратегическо решение за това дали да я построим сами или като регионален проект. Ядрена технология на това ниво е въпрос на 10, 15 или 20 години в Сърбия, каза Пешич.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.