Гърция: Банкрутът не трябва да бъде табу

Едуард Хадас

Забравете за малко за Гърция. Просто си помислете за страната Х, която дълги години е живяла над реалните си икономически възможности благодарение на кредити от „разсеяни“ или доверчиво оптимистични кредитори. Когато идва моментът на рухването, народът Х е задължен да ограничи разходите си. Именно тогава кредиторите на Х ще изпитат на гърба си прословутото банково правило „Не може да плати, значи няма да плати“.

Докато не отшумят гръмките изявления на председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой, Гърция никога няма да се превърне в страната Х, въпреки слабото си правителство, огромния си държавен сектор и скромните си търговски позиции. На 25 март Ван Ромпой заяви, че споразумението за неясния нов механизъм за подкрепа „ще увери собствениците на гръцки облигации, че еврозоната никога няма да позволи на Гърция да се провали“. Това превръщане на банкрута в табу трябва да се преосмисли.

Наистина, гърците може и да преодолеят кризата. Това обаче няма да е никак лесно, дори и с помощта на ЕС, МВФ и чуждестранните инвеститори. Необходимо е почти чудотворно икономическо възстановяване: от рязък спад и намаляване на заплатите към бързо развитие. Еврото прави задачата още по-трудна, тъй като Гърция няма възможността да наподоби някакво развитие по пътя на девалвация на валутата.

Евентуално ограничено прекратяване на плащанията – съчетание от реорганизация с умерено изплащане на дълговете – би улеснило управлението на ситуацията, с изключение на това, че ще представлява справедливо наказание за вечните кредитори, които си затварят очите, и за успокоилите се политици. Ван Ромпой обаче се страхува, че евентуален банкрут на суверенна държава-членка на ЕС рискува да предизвика верижна реакция на паника и неуспехи, която може да доведе и до разпадането на еврозоната.

Това безпокойство не е съвсем безпочвено, въпреки че гръцкият дълг в размер от 270 млрд. долара се равнява на едва 4 процента от дълга на останалите страни от еврозоната. Евентуално погасяване би могло да доведе гръцките банки до фалит. Подобно развитие би имало отрицателни последици и за всички нестабилни европейски банки. По-нататък ще последват и други нестабилни кредитополучатели, пораждайки ефект на доминото от прекратяване на плащанията.

Въпреки това едно добре организирано погасяване може да се окаже по-малко дестабилизиращ фактор за пазарите в сравнение с тактиката на дълго изчакване на това дали в крайна сметка гърците ще спечелят битката. Несигурността деформира политиката на еврозоната и стойността на еврото. Всяко решение, дори и с горчив вкус, ще успокои духовете. Опасността от повторение на феномена с рухването на „Лемън Брадърс“ може да бъде ограничена от план от три точки.

Първо, пазарите трябва да „омекнат“ дотам, че да приемат сравнително нормално лошите новини. От месеци насам политици като Ван Ромпой се опитват да убедят международната общност, че банкрутът на Гърция е изключен. Евентуална промяна в позицията може да разтърси общественото мнение, но инвеститорите вероятно ще оценят по-реалистичния подход към ситуацията.

Второ, банките трябва да продължат да си поемат дъх. Гръцкото правителство няма достатъчно евро, за да спаси собствените си банки, и следователно ще са необходими някои сурови, но справедливи мерки: замяна на банковите облигации с общи акции, „замразяване“ на влоговете и евентуално продажба на „здрави“ чуждестранни институции. Възможно е чуждестранните банки, които държат гръцките облигации, да се нуждаят от правителствена подкрепа, за да устоят на погасяването. Този вариант вероятно ще нанесе по-малки икономически щети на останалите правителства от ЕС.

Накрая, останалите държави от еврозоната, които се сблъскват с подобни проблеми с дълга, трябва да се подготвят. Ирландия, Италия, Португалия и Испания все още твърдят, се ситуацията им е различна от тази на Гърция. Ако аргументите им се окажат убедителни, инвеститорите няма да изоставят правителствата им. Ако обаче се окаже, че една или повече страни не са в състояние да избегнат преструктуриране на дълга, тогава забавянето няма да намали връхлитащите беди.

Гръцкият проблем е от голямо значение за международната общност, защото става въпрос за държава, която страда от обща икономическа болест. Световният жилищен балон излага много хора, предприятия и обезпокоително дълъг списък от държави на риска от банкрут всеки път, когато лихвите нараснат в сравнение с днешните изключително ниски нива. САЩ и Великобритания със сигурност са в този списък.

Решението на Ван Ромпой може да бъде изход от проблема, само ако кредиторите проявят търпение, а кредитополучателите – доблест. Исторически погледнато, подобен вид проблеми се решават чрез валутни решения. Това някой да не плаща дълга си се смята за неприлично, а валутните решения – погасяване или девалвация – се смятат за уместни. Банкрутът обаче може би не е най-лошото. В Гърция, но и на други места, тази възможност не трябва да се изключва без сериозен размисъл.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.