“Вестникът – един ден” 4. – Всеки мъж има право на проститутка. Да премълчим за депутата

(извадки)

Доган целува ръка на Валерия Велева на 13-ия юбилей на нейната рубрика с интервюта „По пантофи“, честван помпозно във Военния клуб в София. Снимка: Булфото

Б. р. – Откъс от непубликуваната книга “Вестникът – един ден” на журналистката Милена Бойчева, която описва работата в редакцията на “Големия вестник”. Романът показва журналистиката отвътре и взаимоотношенията на вестника с политиката. Основен персонаж в книгата е топ-журналистката Корнелия Колева.

Продължение. Виж предишната част – “Вестникът – един ден” 3. Правата линия е да не говорим за лидера А.

Таман разпределила задълженията помежду ни и включила мисломата си на брояч, да изпедепса “позицията”, Корнелия възглася:
– О, Мацо е тук. Бил е при Шефа…
Вижда как се задава Мацо с вътрешното си око. Или изначално знае, че  той ще посещава Шефа и е нащрек да го зърне. Скача и се провиква:
– Мацо-о-о! Маци-и-и!
Той влиза. Нисичък, набит, русоляв и розовичък, в идеално костюмче, целият ароматизиран от фина марка. Пръска благовония и усмивки.
Мацо – Миролюб Петров е депутат от една сборна команда, представляваща парламентарна група. Не че и другите не са сбирщини, но тази е прясна и интересна. Все още. Нахакано, дружелюбно типче, устато и сладкодумно. Прави ош-беш с медиите – дръж ми капата!  Наричаме го Мацо Пипи. Мяза му.
– Маци-и-и! – глезено мяучи Корнелия. – Носиш ли ни шокола-а-ад?
Мацо се усмихва ангелски, вади от вътрешните джобове на сакото си шоколади и слага по един на всяко бюрце. После свойски се приближава към Корнелия, а тя се изправя величествено като някоя Медичи, като Екатерина Велика, като съща кралица Виктория и произнася:
– Мацо, аз пиша!!! Имаш ли нещо важно да ми казваш?
Той се навежда, прошепва й нещо набързо, тя кимва и отсича достолепно:
– Утре ще се чуем. Ще те изслушам утре.
Мацо се оттегля заднешком. Само дето не се кланя като китайка. Курдисва си той отново ангелската усмивка за изпроводяк и напуска, оставяйки ни уханията си.
А Корнелия задейства мисломата си на пълни обороти и записва глупостите си. Поръчкови глупости. Но понеже тя се подписва отдолу и отгоре, никой  не се досеща, че глупостите не са само нейни.

 Всички сме такива – всички обичаме похвалите. Особено благо на душата ти става ако случиш да изпипаш някое писание, та почне да гъмжи от приветствия. Да звънят читатели, и да възклицават наред по редакционните телефони, понеже твоят апарат е непрестанно зает от  изслушване на комплименти. И онази тържествуваща  наслада от завистливите погледи на колегите при всяко твое произнесено със скромно задоволство :”Благодаря, благодаря, много благодаря!”
Корнелия, при подобни случаи на професионален триумф с някое интервю –  нея за друго не я бива,  произнася благодарностите си толкова гръмко, и така си върти чутурката в желанието си да проследи реакциите на околните слушатели, че да ти дожалее за нея и да възненавидиш кусурлията Господ. Той  като сътворявал специалния екземпляр Корнелия, пропуснал да завинти главата й така, че да обикаля  свободно около оста си (шията), за да вижда  и изотзад кой как възприема овациите за нея. А и Дяволът не се досетил да я снабди с такова преимущество.
Апропо – защо тя взема добри интервюта? Ами заради първичната си семплост и ненакърнено невежество тя без смущение задава въпроси, каквито възникват  в ума на простодушния човечец. Тя пита от гледна точка на незнаещия и си служи органично с първичния чар на безпросветното любознание.  Веднъж например беше прясно плъзнал слухът, че  един партиен първенец, застаряващ ерген, имал хомосексуални забежки. Туй се коментираше в стаята ни с махленски подмятания. Но не щеш ли по силата на неведомо съвпадение обектът на одумване се обади на Корнелия. Тя жизнерадостно възкликна: “ О, точно за теб си говорим. Вярно ли е, че си педераст?”. Попита го и тутакси превключи телефона на звук, за да чуваме и ние. Той изсумтя и сухо отвърна:
– Не съм давал повод за такива подозрения.
Корнелия се нахъси:
– Искаш ли да направим един разговор и да опровергаеш слуховете?
– Първо трябва да знам кой ги разпространява и защо.
– Точно това ще обсъдим в интервюто. Кой би могъл да разправя, че си педераст.
Партийният първенец пак сумти и колебливо подмята:
– Догаждам се откъде може да произлиза подобен опит за злепоставяне, но не бих го коментирал.
– Защо пък не!? – продължава  тя с престорено възмущение. – Да оставиш враговете си да те злепоставят! В никакъв случай.
– Те изобщо не заслужават внимание. Твърде са незначителни. Политически микробчета са те.
– Ама ти да не си нещо гузен? Аз май не съм те засичала в дамска компания… – почва да го върти на шиш Корнелия с интонацията на гувернантка, спипала питомника си в прегрешение. В крайна сметка го свежда до унизителното положение да обяснява каква приятелка бил имал и как избягвал да я афишира и тем подобни, докато накрая и ние засумтяхме отегчено.  Интервю по повод сексуалната ориентация на първенеца така и не се получи, но Корнелия си уговори  скорошна среща за една “сериозна политическа раздумка”.  В така състоялата се раздумка  – експедитивно отпечатано интервю, тежкарските разсъждения за идеологическите приоритети на партията на първенеца, са пресечени  от ребром зададения, извънтематичен въпрос: “Как ще коментирате клюките за вашия нестандартен интимен живот?” Отговор: “С клюки не се занимавам.” И така обществото, начело с Корнелия си остана непросветено относно половите предпочитания на видния партиец, но тя пък прояви достойно за възхита постоянство в издирването на истината…

О, Божке, дано поне половин час да няма телефонен разговор. Поне малко да се съсредоточа!
Таман отправила молбата си, звъни телефонът на Корнелия. Нашата си прави оглушки. Или нарочно не го вдига, понеже пише “позиция” и  демонстрира вглъбеност до немайкъде.  Телефонът гърми на поразия със сигнал за външна линия – два дълги, интервал, пак два дълги, пак интервал. Неспирно и подлудяващо дрънчи точно в тила на Хамстера. Озръща се той, върти глава, потропва с краче, накрая не издържа и се обръща към нея. Добива характерното си изражение на покорство и уплах, присвива раменца, сочи апарата и с жестове пита: “Да го вдигна ли?” Тя презрително кимва. Той с грапав глас поема обаждането:
– Добър ден. “Големият вестник” слуша. – такъв е дежурният телефонен отговор на Хамстера. Той се идентифицира с “Големия вестник”.
Заема стоическа поза. Дълго слушане го чака, един вид. – Да.
Слушане.
– Да.
Слушане.
– Знаеш ли, Петранке, аз не бих могъл да преценя. .(Петранка е кореспондентката от града Н.) Може би трябва да те свържа с Кори Колева. Един момент.
Плавно се извръща към Корнелия с умислен поглед и се взира очаквателно в Нея. Тя не му обръща внимание. Той чака. Тя нехае. Той още изчаква. Най-сетне събира кураж, изправя се и приближава глава до Нейната. Тя  се сопва:
– Какво има, бе Гоги?
Той й шепне. Тя не го доизслушва, скача и грабва слушалката.
– Петранке, аз съм Корнелия Колева. (Не пропуска да изтъкне коя е. Даже и пред провинциалните кореспондентки. При всяка сгода се наслаждава  на името си.) – Казвай бързо, че нямам време! (Персоната й е непрестанно презаета с колосални дела)
Петранка докладва.
– Бой? Проститутки? Сигурна ли си?
Сияние озарява лицето на Корнелия.
– Кои бяха там?
Слуша отговора.
– Динко? И Азимут? – възкликва. – Сигурна ли си?… Сниман от кого?… Камерите на хотела?… Дадени на телевизията? Коя телевизия, Петранке?…Нищо не прави! Аз поемам нещата. Стой на телефона, това е за чело на първа.
Обръща се към нас и крещи на скороговорка. В крайчетата на розовото й устенце шупва пяна:
– Там в гранд хотела им били Динко (бивш депутат, прославен мошеник) в компания на разни бизнесмени и Азимут. Напили се в бара и отишли с проститутки вечерта. Към обяд на другия ден компанията се събрала в ресторанта на хотела и връхлетяла курвата на Динко. Вдигнала скандал, че не й бил платил. Той я прикоткал и я извел навън. Пред вратата на хотела почнал да я налага. Тя се разпищяла. Дошъл сутеньорът й да ги разтърва и заклещил Динко – да си плати. Динко го заплашвал и онзи го фраснал през устата. На входа имало камери и заснели всичко. Записът предали на местната кабеларка и тя всеки момент ще го излъчи. Азимут е бил също там, но май си платил!
Изстрелва всичко това Корнелия и почва да кръжи около собствената си ос, да хапе капачката на химикалка, която грабна от бюрото на Хамстера, очите й се въртят около орбитите, после се застопоряват, тя се тръшва на стола си, грабва слушалката и трескаво запрелиства тефтери. Набира съответния номер, включва апарата на запис и се провиква лигаво:
-Динко-о-о-у! Здраве-е-е-й, Корнелия Колева ти се обажда. Как си Динко-о-о-у?
Всички слушаме интригувано и не помръдваме.Санким Динко да не се досети, че се записва.
– Добре съм Корнелия, благодаря. Кога ще мога да ти целуна ръката? – излигавя се той. Явно, обаче знае, че Корнелия обича да й се целуват ръце.
– Добре си, а? Повече няма да си добре. – отвръща му тя злорадо.
– Какво има? – пита той напрегнато.
– Онази нощ къде беше, Динко? Знам, че си бил с проститутка, която си набил.
– Какво говориш, Корнелия! Чула си клюки.Знаеш колко ме мразят.
– Всичко е заснето и ще се излъчва.
– Какво?! – пита Динко изумено.
Тя му предава чутото от кореспондентката едно към едно.Той мълчи. И ние не шукваме. Чакаме. Корнелия дълги паузи не търпи.
– Динко, та-а-м ли си? Да не си припадна-а-а-л? – пита тя игриво.
– Тук съм. – отвръща Динко тихо и пак замлъква.
– Понеже съм ти приятелка, те предупреждавам – утре излиза чело на вестника.
Мълчание.
– Не можем да не го направим, разбираш ли Динко. То ще се излъчи по тамошната телевизия, другите вестници ще го видят и ще го пуснат на първа. Ние не можем да го пропуснем. Я, сега да направим един блиц с теб. Поне да си изразиш позицията. Няма да те редактирам, обещавам ти.
Отсреща – сумтене.
– Динко! – зове го строго тя.
– Да, Корнелия.
– Записваме. Включвам. Г-н Динев, вие сте заснет в скандална сцена…
– Моля те, Корнелия. – прекъсва я той плачливо.
– Какво?
– Ще се излъчи по оная телевизия? – пита с нотка на съмнение в гласа.
– Да! – яростно му отвръща тя.
– А вие?
– Ние ще отразим събитието. Нямаш друг изход освен да говориш пред мен за свое оправдание. Казах ти, че всичко ще е точно. Другите няма да ти дадат тази възможност.
Безмълвие.
– Чакам, Динко. Какво те спира?
Тишина.
– Мама. Ако майка ми разбере за това, аз съм загубен.
Плаче и подхълцва.
– Какво ще си помисли мама за мен, ти даваш ли си сметка, Корнелия? Да оставим жената, децата. Мама ще нараниш, не мен. Аз съм голям грешник.
– Значи, признаваш, че всичко там е станало? – пита тя с издевателска усмивка.
– Признавам.
– След малко пак ще ти се обадя. Чакай ме.
Тресва слушалката, прослушва пасаж от записа – да не би да е станал  сакатлък с техниката и да се погуби безценната находка. Уверява се, че бива, превърта касетата от началото и се втурва към Шефа с решителна крачка и грейнало лице.
Ние пристъпваме отново към заниманията си, усещайки, че тепърва тя ще третира темата “Динко-проститутки”, освен че «позицията» й си чака довършването. А като привърши и двете, ще ни навика, че не сме сколасали със задълженията си и отделът под нейно ръководство, току се изложил, и й изскърцали на утрешната  планьорка. Никога не се знае какво ще стане на планьорката. Хем ще я похвалят разточително, че докопала «случая Динко»,(за който тя заслуги никакви няма, но си ги присвоява) хем успоредно ще я нахокат, че ние, подчинените й сме били нам-кви си.
Бачкаме си ние, полу-забравили динковщините, тя се завръща и тресва вратата эад себе си:
– Слушайте внимателно! Всеки мъж, каза Шефа, може да иде с проститутка. Това си е право на мъжа. Да бъдем снизходителни и да премълчим! – каза Шефа. Шефа каза, че няма да пишем. Ясно ли е?…Сега тихо! Погледнете ме всички. Истината не бива да излиза от тая стая, ясно ли е?       Тук да вметна преди да продължи разговора им, понеже се сетих какво рекъл  бележитият войн Хоремхеб на своя Фараон преди хилядолетия в древния Египет. Рекъл му: «Истината е оръжие, което се вади от ножницата само при краен случай»
– Ясно е, Корнелия. Всичко е ясно. Няма да излезе от стаята. Но може да излезе в нечий мемоар. Вече си го представям.- обажда се Жужито.
– Давай Жужи, дерзай! – приканва я скоропостижно завърналата се  бегълка Ирина. И тя е като лошия войник Крапилин. Отивам си, идвам си… Иди ми, дойди ми.  Има порив за дръзко действие, но няма кураж да го отстои.

Жужито се изправя, кръстосва ръце, прави няколко бавни крачки, застива в рецитаторска поза и начева:
– Преди години бивш депутат бе спипан и заснет с камера при  отвратителен скандал с провинциална проститутка. Явиха се множество свидетели. Замесен бе и партиен лидер, както и местни велможи. Беше си сияйно скандалче, което можеше да направи вестниците най-занимателно четиво поне 3 седмици. Но по негласно споразумение централният печат реши да подмине случката, понеже първо: всеки мъж, включително депутат и лидер на партия има право на своята проститутка. Второ: всеки депутат и лидер на партия, понеже е мъж, може да се пазари грозно с употребяяваните момичета, понеже и скверното излъчва чар. Трето: такова момиче може да бъде и понабито. То занаятът му предполага, че носи на бой.
– Царица си, Жужи! – провиква се Беба и ръкопляска.
Корнелия се надига нацупено от стола си. Взема си чантата. Мята убийствен поглед на Жужито. Рязко отваря гардеробчето. Намята си шала и излиза, а  Жужито невъзмутимо си продължава:
– Та се замаза работата с похотливия Динко –  по презумпцията битият бит, еди кой си едикаквован си. То, момичето го сполетяха и двете наведнъж, а на насилника не му се случи нищо. После пак стана депутат.
– Моля те, Жужи, да допълня. – обажда се Ирина. – Подобни случки ако си отворят устата говорителите на всички парламентарни групи,  прокуратурата ще затъне до шия в смрадливи папки. Ако самият Главен прокурор имаше обоняние, де. И ако не беше малце дебил, щеше мамицата им похотлива да разкатае.
– А журналистите щяха да станат Толстоевци и Достоевчета, черпили сюжети от съдебните хроники, тепайки по петите на бележития руски юрист Анатолий Кони. – заключавам аз интелигентно и никой не ми обръща внимание.

Шефа, подобно последния китайски император Пу И, е най-самотното момче в света. И той обитава “Забранения град” (кабинета си) но за разлика от Пу И не разполага с бяла мишчица във везана торбичка да си я милва, та се  утешава  с разни гризетки, манекенки, хубавелки-гальовници, момичета на парче. Иначе стои сам. Когато не го посещават партньори и просители. Всички се държат фалшиво с него и той е все нащрек.
Шефа е голям играч, а големият играч е отмъстителен – по правило и великодушен – спрямо случая. Умее да навре врага си в паешки задник, а успоредно с тези си действия бива и благороден. Примерно когато някой напуснал вестника се завърне покаян във феодалното му стопанство. И той го приема, както благият вседържител Господ бог прибира заблудената овца.
Драги мои, тук му е мястото да ви светна, че вестниците са феодални владения. Те са своего рода “Село Степанчиково”. Достоевски четохте ли? Или ви предстои? Или никога няма да го прочетете?…

(край на откъсите)

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.