Шашми с етикетите – как ни продават храни с изтекъл срок на годност

Шпеков салам, маркиран за трайност с етикет, подобен на тези за цените. Производители, дистрибутори и търговци могат да сменят последователно това етикетче с ново. Снимки: авторката

Производители, дистрибутори и търговци безнаказано си лепят етикети с произволен срок на годност и никой не ги санкционира за това, показа проверка на e-vestnik. Освен че на пазара свободно се продават хранителни стоки с неясно, а понякога и опасно съдържание (вафли с меламин, сирене–менте, салами и кюфтета с високо съдържание на ГМО), оказва се, че те може да са и с изтекъл срок на годност, но да се предлагат като пресни. Тоест храните може да са застояли, развалени или опасни за здравето и дори живота на хората.

Сегашната Наредба за етикетиране на храните забранява датата за трайност на хранителния продукт да е залепена допълнително с етикет, който може впоследствие да бъде разлепен и сменен с нов. Член 8, ал. 2 гласи: “Етикетите се поставят по начин, който не позволява отделянето им от опаковката”. Въпреки това, нито Регионалната инспекция по опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ), нито Държавният ветеринарно-санитарен контрол (ДВСК) глобяват производителите и търговците за тази практика. Измамниците се възползват, потребителите се тровят.

Какъв е проблемът с етикетите?

Датата, до която пакетираните продукти са годни за консумация, трябва да е отпечатана върху опаковката четливо, на видно място и с букви, които не могат да се изтрият или размажат. Това се прави с устройства за маркиране в момента на пакетирането, с каквито много производители не разполагат. Затова го правят кой с каквото намери – мокър печат, топъл печат, щампи и прочие.

Срок на годност, залепен с допълнително етикетче. Върху него е изписано името на производителя. Това не пречи  някой недобросъвестен търговец да смени стикера с нов, но при проблем, производителят може да избегне отговорността, като се оправдае, че неговите етикети са
Срок на годност, залепен с допълнително етикетче. Върху него е изписано името на производителя. Това не пречи някой недобросъвестен търговец да смени стикера с нов, но при проблем, производителят може да избегне отговорността, като се оправдае, че неговите етикети са „брандирани“. Снимка: авторката
Срок на годност, залепен с допълнително етикетче. Върху него е изписано името на производителя. Това не пречи  някой недобросъвестен търговец да смени стикера с нов, но при проблем, производителят може да избегне отговорността, като се оправдае, че неговите етикети са Хляб с допълнително залепено етикетче за срок на годност. Снимка: авторкатаСрокът на годност, баркодът и партидата са обозначени върху сменяемо етикетче. Снимка: авторката Шпеков салам, маркиран за трайност с етикет, подобен на тези за цените. Производители, дистрибутори и търговци могат да сменят последователно това етикетче с ново. Снимки: авторката Етикет, който е пъхнат в опаковката и е в контакт с хранителния продукт, което е неправилно. Снимка: авторкатаСирене, маркирано за трайност с лепенка. Снимка: авторкатаСрокът на годност е допълнителна лепенка. Снимки: авторкатаКонсерва, на която има някакъв печат, но той е толкова размазан, че е невъзможно да се установи какво точно пише. Снимки: авторката Срокът на годност е отбелязан с допълнително етикетче. Снимка: авторката

На този принцип, върху опаковката на много хранителни стоки фабрично е отпечатано “Годно до” или “Използвай преди”, а датата е залепена допълнително отгоре с етикетче, което е подобно на тези за цените. Така производители, дистрибутори и търговци могат да “опресняват” продуктите до безкрай. Достатъчно е да отлепят старите етикетчета с изтекла дата, да налепят нови и трайността се удължава до изчерпване на количествата. А потребителят купува негодни за консумация продукти на високи цени и после се чуди – вафлите са твърди като талашит, консервата нещо не е както трябва, саламът намирисва, а според етикетите продуктите още са в срок на годност.

Практиката е повсеместна не само за храните, но и за други стоки (например козметични продукти). Ако етикетите не могат да се отстранят лесно, търговци се упражняват да ги махат с гъба, натопена в препарат, после печатат нова дата. Усилието си струва, особено за по-скъпи продукти, които иначе би трябвало да се бракуват.

Правилна маркировка за срок на годност, пред него е отпечатана и производствената партида. Снимки: авторката
Правилна маркировка за срок на годност, пред него е отпечатана и производствената партида. Снимки: авторката
Правилна маркировка за срок на годност, пред него е отпечатана и производствената партида. Снимки: авторкатаПравилна маркировка за срок на годност върху хляб, отпечатана  на поточната линия, има го дори часът на производство. Снимки: авторкатаПравилна маркировка за срок на годност, макар че е поставена наопаки. Снимки: авторкатаПравилна маркировка за срок на годност, макар че е отпечатана извън определеното за целта поле, може би нарочно. Този тип маркировки търговците се опитват да трият и печатат наново, когато изтече срокът на годност. Снимки: авторката

Проверка на e-vestnik в няколко случайни магазина* за хранителни стоки показа, че много стоки от първа необходимост като хляб, сирене, месо, салам, кренвирши, сладкарски и тестени изделия или изобщо не са маркирани за срок на годност, или това е направено със сменяеми етикетчета.

По-големите вериги като “Метро”, “Била” и др. обикновено се застраховат, като не приемат стоки от производителите, ако срокът на годност не е отпечатан директно върху опаковката в момента на пакетирането. При тях може да се видят и големи намаления в цените на храни, чиято трайност изтича. В по-малките магазини е обратното – работи се с фирми, които лепят срока на годност допълнително, със сменяеми етикетчета. Щом наближи крайният срок на годност, маха се старият етикет на стоката, лепва се нов и продуктът се опреснява.

Как се удължава срок на годност 2-3 пъти

Много производители (особено по-малките) не разполагат с устройства, които да маркират в реално време върху опаковката датата и срока на годност. Резултатът е, че от поточната линия излизат продукти, за които не се знае кога са произведени и с каква трайност са.

Сирене, маркирано за трайност с лепенка. Снимка: авторката

Какво може да се случи нататък по веригата? Например, “анонимните” артикули се складират и се чака дистрибуторите да ги поръчат. Малко преди да пласира стоката на едро, производителят взима едно приспособление (като тези, с които магазинерите лепят цените) и налепва етикетчета с “днешна” дата на производство и/или по-дълъг срок на годност. След това продуктите престояват в склада на дистрибутора. В това време първоначално залепеният срок на годност може и да изтече. Отлепват се етикетчетата на производителя и по същия начин се налепват нови от дистрибутора. Така трайността се удължава. Стоката отива в магазините. Там тя може да залежи и вторият срок на годност също да изтече. Отлепят се етикетчетата на дистрибутора и трайността се удължава с нови етикети от магазинера до изчерпване на количествата. В най-лошия случай потребителят купува хранителни стоки с отдавна изтекъл срок на годност. Когато датата на производство и срокът на годност не са маркирани фабрично върху опаковката, а са лепнати отгоре, дори и едно от звената по веригата да злоупотреби, това подлага на риск здравето и живота на потребителя.

Как да се опазим?

Датата на производство и трайността на хранителнителните продукти трябва да са маркирани върху опаковката в момента на пакетирането, а не с отделна лепенка, стикер или печат, който се трие и размазва. Допълнително залепените стикери са предпоставка за спекулации със срока на годност и не гарантират защитата на потребителя. Те са в интерес на някои недобросъвестни производители (дистрибутори, търговци), които си спестяват разходи за машини, консумативи и др., и си осигуряват начин да вършат измами.

Етикет, който е пъхнат в опаковката и е в контакт с хранителния продукт, което е неправилно. Снимка: авторката

“Има фирми, които дори са си купили машини за маркиране, но нарочно не ги използват” – казва експерт от хранителната индустрия, пожелал анонимност. “Пускат ги само, когато им дойдат на проверка. Защото после правят врътки с дистрибуторите и търговците. Ами хлябовете? Много от най-големите производители си лепят срока на годност с етикетче. Други лепят хартиени етикети директно върху кората на хляба, което е нехигиенично. Трети продават опакован хляб и изделия, но слагат етикета под найлончето – там пише някакви дати, бит е печат и това допира до храната. Едни клещи за лепене на етикетчета струват 70-80 лева. Всеки магазинер има такива – той ги използва, за да слага с тях цените. Дали ще напише дата или цена – разлика няма. Имам 100 вафли с изтекъл срок на годност, махам старите етикети и започвам да им лепя нов срок на годност. И вече стават пресни. Затова в
Европейския съюз много ги е страх от качеството на българската храна и започнаха да отпускат пари за системи за маркиране, контрол на качеството и др. По този начин косвено те защитават и себе си от нашите хранителни стоки, които се разпространяват свободно, без никакъв контрол. Но заради всички корупционни схеми и източване на пари от фондовете, програмите се компрометираха и в момента финансирането почти е спряно. В България всеки гледа да постигне по-тънка цена и накрая получаваме такова качество, за каквото плащаме. РИОКОЗ и ДВСК трябва да контролират, но нищо не се случва. Отидат на проверка, дадат им някой лев и се оправи работата. Търговските обекти също не трябва да приемат продукти, които не отговарят на правилата, но и те имат интерес да играят със сроковете. Това се случва в България. А закон има като слънце, но няма кой да го спазва, нито да контролира”.

Кой трябва да контролира?

ДВСК трябва да контролира хранителните стоки от животински произход – меса, колбаси, млечни продукти и др., а РИОКОЗ – останалите хранителни стоки. Когато им се обади човек да ги пита защо магазините са пълни с “безсрочни” хранителни стоки, те казват, че трябва да получат конкретен сигнал, за да отидат на проверка. А “сигналите” ще им извадят очите – те са  във всички квартални магазини за хранителни стоки.
Проверката на e-vestnik показа, че в магазините се продават много продукти с допълнителни етикетчета за трайност, а също и – месо и колбаси от големи производители, на които изобщо няма срок на годност (дори допълнително лепнат със стикер). На част от консервите с риба, кисели краставички, люти чушки и др. има печат за дата на производство и срок на годност, но той е толкова размазан, че е невъзможно да се прочете.

„Безсрочен“ суджук без никаква маркировка за срок на годност. От фабричния етикет се вижда, че идеята е била трайността да се обозначи допълнително, но това не е направено. Снимки: авторката

Според инспектор Костадинова от РИОКОЗ – София е допустимо фабрично върху опаковката на бързооборотните хранителни стоки да е изписано само: “Използвай преди – виж маркировката на етикета”, а с отделен етикет да е лепната датата. В такъв случай инспекторите от РИОКОЗ приемат, че всичко е наред и не санкционират производителя. Инспектор от ДВСК, пожелал анонимност, коментира ситуацията с продуктите от животински произход така: “Редно е трайността да е отбелязана на самата опаковка още при пакетирането, но производителите постъпват различно – някои лепят стикери, други маркират датата отстрани на фолиото. За тези неща не ги санкционираме. Може и някъде върху опаковките изобщо да няма срок на годност, но потребителят си преценява дали да купи такъв продукт. Сега – на едно-две саламчета, че им паднали етикетчетата, бива ли да глобяваш с по 500 лева?!” В края на разговора жената се извини, че се е объркала – помислила, че се обажда жалбоподател и не разбрала, че сме журналисти, затова се разприказвала. По принцип нямала право да дава официални изявления. И ни помоли да се обърнем към пресцентъра.

Оттам казаха, че „При етикетирането на храните се спазват изискванията на Наредбата за изискванията за етикетирането и представянето на храните“. В останалата част от официалния отговор се цитират членове и алинеи от съответната наредба. „Който наруши разпоредбите и изискванията, свързани с представянето, етикетирането и рекламата на храните, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 250 лв. до 500 лв., а при повторно извършване на същото нарушение – с глоба от 500 лв. до 1000 лв“, заявиха от пресцентъра на Ветеринарно-медицинската служба, без да отговорят – защо не се глобяват производители, чиито етикетчета за срок на годност може да бъдат разлепени и заменени с нови.

–––––––––––
* Магазините и заснетите стоки са избрани произволно. Целта не е умишлено да се уврежда името на някой производител, а да се покаже нагледно ситуацията на българския пазар за хранителни стоки.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.