Румънските медии лице в лице с властта

 Дан Алексе

Бившият еврокомисар Леонард Орбан, докато е работел в ЕС, е получавал заплата от над 200 000 евро годишно, а след като Бъсеску го назначи за президентски съветник, едно от първите им общи решения беше това да не се вземат вече журналисти в самолета, с който президентът ходи на срещите в Брюксел. Ето две новини, които бяха отразени с големи заглавия от румънските информационни агенции през последните дни и които привидно нямат нищо общо помежду си. Те обаче хвърлят светлина върху начина, по който функционира румънският печат, както и за позиционирането му спрямо властта, но и за нарастващото значение за румънските граждани на това, което се случва в Брюксел.

Първата вест – колко е спечелил Орбан през 2009 г. – беше представена наистина предпазливо, но предназначението й беше ясно: да шокира румънския читател. Значи, един наш румънец, който дори не е член на някоя партия, който нарича себе си технократ, е вземал миналата година – и то законно! – заплата от близо четвърт милион евро. С тези пари, ни информира още същата информационна агенция, съответният бивш еврокомисар и настоящ президентски съветник си е купил апартамент от близо 100 квадратни метра. И толкова.

Новината свършва горе-долу тук, защото всъщност няма какво повече да се каже. Читателят не е бил информиран за нормалността на ситуацията. Не му е било казано, за да може да постави цифрите в съответния контекст, че такава е заплатата на един еврокомисар: около 20 000 евро месечно (председателят на Еврокомисията получава малко повече), към които се добавят и много други облаги.

Всички тези информации биха помогнали на читателя да разбере европейската баналност на материалното положение на Леонард Орбан. Подобна фактологическа депеша би имала място през 2007 г., когато Румъния се присъедини към ЕС. Днес обаче тя заслужава да се постави в контекст, така че читателят да разбере, че на същите условия се радва и българският еврокомисар, и словашкият, и т.н.

Втората новина: както изглежда един от първите съвети, дадени на Бъсеску от новия съветник, е бил този да не взема вече журналисти със себе си в самолета, когато отива в Брюксел. Решението може да изненада и натъжи някои вестници, но то може единствено да е благотворно за масмедиите в Румъния.

Пресата беше свикнала още от времето на Йон Илиеску да се качва в президентския самолет, да си бъбри и да пие уиски по време на полета с този или онзи министър или депутат. Чувал съм със собствените си уши на една среща на ЕС по времето на Константинеску един министър да заплашва журналистка от свитата си, че „ако продължава да пише такива тъпотии, няма повече да стъпи в самолета“. Да стоиш и да се чудиш защо големи национални вестници, които дори понякога се самоокичват с измисленото отличие „опозиционни“, не можеха да си купят билет отиване и връщане от „Таром“, вместо да оставят журналистите си да бъдат унижавани от големците на деня.

И така, на журналистите в страната беше отнет достъпа до „президентския самолет“. Инициативата, която е далече от това да бъде проява на цензура, показва дори зачатък на здравомислие у властта. Журналистите, които са идвали с един или друг от президентите в Брюксел, знаят, че по време на едно такова стресиращо пътуване, което в общо линии трае цял ден, не може да се научи нищо конкретно извън официалните съобщения и че апогеят на срещата на върха ще бъде една пресконференция от четвърт час, на която президентът ще отговаря монотонно и контролирано на няколко въпроса на на печата от страната, защото бързо трябва да се тича към летището.

Отказът ще бъде ползотворен и чрез това, че символизира отделянето на пресата от властта. У нас на журналистите винаги се е гледало като на някакви представители на властта до такава степен, че дори на жаргон, когато се приближава полицията, се казваше: „Шест, идва пресата!“

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.