СофияПловдивВарнаБургасРусе

Киргизстанският преврат

Алексей Макаркин

Враждуващи кланове превземат кабинета на президента на Киргизия при двата последователни преврата. Монтаж: дърти

Киргизстанската „революция на лалетата“ през 2005 г. изглеждаше като имитация на „оранжевите революции“ (организирана бе така, че да съвпадне с вота за парламент като протест срещу изборните фалшификации). Днешните събития в страната обаче е трудно да се нарекат другояче освен преврат. Противопоставянето между местните кланове, заедно с безнадеждната политика на Курманбек Бакиев, даде кървав резултат.

Владимир Путин сравни действията на Бакиев, довели до преврата, с политиката на неговия предшественик Аскар Акаев, който имаше вкус към шуробаджанащина. Наистина, роднини на следващия президент също играеха ключова роля в страната: синът на Бакиев бе оглавил агенцията за инвестиции, контролирала мощни (за една бедна република) финансови потоци, а брат му – твърде влиятелната служба за държавна охрана. Нещо повече, мнозина открито наричаха сина на Бакиев евентуален приемник на баща си – сиреч ставаше дума за създаване на управляваща „династия“. Има обаче и съществени разлики.

Първо, Акаев бе доста предпазлив политик и не беше склонен към прибързани решения в социално-икономическата сфера. Бакиев, напротив, рязко повиши тарифите (за комунални услуги – б. р.), без да е обмислил система за компенсации. Поскъпването се дължеше на икономическата криза и бе неизбежно; всяко отговорно правителство обаче все намира начин да смекчи удара, за да не е тъй болезнен.

Населението започна протести и опозицията естествено реши да се възползва – оглави свиканите народни събори и така мобилизира своите привърженици. И тук Бакиев направи втора грешка, този път решаваща. Вместо да потърси споразумение с опонентите си, той реши да ги арестува в навечерието на съборите, за да обезглави опозицията. В отговор разгневените хора се хвърлиха да щурмуват правителствените сгради и жестоко да бият различни чиновници. Вълненията започнаха в Северен Киргизстан, където опозицията е особено популярна, и стремително стигнаха до Бишкек.

Когато избухна „революцията на лалетата“, киргизстанското общество не бе тъй ожесточено. Сега обаче безразсъдството на властта предизвика насилие от страна на симпатизантите на опозицията, а на следващия етап и стрелба по хора – местните силови структури се опитаха с жестокости да потушат бунта, заплашил да стане безпощаден. Да си припомним Акаев – усетил, че обществото вече му няма доверие, той мирно напусна страната. Щом някой ден Киргизстан даде премерена преценка за дейността на първия си президент, навярно ще признае тази стъпка за негова заслуга. Бакиев постъпи по точно обратния начин.

Събитията от 2005 г. представляваха въстание на южните кланове срещу северните, с които бе свързан Акаев. Днес ситуацията изглежда огледално противоположна – северът тръгна срещу юга. Но тази схема, при всичките й предимства, не изчерпва нещата. Защото Бакиев стана президент като член на силната антиакаевска коалиция – тъкмо тя го сложи на власт. Без да е общопризнат лидер на опозицията, той зае поста държавен глава като най-авторитетен представител на победилата страна (за кратко време бе премиер по времето на Акаев) и като „човек от юга“, настоявал да се махне от президентския пост един „човек от севера“, който не изпуска висшата длъжност вече десетилетие и половина. Скоро обаче коалицията се разпадна и основна причина бе стремежът на Бакиев да установи пълен контрол над положението в страната.

Съвсем логично в ръководството на опозицията влязоха мнозина активни участници в „революцията на лалетата“, сред които и доста хора от Южен Киргизстан, например бившият председател на парламента Омурбек Текебаев, излязъл в оставка след личен конфликт с Бакиев. Неотдавна той бе задържан на варшавското летище с хероин в багажа. Тогава политикът бързо бе пуснат на свобода, а ръководството на Службата за национална сигурност (в това число и братът на Бакиев, обвинен, че е участвал активно в организирането на скандала – същият президентски брат, който впоследствие оглави държавната охрана) бе обвинено като организатор на провокация срещу него и принудено да подаде оставка.

От южния Аксийски район идва и бившият генерален прокурор Азимбек Бекназаров (оттам впрочем съобщават, че местното население подкрепя опозицията). В Ошка област, отново на юг, е роден и освободеният вече от затвора генерал Исмаил Исаков – един от най-влиятелните опоненти на Бакиев, станал министър на отбраната след „революцията на лалетата“. Той бе хвърлен зад решетките с обвинението, че незаконно е купил служебен апартамент за своя син, но според опозиционери военачалникът е пострадал заради политика. Накрая, в Ош е родена Роза Отунбаева, бивш министър на външните работи, която бе провъзгласена от опозицията за шеф на новото правителство.

И напротив, премиерът Данияр Усенов, принуден да излезе в оставка под натиска на опозиционерите, идва от Северен Киргизстан. Друг влиятелен политик от „севера“, бившият вицепрезидент Феликс Кулов (за когото Бакиев впрочем бе създал през 2008 г. специална дирекция за развитие на малката и средна енергетика), се разграничи от опозицията, въпреки че осъди последните действия на бакиевската власт.

Външният фактор в киргизстанските събития изглежда е минимален и се свежда до това, че Русия отказа на киргизстанския президент да го подкрепи – това добре личи от изявленията на Путин и на Медведев. Със своите лутания между Русия и САЩ, а и с огромната корупция (нещо небезразлично за Русия като кредитор на Киргизстан) Бакиев успя да си развали отношенията с Москва. Прочее, Русия нямаше никакви причини да го подпомогне макар и символично (с позитивни сигнали), за да остане на власт.

Освен това, опозицията е готова да сътрудничи с Москва – нищо чудно, че Русия де факто вече призна новите власти в Киргизстан. Същевременно САЩ имат навика да търсят контакти с победителите и най-вероятно ще се стремят да градят отношения с противниците на Бакиев. Мнозина от тях са познати за американците още от „революцията на лалетата“. Показателно е изявлението на Роза Атунбаева, която вече увери, че американският транзитен център („прекроената“ база на САЩ в Манас) ще си остане в страната.

След като Бакиев напусна Бишкек, опозицията е изправена пред три задачи за близко бъдеще. Първата е да въведе ред в столицата (което ще е тест за дееспособността на новата власт). Втората – да се споразумее за подялба на властовите ресурси с южните кланове, някогашната опора на Бакиев. Третата е да легитимира своята победа, като формира преходни властови структури, признати от международната общност, и възможно най-бързо да организира нови избори.

Има и по-дългосрочна задача. Опозицията трябва да положи усилия, за да преодолее печалната киргизстанска традиция президентът да води политика, с която си спечелва омразата на повечето елити, и нещата да приключват с поредната революция – кървава или сравнително мирна. Има шансове да го стори, по-специално като приеме нова конституция (опозиционни лидери вече заявиха, че ще разработят такава), предвиждаща преход към президентско-парламентарна република, която по-адекватно би отчитала интересите на различни регионални групи за влияние. Голям въпрос е обаче дали опозицията срещу Бакиев, събрана от кол и въже, ще се справи с тази стратегическа задача.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.