Вестници ли? Да-да! Булката е дупена!

Първа страница на „24 часа“ 2 дни преди да предяват мярка за неотклонение на Ковачки и да му поискат 300 000 лв. гаранция. Снимка: e-vestnik

Никога не се бях замислял за това. Всъщност вестниците някак са преодолели основополагащите закони на пазарната икономика и колкото и абсурдно да ни изглежда, за тях няма значение колко са читателите им.

Вестниците в пазарната икономика

При условията на пазарна икономика всеки продукт се продава в зависимост от това доколко той допада на хората. Този който прави продукта, получава парите на купувача, инвестира ги в същия продукт и се стреми да го направи по-харесван от купувачите, за да може те да го купуват още и още. Ако продуктът е вестник, това би трябвало да означава, че всеки собственик на вестник ще се стреми продуктът му да е възможно най – харесван от хората, главният му редактор да е уважаван в обществото човек, в редакцията да работят най-уважаваните и честни журналисти, а на улицата да са най-всеотдайните и енергични репортери. Логиката нашепва, че ако вестниците бяха поставени при тези условия, всеки собственик на такава медия щеше да държи безусловно на столетните принципи в журналистическата професия, да проверява информацията си, да не допуска прокарване на лобистки интереси в медията, да се стреми към безпристрастност и обективност и т.н. и т.н.

Първа страница на „24 часа“ от 16 юни 2007 г.

Да, ама не!
П. Бочаров – български журналист и общественик.

Едва ли много от вас знаят, че всички непродадени вестници се връщат обратно на разпространителите. Без проблем. Защо не се прави така с непродадения сух хляб?

Да се върнем там от където започнах. Българските медии не са поставени в условията на нормална пазарна икономика. Всъщност в чисто икономически аспект за самия вестник няма кой знае какво значение за колко се продава и в какъв тираж. Приходите на вестниците от продажба на отпечатаните им копия са една несъществена част от бюджета. От къде идва останалата по-голяма част ли? От реклама разбира се. По този начин вестниците придобиват своята независимост от читателите си. За тях вече е важно не колко броя ще бъдат продадени, а в какъв тираж ще бъдат отпечатани. Защото това питат рекламодателите.

Вестниците на Делян Пеевски и Ирена Кръстева уж са на ДПС, а водят яростна пропаганда в подкрепа на премиера Борисов. Снимка: e-vestnik

И стигнахме пак до въпроса с хляба. Ами много просто – на хляба не се отпечатват реклами. Ако на коричката на хляба имаше рекламни надписи, хлебарите щяха да са заинтересувани не колко хляба са продали, а колко са произвели.

По принцип ситуацията с рекламите в медиите не говори за нищо вредно. Даже на пръв поглед добро! Колкото по-богата е една медия, толкова по-добре ще може да плаща на журналистите си, толкова по независими ще могат да бъдат те…доколкото не се отнася за рекламодателя. Всъщност вестниците продават продукта си не по будките за вестници, а на рекламния пазар. На рекламодателите си, а не на читателите си трябва да се харесат. И тук стигаме до момента, в който трябва да кажем „НО!“

Вижте, в цял свят, като започнете от Америка до Япония, всяка партия си има, така да се каже, обръч от фирми. . .
Ахмед Доган – български политик, председател на ДПС

Точно така. Всяка партия си има обръч от фирми. Разбирай – обръч от рекламодатели. И след като вестниците се притесняват много повече за мнението на рекламодателите си, а не за това на читателите, както и че мнението на рекламодателите пък се формира пряко от партията в чийто обръч са те, не би трябвало да ни е трудно да стигнем до идеята, че всъщност вестниците се притесняват за мнението на партиите. С две думи – партиите решават какво и кога да се пише в един вестник. Нека всички журналисти да твърдят обратното! Всъщност медиите, трите власти и бизнеса са оплетени, както обича да казва народа – като свински черва.

„Стандарт“.

Концепцията за медиите като четвърта власт възниква преди около 200 години в англосаксонския свят

Всъщност само концепцията за четвъртата власт, е възникнала тогава. Не за вестниците като четвърта власт. Концепцията „Fourth Branch of Government“ е идеята, че съществува четвърта, неофициална и неинституционална власт, която контролира останалите три – законодателна, изпълнителна и съдебна. Тази концепция е свързана основно с конспиративни теории, и като четвърта власт нерядко са били припознавани масоните, илюминатите и други тайни общества. Едва по-късно пресата започва да се самопровъзгласява за „Четвъртата власт“, като твърди гордо и самоуверено, че читателите са най-важният фактор за нея. А има ли основание за това?

Мислете за мен като за русата и черната Златка

Да. Пресата може съвсем спокойно да бъде разглеждана като всяка една от Златките. Независимо от силно разкраченото си и надупено положение, медиите като всяка една грубо обладана Златка, са повдигнали гордо брадичка, примигват невинно с изкуствено удължените си мигли, прикриват с ръка силиконовия си бюст и твърдят, че са девствени. Само дето не вярвам и ми се иска да извикам: „Булката е дупена!“

Виж още текстове в блога Моята стая

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.