Държавите от еврозоната спасиха Гърция

Държавите от еврозоната съгласуваха отпускането на най-малко 30 милиарда евро на Гърция под формата на антикризисни междудържавни кредити. По оценка както на британските, така и на останалите европейски експерти тази стъпка вече премахва непосредствената опасност от дефолт на Гърция, но финансовите рискове за тази страна остават. Те ще зависят до голяма степен от реакцията на финансовите пазари на европейския план за помощ на Гърция през следващите 24 часа.

Обемът и структурата на европейския план за помощ на Гърция бяха съгласувани вчера на извънредна видеоконференция на министрите на финансите на 16-те страни от еврозоната (Еврогрупата). Както заяви на пресконференция в Брюксел след извънредното заседание на Еврогрупата нейният председател и премиер на Люксембург Жан-Клод Юнкер, размерът на помощта ще бъде „не по-малко от 30 милиарда евро, предоставени под формата на двустранни държавни кредити със съдействието на МВФ“. Що се отнася до лихвения процент на държавните кредити, Еврогрупата е приела формула, по която този процент ще бъде изчислен към момента, в който Гърция се обърне с молба да й бъде оказана финансова помощ. Формулата се базира на изчисляване на усреднен лихвен процент за страните от еврозоната с редица корекции. По думите на председателя на Еврогрупата към днешна дата лихвата, изчислена по тази формула, би била 5 процента, което е с 2 процента по-малко от днешното пазарно равнище на лихвения процент за гръцките облигации по държавния дълг. С други думи, Гърция ще може да получи кредити при по-изгодни условия в сравнение с пазарните.

Еврогрупата реши също, че финансова помощ на Гърция ще се оказва в течение на следващите 3 години. Европейската комисия, Европейската централна банка, МВФ и Гърция още днес ще пристъпят към разбаработване на тази координирана програма за финансово оздравяване на Гърция. По този начин гръцкото правителство вече има пълна яснота откъде и на каква стойност ще може да привлече в близките месеци така необходимите му финансови средства, за да не допусне неплатежоспособност по кредитните си задължения и фалит на държавния бюджет.

По данни на европейските източници сумата от 30 милиарда евро не е окончателна. Според решението на срещата на върха на ЕС на 26 март две трети от пакета от помощи за Гърция ще се състои от държавни кредити от страните от еврозоната, а една трета – от средства на Международния валутен фонд (МВФ). Редица източници твърдят, че делът на МВФ може да достигне 15 милиарда евро, като по този начин общият антикризисен пакет за Гърция ще възлиза вече на 45 милиарда евро (61 милиарда щатски долара).

Утвърденият механизъм за оказване на помощ засега не е активиран – за задействането му Гърция трябва официално да се обърне за помощ към Еврогрупата. Гръцкият министър на финансите заяви вчера, че засега Атина не е подавала официално искане за отпускане на антикризисни средства. Редица делови източници в Атина са убедени, че ако този механизъм бъде задействан, то неговият обем значително ще превиши посочваните днес цифри, а в тригодишна перспектива може да достигне 80 милиарда евро (107 милиарда долара).

Неяснотата по размера на помощта е предизвикана от това, че заседанието на Еврогрупата имаше спешен характер: конкретните суми и лихвеният процент трябваше да бъдат обявени преди отварянето на финансовите пазари днес. В противен случай еврото бе заплашено от сриване на курса, а облигациите на гръцкото правителство – от катастрофален спад. Близките часове ще покажат дали финансовото ръководство на Европейския съюз е успяло да убеди пазарите в това, че помощта за Атина ще бъде оказана навреме и че опасността от дефолт на Гърция е преминала.

Миналата седмица събитията около Гърция се развиваха драматично, финансовите новини напомняха фронтова хроника. На 9 април агенция „Фич“ понижи с две степени наведнъж до „ВВВ-“ (лат. букви) кредитния рейтинг на Гърция. Същевременно бяха понижени и кредитните рейтинги на пет водещи банки в страната. Вследствие на това Европейската централна банка по силата на съществуващите правила вече не можеше да приема като залог облигациите на редица големи гръцки банки. По този начин те моментално се лишиха от ликвидни средства.

Финансовата система на Гърция се оказа на границата на парализа, когато кризата на държавния бюджет въвлече в орбитата си националните частни банки. (Тази ситуация се превърна в инверсия на кризата от 2008 г., когато европейските държави спасяваха частните банки с национализация, дотации и гаранции). Без да разполага със свободни средства, правителството на Гърция въпреки това отново беше принудено спешно да предостави на банките държавни гаранции за облигациите им на стойност 17 милиарда евро.

В събота в. „Интернешънъл Хералд трибюн“ съобщи, че към 10 април на правителството на Гърция са му оставали средства за поддържане на държавния бюджет само за две седмици. Това означава, че страната е изправена пред реална заплаха от неплатежоспособност още в края на този месец. Увеличаването на финансовите затруднения на Гърция бе съпроводено от силен спад на водещия индекс на Атинската фондова борса. Финансовият крах на Гърция става в условия на влошаване на макроикономическата ситуация, което конкретно се изрази в спад на промишленото производство през март с 9,2 процента на годишна основа и нарастване на инфлацията до 3,9 процента с годишно натрупване.

По този начин при закриването на търговията на финансовите пазари в петък се създаде много опасна ситуация, която заплашваше, ако ръководството на Европейския съюз продължи да бездейства, Гърция още в близките дни да изпадне в неплатежоспособност, а единната европейска валута – в най-тежката криза в историята си.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.