Кристиан Сабадош: „В България и Унгария възходът на крайната десница носи риск“

Доминик Лагард

Дискредитирани от скандали и от политиката на клиентелизма, принудени да приложат програма за ограничаване на бюджетните разходи след години на прекомерни бюджетни разхищения, унгарските социалисти, на власт от осем години, са най-големите губещи на парламентарните избори в Унгария. Но зад предвещаната победа на консервативната десница се очертава и един радикализъм, който събужда стари демони. „Унгария и България са двете европейски страни, в които възходът на крайната десница носи в себе си истински риск“, предупреди политологът Кристиан Сабадош, директор на независимия мозъчен тръст „Политически капитал“.

Това предупреждение той отправи миналата пролет. Тогава, както всяка вечер, Саньо Кока се готвеше да отиде в Тисавашвари – голям град в североизточната част на Унгария – в завода, в който трябваше да застъпи за нощна смяна. Застреляха го на място с един куршум от упор. Кока беше циганин. За две години, през 2008 и 2009 г. осем членове на ромската общност бяха убити в същия регион. Като цяло шейсетина нападения на расистка основа бяха регистрирани там – коктейли Молотов, изстрели, смъртни заплахи. През август миналата година унгарската полиция най-накрая арестува четирима души. Те посещаваха бар в Дебрецен – друг град в същия окръг – за който се знаеше, че е свърталище на местната крайна десница.

В този район, засегнат сериозно от рецесията и безработицата, в който циганските семейства много често живеят само от социални помощи и от обири, борбата срещу ромската престъпност се превърна в главен аргумент в предизборната кампания на партията Йоббик. Тук, в унгарския североизток, където хората традиционно гласуваха за левицата, сега Йоббик – крайно дясната партия, бореща се за една по-добра Унгария (думата „йоббик“ на унгарски означава „десен“, но и „по-добър“) – постигна най-високия си изборен резултат.

„Полицията не си върши работата, населението има чувството, че е изоставено от традиционната политическа класа. Йоббик му предлага алтернативни решения“, казва Атила Розгони, независимият кмет на Тисавашвари. Партията на радикалната десница обаче не се задоволява само да пледира за премахване на семейните надбавки за трето дете. Между другите предлагани от нея решения беше и създадената през август 2007 г. група за самозащита, така наречената Унгарска гвардия. Тя имаше за цел да защитава семействата и да организира многочислени патрули в селата с преобладаващо ромско население.

И ако гвардията не беше въоръжена, то тя притежаваше всички отличителни знаци на фашистките милиции от периода между двете Световни войни. Тя имаше почти военна йерархия. Членовете й маршируваха, облечени изцяло в черно, с ленти на ръката с червено-белия раиран герб на Арпад – династията на принца, която през 9-и век доведе маждарските племена в Карпатския басейн. Същият герб през 1944 г. използваше и нацистката унгарска Партия на пречупените кръстове.

Ръководена от младия професор по история, 31-годишния Габор Вона, партията Йоббик беше основана през 2003 г. Но именно размириците през есента на 2006 г. в Будапеща срещу социалистическото правителство изведоха Йоббик на политическа орбита.

Йоббик дължи много и на радикализирането на Фидес, консервативната партия на бившия премиер Виктор Орбан. След като загуби парламентарните избори през 2002 г., езикът на Орбан стана по-твърд. Той започна да се представя като лидер на унгарските малцинства, живеещи в съседните на Унгария страни от разпадането през 1920 г. на Великата Унгария по силата на Трианонския мирен договор. Орбан разигра картата на популизма, като създаде така наречените граждански кръгове – движение, целящо да обедини, отвъд партийните предели, народа в дясно. Но някои от тези кръгове се оказаха по-радикални от други. Именно в подкрепа на тази пряка демокрация около Габор Вона се формира малка екстремистка група, съставена предимно от студенти. „Фидес легализира приказките за изключване. Така партията проправи пътя на Йоббик“, казва Атила Ара-Ковач, директор на унгарски мозъчен тръст и бивш говорител на Съюза на свободните демократи.

Виктор Орбан се погрижи през последните няколко месеца да преориентира изказванията си към центъра. Габор Вона от своя страна не спря да разобличава враговете на Унгария – болшевизма, многонационалните компании, едрия капитализъм, корумпираните политици, ЕС и оста „Тел Авив-Вашингтон-Брюксел“. Без да забравяме и раната, която отвори Трианонският мирен договор. Думите на Вона, насочени едновременно срещу елита и срещу системата, изразяваха едновременно разочарованието на народа, обхванало го 20 години след падането на комунизма, повишаването на евроскептицизма 6 години след приемането на Унгария в ЕС и отхвърлянето от унгарската младеж на смятаната за корумпирана и цинична политическа класа.

„В Унгария винаги е имало в някои интелектуални среди един краен национализъм, силно пропит от антисемитизма“, казва Атила Фолц, преподавател по политически науки в Централновропейския университет. „Възходът на Йоббик е и възход на едно ново поколение политици, които успяха да осъществят връзката между тази идеология и днешните поводи за недоволство. Младите, в това число и студентите, имат чувството, че живеят в едно общество, озовало се в задънена улица, както беше във Франция през май 1968 г. Йоббик привлича младите, защото им говори против устоите на властта и защото е единствената партия, която прави подобно нещо в тази страна, в която крайна левица изобщо няма“, допълва Фолц.

Носталгията по Великата Унгария е в основата на една истинска националистическа субкултура, пропита от историческата горчивина. Асоциации на рокери, привърженици на футболни отбори, фенове на националния рок са част от тази субкултура, чиито мрежи са повече или по-малко свързани с партията на Габор Вона. На 49 години Имре Месарош е председател на асоциацията на рокерите мотоциклетисти „Гой моторосок“. Облечен в черни кожени дрехи, той носи медальон с миниатюрно копие на картата на Велика Унгария – на историческата Унгария, както ни поправя самият той. На якето си пък има свещената корона на унгарските царе от Средновековието.

Имре Месарош не се притеснява да изтъква принадлежността си към радикалната десница. Неговата асоциация организира редовно походи из териториите, където живеят унгарските малцинства, отделени от Унгария от договора от 1920 г., главно в Трансилвания, която днес е част от Румъния. Понякога хората на Месарош поемат на поход из Европа, по следите на Атила, което им е позволило да опознаят например и Франция. Водачът на хуните – предполагаемите предци на унгарците – в действителност е един от предпочитаните герои на националистическата десница в Унгария. А защо хората на Месарош са се кръстили „гой“ ли? Ами чиста проява на хумор, ако съдим по думите на лидера им.

„Търсенето на убежище в миналото говори за страх от модерното“, казва социологът Борбала Криза, специалист по тази субкултура. Музиката играе в нея особено голяма роля, откакто радиостанцията на крайната десница Радио Панон популяризира преди около няколко години националния рок. Всяка година няколко хиляди идват да слушат любимите си групи по повод на Мадяр Сегед – националистическия вариант на Удсток, организиран на брега на Дунав, на няколко километра от Будапеща. С бръсната глава и с изрисувани с татуировки ръце – такива на маджарските племена от едната страна и на средновековни царе от другата – Балдж Синва, на 31 години, е певец и композитор на групата „Романтично насилие“. Текстовете му припомнят завоеванията на Атила, сагата на принц Арпад, коронясването на Свети Ищван през 1000 г., революцията от 1848 г. срещу австрийското владичество. „Ние свирим рок, но други групи си служат с рапа или хипхопа. Най-важното са думите, които влагаме в текстовете. Те разказват историята на Унгария, нейните въстания, отчаяните й бунтове срещу различните окупатори“, казва Синва.

Радикалната десница събуди също и старите антисемитски предразсъдъци от епохата между двете Световни войни. „Банките и медиите са в ръцете на евреите. Те експлоатират всички“, казва Йожеф, пенсиониран шкембест полицай, дошъл да слуша и да аплодира Габор Вона. Председателят на Йоббик не е толкова брутален в приказките си, но идеята в основата им е същата. Евреите, след като използваха комунизма, за да доминират Унгария, сега продължават да властват благодарение на многонационалните фирми и на банките от Манхатън. Миналия февруари седмичникът „Барикад“, изразяващ позиции, близки до тези на Йоббик, илюстрира статия за процес, подет от асоциация на американски евреи срещу унгарската железопътна компания, чиито вагони са послужили за депортирането на евреи по време на Втората световна война, с карикатура, датираща от 30-те години на миналия век. В интернет пък крайнодесният сайт kuruc.info качи преди няколко седмици поименен списък на няколко стотин евреи, преподаватели, адвокати, журналисти, икономисти, чието влияние разобличи.

„Ние никога не сме имали национален дебат във връзка с нашата история“, жалва се Кристиан Сабадош. „По време на епохата на комунизма ние живяхме под оловен похлупак. После само екстремистите подхванаха тези теми“, допълва той. Неговото мнение се споделя и от Ласло Карзай, професор по история и специалист по Холокоста. „Нашата памет е едновременно разпокъсана и деформирана. Унгарците смятат, че са били невинни жертви на Първата световна война и нищо от случилото се след това не е било по тяхна вина. Трианонският мирен договор обяснява и извинява всичко“, казва Карзай.

Не всички унгарци за щастие споделят този болезнен национализъм. Но за няколко години десницата, било то крайна или не, успя да си извоюва монопола върху народа. Красивата Далма, която е на 25 години, признава, че вече се колебае да закичва на ревера си за националния празник на 15 март традиционната панделка с цветовете на Унгария. „Те изопачиха значението й“, отбелязва Далма.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.