Егейско море без оръжие засега остава мечта

Серкан Демирташ

Засегнати от световната икономическа криза, Гърция и Турция бяха насърчени да намалят военните си разходи, но ще е трудно да бъде променена сегашната обстановка със сигруността, освен ако не бъде постигнат напредък към решаването на някои проблеми, казаха турски военни и дипломатически източници. Очертаването на териториалните води, въздушното пространство и континенталния шелф остава противоречив въпрос.

Докато сближаването в последно време между Турция и Гърция изглежда от полза за политическите и икономически отношения между двете държави, продължаващият застой що се отнася до разногласията, свързани с морето, най-вероятно ще забави осъществяването на надеждите за „свободна от оръжие зона“ в Егейско море. „Действително не е възможно да се преструктурира обстановката със сигурността в Егея предвид сегашните условия,“ каза високопоставен турски военен източник пред малка група журналисти през уикенда.

Условието за минимализиране на военното присъствие в Егейско море е напредък в разрешаването на редица проблеми, включително очертаването на териториалните води, въздушното пространство и континенталния шелф, смята източникът от армията. Въпросът дойде на дневен ред, след като икономическата криза удари гръцката икономика толкова тежко, че много европейски държави поискаха от Атина да ограничи военните си разходи на стойност няколко милиарда долара. Германският канцлер Ангела Меркел даде същия съвет на Турция, когато я посети в края на март.

Според Международния институт за изследване на мира в Стокхолм общите военни разходи на Турция и Гърция, и двете членки на НАТО, са над 20 милиарда долара през 2008 г., като първата е похарчила 11,6 милиарда долара, а втората 9,7 милиарда долара. Надеждите свободно от оръжие Егейско море, важен район и за двете държави от гледна точка на туризма, нараснаха миналата седмица, когато гръцкият заместник-външен министър Димитрис Друцас посети Анкара.

Друцас и турският министър на външните работи Ахмет Давутоглу съобщиха, че са постигнали споразумение за основаването на Съвет за стратегическо сътрудничество на високо ниво, който ще се събере следващия месец в Гърция с участието на премиерите на двете държави. Двамата външни министри казаха също, че споделят визията за общо бъдеще, което ще предпази двата съседа от прекомерни разходи за оръжие.

„Проблемите в Егейско море не са лесни. Те събуждат безпокойства за сигурността. Затова към момента можем да говорим единствено за процес,“ каза през почивните дни високопоставен представител на външното министерство пред „Хюриет дейли нюз“. „Ако успеем да постигнем напредък в политическата област, това ще е знак за бъдещи решения,“ добави той.

Всъщност, двете страни се договориха да разрешат проблемите си в Егейско море чрез „проучвателни преговори“ през 2002 г., но над 40-те кръга от преговорите не успяха да доведат до начертаването на конкретна пътна карта за решение на проблемите. Дипломати казват, че двете държави не са успели да се договорят дори за дефинирането на проблемите. Има очаквания, че страните може да излязат с нов формат за разрешаване на съществуващите проблеми.

Началникът на Генералния щаб на турската армия ген. Илкер Башбуг заяви в събота, че Турция няма намерение да предизвика нова криза с Гърция заради Егейско море. „Турция винаги ще защитава правата си (в Егейско море), произтичащи от международното право. Никога не сме целели да създаваме проблеми или да подбуждаме кризи“, каза Башбуг пред журналисти след военна възпоменателна церемония в Анкара. Най-висшият турски генерал добави, че турските изтребители прелитат невъоръжени при патрулните си мисии над Егейско море. „Ние призоваваме за добра воля, координация и сътрудничество и нашите бойни самолети в Егейско море от години летят без никакъв полезен товар, но гръцките изтребители летят при пълен капацитет полезен товар“, заяви Башбуг.

Въоръжените сили на Гърция и Турция стигнаха почти до война през 1987 г. и 1996 г. в Егейско море заради спорове за морската граница. Изтребители и фрегати на двете държави се предизвикват помежду си почти ежедневно, превръщайки Егейско море в потенциален източник на въоръжен конфликт. Проблемите между двете страни може да бъдат обобщени по следния начин:

ТЕРИТОРИАЛНИ ВОДИ: Лозанският договор от 1923 г. определя териториалните води на двете страни на три морски мили, а през 30-те години на миналия век бяха увеличени на шест морски мили. Гърция обяви намерението си да увеличи това разстояние на 12 мили, след като прие Конвенцията на ООН по морско право през 1982 г. Турция реагира на декларацията на Гърция, заявявайки че подобно действие ще бъде разглеждано като „казус бели“, повод за война.

ТЕРИТОРИАЛЕН ШЕЛФ: Двете страни не успяха да определят също границите на техните континентални шелфове, което създава повишено напрежение всеки път щом една от страните предприеме сондажи за нефт или газ, както стана през 1987 г.

ВЪЗДУШНО ПРОСТРАНСТВО: Проблемът тук произтича от различните интерпретации на международното право. Гърция спори, че въздушното й пространство е 10 мили въпреки факта, че широчината на въздушното пространство трябва да е равна на териториалните води, т.е. шест мили. Турция не признава претенциите на Гърция, което често става причина за схватки между изтребители на двете съюзнички от НАТО.

ДЕМИЛИТАРИЗАЦИЯ НА ОСТРОВИТЕ ОТ ДОДЕКАНЕЗИТЕ: Лозанският договор задължава Гърция да не поддържа въоръжения на островите от архипелага, защото това би могло да причини сериозни проблеми със сигурността в Турция заради географската им близост с тази страна. Гърция обаче започна да инсталира въоръжения на островите с мотив, че сформирането на Егейска армия от страна на Турция също е предизвикателство за сигурността.

СПОРНИ ОСТРОВИ: В Егейско море има стотици островчета, чиито суверенитет е спорен. Турция и Гърция често се оказват близо до сблъсък заради спорни скали, както стана през 1996 г.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.