Руската „Мадам Д.“ след България подхвана и Гърция

Дария Асламова – секс-бомба за политици. Сн. Пентхауз, Русия

Специалната кореспондентка на в. „Комсомолская правда“ Даря Асламова, която преди време разбуни духовете и у нас с репортажа си „Нашите братя – българите: Предадохме Русия, но я обичаме!“ (виж Руската журналистка с репортажа от България била секстерминатор) сега предлага своя особен поглед и към кризата в Гърция. Родената през 1969 г. и завършила журналистика в Московския университет дама е скандално известна в Русия. Тя се утвърждава като журналистка с репортажи от “горещите точки” на разпадащия се СССР, но се прочува и шокира дълбоко руската публика с първата си книга “Записки на лошото момиче” (1994), в която описва с най-големи подробности общуването и сексуалните си контакти и дори интимните анатомически особености на някои от най-известните мъже от руския политически и артистичен елит.

Ще съборят ли гърците Европейския съюз отвътре

Даря Асламова, в. Комсомолская правда

Умеещи да живеят нашироко, без особено да се напрягат да работят с пот на челото, гражданите на слънчева Гърция стачкуват непрекъснато. Страната им е на ръба на фалита, но гърците не смятат да променят начина си на живот и да затягат коланите. „По-скоро ще съборим Европейския съюз отвътре, отколкото да станем работохолици като германците“, казват те.

СССР е мъртъв, но гръцките комунисти са живи

Пред мен седи симпатичен очилатко с фантастичното име Елисеос Вагенас и с такива честни очи, каквито бяха моите в годините на комсомолската ми младост. Елисеос е член на централния комитет на гръцката Комунистическа партия и е направо приятно да го слушаш. „Диктатура на пролетариата“, „експлоатация на човек от човека“, „класова борба“, „мобилизация на масите“, „провокации на международния империализъм“. Целият този набор от клишета, с който съм закърмена, звучи като саундтрак към съветското детство и те унася не по-зле от приспивна песен.

Гръцките комунисти са сериозни момчета, добре организирани, дисциплинирани и предани на делото на световната революция. Всеки гражданин на Атина с удоволствие ще ви покаже прочутата сграда на „КуКуЕ“ (Гръцката комунистическа партия), оградена с мощна „крепостна“ стена, и ще ви каже на прощаване: „Довиждане, другарю!“ „Защо така сте се барикадирали, другари? – питам весело Елисеос. – Тук не само враг не може да припари, но и мишка не може да се промъкне.“

„Не бива да се забравя за конспирацията, обяснява другарят Вагенас. Нашата партия е основана през 1918 г. и през половината си живот е била нелегална. Винаги ще се намерят хора, които не могат да се примирят, че комунистите действат легално. Нашата партия е известна с това, че през Втората световна война оглави антифашистката съпротива и победи, но после в страната дойдоха англичаните и американците, поставиха на власт свои хора и репресираха комунистите. Тук е имало всичко: затвори, лагери на смъртта, арести и заточения. За тези престъпления на американския и английския империализъм не е прието да се припомня в Европа, затова пък е прието да се говори за Сталин.“

„Но вие признавате престъпленията на Сталин?“ „Какви престъпления?! Разгаряла се е жестока класова борба в името на закрепване на основите на новата социалистическа система.“ „Не е ли скъпичко да се плати с кръвта на милиони хора за такива устои?“ „Откъде взехте тези цифри? Милиони! Има свидетелство на Солженицин за несправедливо осъдени хора. Да, имало е грешки, но не е вярно да се нарича това престъпление. Спомнете си ситуацията, в която се оказа СССР. Спомнете си как Хитлер използва разни народи против младата социалистическа държава. Кримските татари, чеченците, западните украинци – бандеровци, малките народи в Кавказ – всички тях ги интернираха и наказаха за РЕАЛНО предателство и сътрудничество с немците.

Сега в Европа се опитват да отъждествят комунизма и фашизма. Но да се говори, че комунистите и фашистите са едно и също – това означава да се изопачава историята. В европейските училищни учебници неизменно се принизява ролята на СССР в победата над фашизма и се преувеличава ролята на САЩ. На нас не ни беше лесно след падането на Съветския съюз. Много комунистически партии в света преживяха трудни времена, а някои се разцепиха и промениха имената си. Но комунистическото движение не се е изчерпало и ние, гръцките комунисти, не се отказваме от своя идеал – социализма.“

От идеала на социализма не желаят да се отказват не само комунистите, но и цяла Гърция. „Проклет капиталист“ и „съучастник на империализма“ са все още сериозни обиди сред порядъчните гърци. Местният интелигент, студент или работник може да бъде само „ляв“ по убеждения – анархист, комунист, социалист или социалдемократ, каквото си избере. Гръцката комунистическа партия, макар че няма реална политическа власт, неизменно събира на изборите 7-8 процента, изпраща свои депутати в Европейския парламент и има МОРАЛЕН авторитет сред трудещите се по силата на миналите си наистина героични заслуги. Пари за „делото на комунизма“ жертват не само самите членове на партията и работническата класа, но даже и десните. (Впрочем, гръцките десни са същите леви с едва забележимо отклонение надясно.)

За да разберем какво е разковничето на перманентните мирни и не особено мирни гръцки революции, да се обърнем към историята. Често наричат Гърция Източна Европа наобратно. Ако на поляците, чехите, българите и унгарците „светът на комунизма“ бе донесен от Червената армия, то на Гърция, героично сражаваща се против фашизма под ръководството на местните комунисти, руснаците не успяха да протегнат ръка за помощ. Гърция спря (или по-точно я спряха) на половин крачка от комунизма. След войната английските и американските „империалистически злодеи“ не само насадиха в страната незаконно дясно правителство, но и всячески помогнаха за чистките и репресиите против героите комунисти (тук другарят Вагенас е абсолютно прав).

А когато през 1967 г. властта в страната бе завзета от хунтата на „черните полковници“, поддържана от американците, комунистите и левите трябваше съвсем да минат в нелегалност. В борбата против комунистическо-анархистката опасност хунтата не подбираше средства, включително изтезания, изгнания и политически убийства. В това страшно време левите, трябва да се признае, доста си изпатиха и общественото мнение ги издигна на неждостижима висота. Класическият революционен мъченически блясък на непобедилия комунизъм съблазни Гърция веднъж завинаги.

Как може да се живее с песен неизвестно с какво

Когато през 1981 г. в Гърция дойде на власт социалисътът и борец за правда Андреас Папандреу, основател на партията ПАСОК (Общогръцко социалистическо движение) и голям приятел на Съветския съюз, трудещите се маси ликуваха. И не напразно. „През 80-те години Папандреу успя да ликвидира гигантската пропаст между много богатите и много бедните и да създаде в страната средна класа, което бе голям успех, казва икономическият анализатор Константинос Филис. Но още през 90-те години на същата тази средна класа й хареса да харчи пари, исканията й се увеличиха, а политиците незабавно ги удовлетвориха. От края на хунтата в Гърция между политиците и народа се установи „клиентската“ система. Политиците искат да бъдат избрани, а гръцките семейства искат да уредят децата си на държавна служба. Защо? Защото от държавна служба не можеш да бъдеш уволнен. Особеностите на местния манталитет са такива, че татковците и майките не подготвят децата си за здрава конкуренция, продуктивна и успешна работа, а се грижат само как да намерят връзки и възможност да наредят чедото си на топло държавно местенце.“

Държавните служители в Гърция са защитени не по-лошо от тюлените, за които Грийнпийс човек убива. „Ако получиш държавна работа, знаеш точно какво ще се случи с теб през следващите 30 години, казва политическият коментатор на „Скай ТВ“ Илиас Сиякандари. Най-голямото табу в Гърция е сигурното положение на държавните служители. Плюс приличните заплати над 1000 евро, надбавки и премии, ранното пенсиониране и осигурената старост. Хората работят по няколко часа на ден. Когато ходиш в един и същи офис 20 години, ти вече знаеш начините да работиш все по-малко и по-малко – да идваш на работа в девет, а да си отиваш в един или два. Винаги можеш да помолиш приятелите да ти регистрират картата, ако те мързи да ставаш, или да се уговориш: днес аз си отивам по-рано, а ти ме прикриваш, а утре обратно. Гърция е невзискателна страна. Вината на гръцките политици е в това, че с цел да получат гласове обещават на хората държавна работа. Всички партии са правили това с десетилетия! И даже тези партии, които не са били на власт, са имали възможност да уредят своите племенници, братовчеди и цялата останала рода. Когато мнозинството от населението се разпусна, малцинството бе принудено да поеме на плещите си непосилния товар от грижи, който мнозинството отказваше да носи.“

„Ние и досега не знаем колко хора са заети в държавния сектор, казва депутатът от ПАСОК Панделис Иконому.  Когато броят на държавните служители наближи милион (а това е една четвърт от цялото работещо население на страната и 40 процента от БВП), политиците бяха принудени да измислят и създават нови работни места: да вземат хора на временна работа, за специални цели, на непълен работен ден и т.н. Тези хора никой не ги е регистирал, а разходите за обществени нужди растяха и растяха.“

Между популистката политическа класа и гръцкия народ се създадоха прекрасни роднински отношения. Искате повишение на заплатите? Няма проблеми. Ранно пенсиониране? Моля. Безплатно образование? Разбира се. И тълпи безделници изпълваха университетите, учеха с десетилетия (!), хранеха се три пъти на ден в безплатни студентски столове и доставяха нови борци в бунтуващите се редове на анархистите.

А какво е социалистическата държава без безплатно здравеопазване? Наистина, и тук не мина без фокуси. „Операция, която например в частна болница в Кипър струва 5 000 евро, в държавната болница в Гърция ще струва 25 000, казва икономическият анализатор Илиас Сиякандари. Защо? Хората не се интересуват колко струва лечението: във всеки случаи за всичко ще плати системата за социално осигуряване и болниците без угризения представят на държавата замайващи сметки. При това в Гърция тържествува близкоизточният манталитет. Гражданите задължително носят на безплатния лекар някоя „хартийка“ – малък, но симпатичен подкуп. Всъщност, докато имаше възможност да се дои държавата, никой не се оплакваше и всички бяха доволни.“

Гърците живееха нашироко и се разоряваха по най-приятния начин на света. Местните корумпирани не бяха дребни гнусни крадци. Това бяха щедри, елегантни обирджии на държавната хазна, които умеят да раздават, и животът край тях бе охолен, топъл и весел. Прекалено досадно живеят само честните хора като стиснатите германци и скучните скандинавци. Южняците-мошеници, притежващи живо въображение и творческа жилка, умеят да вземат от живота всичко, което той може да им даде.

Опитай се да не стачкуваш!

От време на време политиците се безпокояха от въпроса за парите, но влизането в Европейския съюз откри пред Гърция завладяващи перспективи. Появи се възможност да се вземат кредити в неограничени количества, бързо и много евтино. Защото сега даваха не просто на Гърция, треторазрядна балканска страна, а отпускаха пари на член на авторитетния Европейски съюз, включен в стабилната еврозона. „Всичко вървеше добре, докато парите бяха евтини, а кредиторите любезни, казва иконимическият анализатор Илиас Сиякандари. Но ние имаме много силна лява култура. За гърците е типично антиамериканското мислене и даже десните тук се отнасят недоверчиво към „империалистите“.

Съчетанието от лесни пари и лява социалистическа култура доведе до катастрофа. Страната, която няма никакви ресурси и не произвежда нищо, е свикнала да живее нашироко. Но ако си член на ЕС, трябва да отговаряш на определени критерии: бюджетният дефицит трябва да бъде не по-висок от 3 процента. Как да стане това? Тук дойдоха на помощ някои американски банки като „Голдман Сакс“. Те предложиха напълно законни хитроумни схеми, помагащи да се скрие дефицитът и да се приведе в ред отчетността. Залагайки като гаранция своите бъдещи доходи, Гърция получаваше от тях „горещи“ пари и мътеше мозъците на своите европейски контрольори.“

Ако говорим на обикновен език, гърците няколко години подправяха счетоводните си отчети, като се съобразяваха със свои собствени правила на аритметика. „Мислехме, че сме най-хитрите, умните и ловките и можем да поукрасим статистиката, за да измъкнем от Европейския съюз повече пари – казва политическият анализатор Константинос Филис. Мислехме, че можем да измамим всички. До 2009 г., до финансовата криза, ние напълно успявахме да заблудим нашите европейски партньори. Но настъпи денят, когато трябва да плащаме, а няма с какво. Ние изгубихме доверието и нашите партньори започнаха да гледат на нас като на лъжци и измамници.“

Когато Гърция осъзна колко тънък е слоят на нейното благополучие, когато европейските вестници зашлевиха гърците с имената „шарлатани“, „измамници“ и „мошеници“, когато стана ясно, че новото поколение ще трябва да плаща за високия жизнен стандарт на предишните поколения не по-малко от 300 милиарда евро, голяма част от народа, въоръжена до зъби със социалистическата доктрина, се втурна на демонстрации, като поиска от правителството гаранции, че животът е все още цветя и рози.

Най-съзнателната част от гърците, нравствено притисната до стената, напълно в духа на православния манталитет започна да се самобичува. Като такисиметровия шофьор Георгиос, с когото попаднахме в задръстване в центъра на града заради демонстрация на съдии и адвокати. „Тия пък за какво стачкуват, а? – с омраза говореше той. – Виждала ли си някъде беден юрист, просещ подаяние? И аз не съм виждал. Какви демонстрации, по дяволите? Ние, гърците, сме мошеници и винаги сме били мошеници.“ „Защо говориш така за родината си?“, хванах се аз за сърцето. „Слушай, аз съм икономист, завършил съм университета в Гренобъл. Знам два езика – английски и френски. Върнах се в родината, предложиха ми заплата 800 евро като икономист (!?), макар че едно момче куриер може да вземе до 50 евро бакшиши на ден, и аз станах таксиметров шофьор.

Пък и каква икономика може да има Гърция? Единственият ни стабилен източник на доходи е туризмът. Но и тук си плюем в паницата, от която ядем. Ние мамим туристите във всичко. Ето ти сега се качи на такси и не погледна каква тарифа има на брояча. Цифрата 1 е дневна тарифа, 2 – нощна, два пъти по-скъпа. Всеки таксиджия, като види, че си чужденка, веднага ще включи нощната. Когато аз отивам на някой гръцки остров на почивка, аз плащама за кафе две евро, а туристът плаща пет, обядът ми струва 10, а на чужденеца – 30. Във всяка таверна има две цени – за чужденци и за свои. Нас всички ни презират като мошеници, а ние все стачкуваме.“ „А ти самият участва ли в стачката на таксиметровите шофьори?“ „Разбира се, участвах. Какво да правя? На мой приятел, който не стачкува, на другия ден му запалиха колата.“

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.