Кюрдите в Турция отново се чувстват излъгани

Мишел Саилхан

Осем месеца след оповестяването на „смелите мерки“ на турското правителство в подкрепа на кюрдите, отговорни представители на тази общност изразяват разочарованието си, осъждат масовите арести и отправят предупреждение за възможни нови насилия. „Има десетки арести всеки ден. От 1990 г. насам не съм виждал подобни репресии“, казва за АФП Мерал Даниш Бешташ, заместник-председателка на прокюрдската Партия за мир и демокрация в кабинета й на адвокат в Диарбекир (Югоизточна Турция).

От една година няколостотин души, сред които много лица на изборни постове, бяха арестувани в кюрдските градове по обвинение във връзки с бунтовниците от Кюрдската работническа партия (ПКК). Арестите зачестиха през декември, когато правителственият план, известен като „демократична инициатива“ в подкрепа на кюрдите, излизаше от актуалност. „Тези засилени репресии доведоха до увеличаване на отправящите се към планината“, добавя г-жа Бешташ, без да уточнява мащабите на това движение към базите на ПКК. „Сега, когато се арестуват всички политици, е невъзможно тези от планината да оставят оръжието“, добавя тя.

Кюрдската работническа партия (ПКК), разглеждана като терористична организация от много страни, предприема нападения срещу турските сили за сигурност от територията на Северен Ирак. Конфликтът е отнел живота на най-малко 45 000 души за четвърт век. За да сложи край на тази „мръсна война“ и да пресече подкрепата за ПКК сред 12-15-милионното кюрдско население в Турция (от общо 71 милиона жители), правителството обеща през август „смели мерки“.

Турският печат спомена също за оповестяване на предложения от безспорния все още лидер на ПКК Абдуллах Йоджалан, който излежава доживотна присъда затвор. Но нищо не излезе наяве от неговия затвор и предложенията на правителството, обявени през ноември, които се ограничиха до използване на кюрдски език и създаване на комисии за защита на човешките права. Накрая „демократичната инициатива“ претърпя провал, когато Конституционният съд се произнесе през декември за разпускане на основната прокюрдска партия – Партията за демократично общество.

Партията за мир и демокрация пое щафетата от Партията за демократично общество, но забраната беше последвана от бунтове в кюрдските градове. „За нас демократичната инициатива не означава нищо. Инициативата е да спрат убийствата, както на младите в планините, така и на младите в армията“, казва Рамазан Акчичек, кмет на квартал от 450 къщи, близо до Диарбекир, където живеят хиляди кюрдски селяни, прогонени от селата си от войната. „Хората, които можеха да бъдат полезни, са арестувани, а другите не говорят“, казва жителка на кваратала, докато от двора на близкото училище се чуват гласове на момчета и момичета, които викат, както всяка сутрин, в един глас: „Аз съм турчин! Аз съм честен! Аз съм трудолюбив!“.

„Демократичната инициатива не е задължително пакет от закони, това е продължителен процес“, посочва от своя страна Баки Аксой, ръководител в Диарбекир на управляващата Партия на справедливостта и развитието, която е на власт от 2002 г. Да се признае културата, езикът (на кюрдите – бел.ред) в „една страна, където се е отричала кюрдската идентичност в продължение на 81 години, това вече е нещо“, добавя той.

Много наблюдатели смятат, че макар „демократичната инициатива“ да не е постигнала целта си, то едно табу наистина е било премахнато: днес се говори свободно за кюрдите в Турция. „Когато едно правителство наистина желае да промени нещата в една толкова трудна област, то трябва да действа през първите три месеца от управлението“, отбелязва председателят на търговската камара на Диарбекир Галип Енсаръоглу. „И то трябва да е готово да поеме риска да загуби изборите“, добавя той.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.