Сирия и „Хизбула“ в двойната игра на терора

Саймън Тисдъл

Ракетна установка „Скъд Б“. Снимка: дифенс

Израелският премиер Шимон Перес „пусна вълка в кошарата“ тази седмица със сензационното си изявление, в последствие потвърдено и от анонимни служители на американското разузнаване, че ливанската шиитска милиция „Хизбула“ се е сдобила с тактически балистични ракети „Скъд“ от Сирия. Опроверженията от Дамаск и Бейрут дойдоха бързо и също толкова бързо ще бъдат пренебрегнати. От израелска гледна точка балансът на терора в Близкия изток опасно се е наклонил. А това означава повече проблеми за близкоизточните усилия за мир на Барак Обама.

„Сирия твърди, че иска мир, а в същото време доставя ракети „Скъд“ на „Хизбула“, която непрекъснато застрашава сигурността на Израел“, каза Перес. Той обвини сирийския президент Башар Асад, че играе двойна игра, като говори за мир, докато въоръжава враговете на Израел. Не е известно какъв вид ракети „Скъд“ са били, както се предполага, доставени. Дори по-старият модел „Скъд С“ е с обсег от 600 км, което означава, че може да достигне всички главни израелски градове и ядреното съоръжение Димона. „Скъд С“ може да носи един тон експлозиви, два пъти повече от предишните модели, а по-усъвършенстваната „Скъд Д“ е с точност до неколкостотин метра.

„Скъд са оръжия от тяхна собствена лига. За първи път терористична група ще може да се похвали, че притежава балистични ракети от този вид, които обикновено влиза в арсенала на армиите“, писаха специалистът по сигурността Амос Харел и Ави Исачароф във вестник „Аарец“. Макар че предполагаемата продажба в някои среди е описвана като „обръщаща играта“ по отношение на израелската отбрана, Харел и Исачароф предполагат, че оръжията могат да бъдат използвани само като последно средство и че израелската противоракетна система „Ероу“ има доказан капацитет да свали ракетите „Скъд“. Макар че усилено се снабдява с други оръжия, включително балистични системи, от войната през 2006 г. с Израел насам, „Хизбула“, която сега консолидира позициите си в Ливан, няма никакъв непосредствен интерес, както се твърди, да отвърне на огъня.

Политическите измерения на това развитие са потенциално по-значими, поне в краткосрочен план. В Израел, представите за една засилена сирийска враждебност може да съживят двустранното напрежение, което достигна връхна точка през януари, след като Асад, който все още с болка си спомня за бомбардирането на предполагаемия ядрен реактор, обвини премиера Бенямин Нетаняху, че се готви за война. Нетаняху е обект на критики у дома, че сериозно е накърнил отношенията на Израел със САЩ с нерешения спор за еврейската заселническа активност в Източен Ерусалим. Но ако той може правдоподобно да изтъкне една нарастваща заплаха от Сирия и „Хизбула“, подкрепена от застрашителния режим в Техеран и твърдолинейни палестински групи, подобни критики може лесно да се отхвърлят.

Нетаняху, който никога не е гледал ентусиазирано на отварянето към Сирия, може също да се почувства окуражен да се присъедини към посланието на американски републиканци към Обама, че опитите му да се ангажира с Дамаск, включително с облекчаване на санкциите и назначаване на нов посланик, са погрешни. Мотивите на Асад може да не са толкова непроницаеми в този случай, както често са представяни. Първо, въпреки израелските уверения сирийският лидер се опасява от евентуално военно унижение. Той може да гледа на ракетите „Скъд“ като на гаранционна политика или на възпиращо средство. Съюзникът му Иран, който също се опасява от бъдеща израелска атака, със сигурност ще ги възприеме така.

Второ, Обама не успя, в очите на сирийците, да накара Израел да започне наново мирния процес и най-вече да ускори завръщането на окупираните Голански възвишения. Засега не може да бъде извлечено никакво голямо преимущество от доброто мнение на Обама, а има доста съпътстващи го опасности. По-тясното сътрудничество с „Хизбула“ е също така част, на трето място, от успешния стремеж на Асад да възстанови сирийското влияние в Ливан след унизителното, принудително изтегляне през 2005 г. Срещи напоследък с традиционни антисирийски лидери като Уалид Джумблат показват колко далеч е стигнал Асад след спада, който последва убийството на бившия ливански премиер Рафик Харири.

И не на последно място, Асад може да изтъкне двоен стандарт, който мнозина в арабския свят намират за дълбоко осъдителен, а именно, че Израел продължава да притежава оръжия за масово унищожение – факт, който не бе засегнат на тазседмичната среща на върха във Вашингтон срещу разпространението на ядрени оръжия. За мнозина в региона необявеният и непроверен от международни инспектори ядрен арсенал на Израел, включващ стотици ядрени бойни глави, изглежда значително по-заплашителен от няколкото камиона с ракети „Скъд“, севернокорейско производство. Докато това положение остава непроменено, няма причина да смятаме, че стремителното въоръжаване в Близкия изток ще спре.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.