Киргизстан между Русия и САЩ

Първоначалният неуспех на новото правителство на Киргизстан да установи контрол над страната, докато сваленият президент се беше укрепил на юг, будеше тревоги за още кръвопролития в стратегическа част на Централна Азия близо до Афганистан.

Със сигурност за всички щеше да е от полза, ако Курманбек Бакиев веднага бе напуснал страната, позволявайки на опозиционния политик Роза Отунбаева да постави ново начало. Вместо това той протакаше, като произнасяше речи в Ош близо до узбекистанската граница, преди вчера най-накрая да замине за Казахстан. Да се надяваме, че безизходицата, която представляваше заплаха за военновъздушната база на Запада в Манас, използвана за доставки за силите на НАТО в Афганистан, е приключила. Но това е още начален етап. Западът ще трябва да държи под око тази страна, която макар че е бедна и малка, заема стратегическо положение на кръстопътищата между Русия и Китай и между Запада и Афганистан.

Някои предполагат, че Русия има пръст в свалянето на Бакиев, като се позовават на предпазливите опити на Кремъл за сътрудничество с Отунбаева и предложението за руски заем. Поддръжниците на подобни теории смятат, че Бакиев е разгневил Кремъл, опитвайки се да балансира между Москва и Вашингтон и позволявайки на американците да запазят базата „Манас“ пряко волята на Москва. Интригуваща история, достойна за роман на Льо Каре, но неуместна. Бакиев не беше смел лидер, който се стреми към независимост, опитвайки се да се изтръгне от прегръдката на руската мечка. Той беше корумпиран лидер, чиято неспособност да се справи с жестоката бедност в страната му изчерпа търпението на неговия народ. Киргизстанците се отърваха от него, а не руснаците – а ако в изказванията на неговия наследник има проруски нотки, то подобни думи са в съзвучие с прагматичните възгледи на повечето киргизстанци.

Това обърква онези специалисти по Кремъл, които са склонни да гледат Русия през очите на източноевропейците и балтийците и да приемат, че доминиращата й роля в който и да е регион винаги трябва да среща категорично неодобрение. Но след разпадането на Съветския съюз киргизстанците се чувстваха по-скоро изоставени, отколкото освободени, получавайки независимост, която никога не са искали, и оставайки с оскъдни ресурси. Главният коз на страната е стратегическото й положение. Бакиев обаче не използва това, за да се сгуши в прегръдката на Вашингтон, а играеше твърдо, като се пазареше за наема на военновъздушната база и заплашваше да изгони американците, ако не платят. След като спечели тази хазартна игра, Бакиев изостави заплахите за закриване на „Манас“.

Но въпросът за военновъздушната база вече не е от толкова решаващо значение за Русия. Каквито и сериозни опасения да има Русия за разполагането на бази на САЩ в бивши съветски републики, тя не иска да саботира военните усилия на Запада в Афганистан и изпитва ужас при мисълта за победа на талибаните, като разбира, че това би имало пагубен ефект върху размирната мюсюлманска Чечения. С други думи, няма голямо разместване на стратегическите тектонични плочи по стария път на коприната в резултат на събитията в Киргизстан. Кризата не създава нови възможности за Русия в региона, а просто изтъква на преден план роля, която тя вече имаше, най-вече стабилизираща.

Ето защо това, от което се нуждаем сега, е не съперничество, а сътрудничество между САЩ и Русия за възстановяване на мира в Киргизстан. Има обнадеждаващи признаци, че те правят това; като за начало те действаха заедно с Казахстан, за да изведат Бакиев от страната. Сега е необходимо да продължат по-нататък, като заедно предложат помощен пакет, който да е доста по-голям от предложените от Русия 50 милиона долара. Кесиите може и да са затегнати точно сега. Но ако киргизстанците не получат уверение, че бъдещето може да бъде по-светло от злощастното неотдавнашно минало, ислямистките бойци ще надушат възможността и ще се опитат да установят позициите си в част от Централна Азия, в която те още не са пуснали корени – изход, който е нежелателен за региона, за Русия, а и за нас.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.