Меглена Кунева: Пет милиона пътници са засегнати от най-голямото спиране на въздушния транспорт след войната

Денка Кацарска

Меглена Кунева. Снимка: Булфото

Първият български еврокомисар с ресор защита на потребителите Меглена Кунева стана политически съветник на вицепрезидента на Европейската комисия по транспорта Сим Калас. Агенция “Фокус” разговаря с Меглена Кунева за проблемите с въздушния транспорт и кризата, предизвикана от облака вулканична пепел след изригването на вулкан в Исландия.

– Г-жо Кунева, научихме че сте политически съветник на вицепрезидента на Европейската комисия Сим Калас и днес ще присъствате на работна сесия за кризата с авиотранспорта. Какво ще се обсъжда?

– Преди известно време бях поканена от вицепрезидента на Европейската комисия по транспорта Сим Калас да стана негов политически съветник в областта, в която той работи – транспорт. След като миналата седмица това предложение беше утвърдено от ЕК, от тази седмица активно започвам моята работа с него в областта на политиката за транспорта. Една много интересна тема, особено след като виждаме какво се случи с авиотранспорта – една много важна тема и за бизнеса и за потребителите.
Днес ще направим първата ни голяма работна сесия, в която ще обсъдим проблемите на транспорта и специално – на тази криза с въздушния транспорт. Не бих се поколебала да кажа, че това е криза.
Ситуацията, в която в момента се намира въздушният транспорт, предлага много възможности да се помислят и да се премислят решения, които сме дали на европейско ниво. Преди всичко – моята задача така, както я виждам аз, е да припомним не само задачите пред индустрията, които наистина са много важни, а и това, че тази ситуация е поставила в много тежко положение и хората, които страдат от най-голямото спиране на въздушния транспорт от Втората световна война насам. Пет милиона са пътниците, които в момента търпят неудобства от спирането на въздушния трафик. Тази ситуация е един много голям тест за правата на потребителите, които законодателството им дава, и също така – един тест за възможността Европейският съюз да помага на гражданите по време на криза с такъв характер. Затова трябва да вземем инициативата, да анализираме ситуацията и да предложим конкретни мерки, с които тя да се подобри.
Вицепрезидентът Калас е изключително активен, човек с визия. За мен ще бъде огромно удоволствие да работя с него. Нещата, в които ние можем да съсредоточим усилията си, можем да разделим на две – от една страна, какво трябва да правим по време на кризата.

– Какви са Вашите мисли в тази насока?

– Хубаво е най-напред да знаем с какво разполагаме от гледна точка на защита на потребителите. Например – Европейските потребителски центрове, какъвто има и в България, неправителствените организации за защита на потребителите, и националните администрации. Трябва да видим – какви са техните възможности, кой как е реагирал. Аз самата бързо минах през уеб-сайтовете на няколко авиокомпании и летища и дори и основните изисквания – да се предоставя информация на потребителите, са прилагани по много различен начин в различните страни. Т.е. – необходимо е да има някакъв общ поглед, да се види какъв е стандартът и този стандарт да бъде следван навсякъде. След кризата, която се надявам, че ще отмине скоро, бих предложила да се създаде процес с много точна времева рамка, и в този процес да бъдат приложени както научените уроци от тази криза, така и следващите стъпки.
Мисля, че е необходимо да се прави мониторинг за това – как се прилага съществуващото законодателство по време на криза: правото да получиш информация, правото да изискваш да се погрижат за теб като пътник, правото да получиш компенсация за неудобствата, през които си минал. По-точно – свързани със самолетния билет, с ваучери за храна, ваучери за преспиване в хотел в ситуации, в които в момента се намираме. Трябва да видим и дали нещо не сме пропуснали, дали съществуващото законодателство е достатъчно. Например как се грижим ние и достатъчно ли се грижим за възрастните хора или големите семейства. Никак не е все едно, ако си изпаднал в такава ситуация с четири деца на летището или ако 80-годишен човек отива да навести децата си. Разбира се, че техните нужди са съвсем различни отколкото на един студент или на човек, който може сам да се грижи за себе си.
При самото разпространение на информацията това, което видях буквално емпирично, преглеждайки уеб сайтовете е, че е необходимо да имаме някакъв тип на стандартизирана процедура на действие за всички участници – във въздушния транспорт, за потребителските организации. Действително, в тези моменти, особено в първите часове, разпространението на информацията беше много различно; то трябва да е много решително, за да може хората да знаят какво да предприемат в следващите дни.

– Как стои въпросът за връзките между видовете транспорт?

– Тази криза ни даде знак и за нещо друго, че е необходимо да има връзки с останалия транспорт. Един анализ на ситуацията не трябва да се фокусира само върху правата на пасажерите на въздушния транспорт, а трябва също да се направи връзката с останалите видове транспорт – влакове, автобуси. За да може чрез взаимосвързаността между различните видове транспорти да се опитаме да решаваме по-лесно проблеми, които възникнаха сега. Това са част от нещата, с които аз съм готова да започна. Има и още някои елементи, които на мен ми направиха впечатление, като подготовка за тази среща, и за които мисля, че трябва да предложим решение. Разбира се, че безопасността е на първо място. Но не трябва да забравяме, че и да се спре въздушният транспорт над цяла Европа, това води и до други трудности. Например – до загуба на човешки животи. Няма как да се осъществи медицинска евакуация. Ще бъдат забавени трансплантации на органи, които се превозват по въздуха.
Това, което предложи KLM – холандските авиолинии, беше впечатляващо. Те казаха, че са направили вече пробен полет и не са забелязали никакви нередности, когато са минали през вулканичния облак. Затова предлагат – да се вдигне блокадата пред въздушния транспорт. Това е също една тема, по която трябва да се мисли: дали има адекватна система и процедура за оценка на риска и решенията, които могат да се вземат по време на спрян въздушен транспорт. Ако трябва да се избира между спасяване на човешки живот с трансплантация на орган и нелетенето на самолета – какво се прави? Как се оценява този риск? Това са мои предложения.
Вероятно ще имаме много интересна сесия с вицепрезидента Калас. Пак ще кажа, че съм много щастлива, че ще мога да работя с колега, който е вече втори мандат, вицепрезидент, много опитен. Той е много напреднал с неговите предложения, ще има специална среща с министрите на транспорта съвсем скоро. Това ще бъде интересна област.

– Достатъчно гъвкаво ли реагираха институциите на кризата?

– Това са въпроси, които трябва да получат много честен отговор. Управлението на риска е една от темите, в която в много области в Европа ще продължим да се занимаваме активно. Бях поставена на голямо изпитание по времето на моя мандат с няколко ситуации, свързани с риска: опасните стоки, доставката на електроенергия, защитата на уязвимите потребители, финансовите услуги… Това е една изключително интересна тема. Няма краен отговор в този момент. Всяка ситуация трябва да се оценява в момента на нейното протичане и след това, за да може всеки следващ риск, пред който ще се изправим, да бъдем подготвени.
Много често съм повтаряла, когато става въпрос за безопасност на продуктите: няма сто процента безопасна среда. Затова хората трябва да знаят, затова не трябва да пестим в инвестирането на публични кампании, които да повишават знанието на хората. Най-добрата превенция е знанието и реагирането на съответните институции. Но нека не оставяме всичко в ръцете на институциите като пътници, като граждани. Това е нещо, което ние трябва да знаем, ние трябва да проверяваме, защото не можем да разчитаме, че винаги ще има някой, който да се погрижи за нас. А оценка, след приключване на събитието, ще трябва да се направи.

– Как станахте политически съветник на вицепрезидента Калас?

– Получих доста предложения след като приключих мандата. Много внимателно премислих – кое да приема и кое не, за да мога да оставам достатъчно дълго време и в България, както взех своето решение, да мога да участвам в дебати, да мога да бъда наистина полезна с това, което научих. Ще идвам на специални сесии в Брюксел, на които ще мога да давам своите съвети, но няма да бъда непрекъснато в Брюксел. За мен е много важно, разбира се, също така, да имам своята смислена, съществена, важна работа с европейските институции и най-вече с комисията, защото това ми дава възможност – да мисля и да обхващам проблемите на друго ниво. Което е много полезно обратно за България – когато натрупаме отнякъде знание, за мен е много важно всеки от нас като гражданин, да върнем това знание, да предоставим това знание обратно у нас. За да можем наистина да изградим България като модерна европейска държава. Това е една от възможностите, които приех с голяма радост. Другата възможност – това е по един голям проект, по който утре започваме работа с друг вицепрезидент на комисията Нели Крус – по дигитална икономика, по-специално в областта на социалната политика и здравеопазването.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.