Полската трагедия може да отвори за Русия вратите към Запада

Роджър Бойс

Дмитрий Медведев на траурната церемония в Краков. Снимка: официален сайт

Поляците проляха последните си публични сълзи на погребението на президента Лех Качински. Това бе голямо събитие, но заради вулканичната пепел не стана толкова голямо, колкото се очакваше. Десетки лидери, включително американският президент Барак Обама, планираха да отидат и изкусно да превърнат случая в нещо като Конгрес на Европа от 19-и век: неофициално преразглеждане, първа пробна преценка на това какво е сега Изток и какво Запад.

Техните инстинкти не грешаха. Погребението наистина бе исторически момент. Не само заради измерението на катастрофата, но защото за една седмица на траур нещо се промени в геополитическия пейзаж. Поляци и руснаци се сближиха емоционално. Тази внезапна славянска връзка – преди всичко признанието от обикновените руснаци, че ужасни сталинистки престъпления са били извършвани срещу техните съседи – може, разбира се, да повехне. Но може и да промени начина, по който Европа възприема себе си, да измести вниманието от изграждане на институции към належащия въпрос как да се европеизира Русия. Първо трябва да разграничим изминалата, емоционално натоварена седмица от един внимателен процес на помирение, който се готви от три години.

Президентът и останалите 95 пътници умряха, докато отиваха да почетат паметта на хиляди поляци, избити от съветски наказателен взвод през 1940 г. в Катинската гора. Клането бе отричано десетилетия. Сега руското правителство – т.е. Владимир Путин – обяви, че и Полша, и Русия са жертва на Сталин, равни партньори в мъченичеството. Прекалено деликатно казано, може би, но все пак е първа крачка. „Една голяма страна започва да разбира, че една малка страна има своя собствена историческа гледна точка“, каза Бартек Новак от Центъра по международни отношения във Варшава. „Досега Русия всъщност не разбираше защо диалогът с Полша е толкова труден, защо поляците непрекъснато припомнят миналото.“

Сега, изглежда, руснаците схващат за какво става въпрос. Президентът Медведев бе един от държавните глави, които успяха да отидат на погребението: и той разбира, че полско-руските отношения сега търпят значителна промяна. Процесът обаче започна по-рано. Русия, чиято икономика се сви с 10 на сто, се нуждае от по-свободен достъп до Европейския съюз. Освен това тя има проблеми в Кавказ и в централноазиатските си гранични земи. Последното нещо, което Русия иска, е крамоли по западния фронт. Има приятелски настроено към Русия правителство в Украйна и сега Москва иска приятелска Полша. Варшава поема председателството на ЕС през юли 2011 г. Поляк, Йежи Бузек, е председател на все по-влиятелния Европейски парламент.

Кремъл също призна, че Полша се е превърнала в регионална сила: Медведев трябваше само да се огледа около себе си във Вавелската катедрала. Тя бе пълна с лидери от Централна и Източна Европа, пътували дълги часове с влак или в друсащи се малки самолети от типа „Чесна“ под вулканичните облаци, за да дойдат навреме за погребението.

Полша също вижда предимството на едни подобрени отношения. Западноевропейците бяха нервни заради разширяването през 2004 г., но днес Полша е спечелила доверието, необходимо, за да стане важна сила в ЕС. „Обещанието, което бе дадено с разширяването, се изпълнява“, каза Новак. „По-голямата Европа харесва своите размери, изпитва истинско задоволство.“ Логичното последствие е, че по-скоро Полша, отколкото Германия, ще стане защитник на една по-европейски ориентирана Русия. Полша се модернизира по един изключителен начин през последните няколко години. Поддържайки приятелски отношения с Кремъл и с руския народ, тя може да помогне за модернизирането и на Русия.

Всичко това обаче има ефекта на верижна реакция в цяла Европа. Във Варшава казват, че Полша може да направи много заедно с Германия, но нищо срещу нея. Поляци-германци-руснаци – това е оста, която ще оформи следващото десетилетие в Европа. САЩ, които по времето на Джордж У. Буш смятаха Полша за мерило за една нова атлантизирана Европа, са доволни от идеята за европеизирана Русия, но са несигурни какво да правят с Полша в качеството й на голям играч в ЕС. Франция, изглежда, няма вече съгласувана политика към Източна Европа. А една „камерънска“ Великобритания, ако съдим по укрепването на коалицията на консерваторите в ЕП, изглежда няма да схване идеята. През следващите няколко години цялата европейска политика „ще опира до Русия, глупако“ (по аналогия с мотото на Бил Клинтън „Всичко опира до икономиката, глупако“ в успешната му кандидатпрезидентска кампания през 1992 г. срещу Джордж Буш баща – бел.ред.).

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.