Кипърският проблем остава и след изборите в Северен Кипър

Призрачният град Фамагуста. Снимка: Уебшотс

Съществуват ли все още възможности за решаване на кипърския проблем? Трийсет и шест години след турското нашествие на острова този въпрос остава актуален, тъй като в Северен Кипър се състояха избори за „президент“, които бяха спечелени от твърдолинейния ветеран Дервиш Ероглу (истински приемник на незабравимия Рауф Денкташ), който ясно се застъпи за създаването на две държави на острова в рамките на една хлабава конфедерация.

Това, естествено, не означава, че междуобщностните преговори няма да продължат. Все пак обаче се подразбира каква ще е тяхната съдба, след като кипърският президент Димитрис Христофиас и досегашният лидер на кипърските турци Мехмет Али Талят, които се предполага, че са се съгласили да реализират общата цел за повторно обединение на острова, в крайна сметка не успяха да постигнат договореност след 70 срещи на четири очи в рамките на водените от тях преговори. Този факт е допълнителна пречка за хода на отношенията между Гърция и Турция. Понастоящем Атина и Анкара правят опити за сближаване. Следващия месец на посещение в Гърция пристига турският премиер Реджеп Тайип Ердоган, който се стреми към решаване на кипърския проблем, за да деблокира преговорите за членство на Турция в ЕС.

От тази гледна точка съвсем не е случайно, че при неотдавнашното посещение на гръцкия заместник външен министър Димитрис Друцас в Анкара турската страна даде уверение, че преговорите за решаване на проблема за Кипър ще продължат без никакви пречки. Няма съмнение, че Турция разполага с всички средства, за да окаже необходимия натиск върху Дервиш Ероглу. От тук насетне обаче въпросът е как ще реагира кипърската гръцка страна. Защото публична тайна е, че президентът Христофиас се бори сам, без съюзници, тъй като партиите от опозицията вече остро го критикуват за недопустимите му отстъпки спрямо кипърските турци.

Впрочем това бе и причината гръцкият премиер Георгиос Папандреу миналата седмица преди изборите в Северен Кипър да посети Никозия, за да успокои разгорелите се страсти и да се опита да прокара една обща линия, около която да се обединят кипърските гърци. Но ако нито кипърските гърци, нито кипърските турци не желаят повторно обединение на острова (което предполага взаимни болезнени компромиси и от двете страни) няма никакъв смисъл от продължаване на преговорите и ще е по-добре изборът на решение да падне върху раздялата.

Само ако бъде направен такъв избор за раздяла, ще трябва да се водят преговори и то по териториалния аспект на проблема, за да може гръцката страна да се надява, че ще й бъдат върнати повече територии и ще бъде уреден въпросът с имотите на кипърските гърци, намиращи се в турската част на острова. Не бива обаче да се забравя, че кипърските гърци вече показаха, че не желаят партньорство с кипърските турци, след като през 2004 г. на състоялия се референдум отхвърлиха с огромно мнозинство предложения от тогавашния генерален секретар на ООН Кофи Анан план за обединение на острова. Този факт даде възможност на кипърските турци (подкрепили плана) да убедят международната общност, че желаят да бъде намерено компромисно решение на кипърския проблем.

Повечето европейци даже се убедиха, че е било грешка присъединяването на Кипър към ЕС без да бъде решен преди това кипърският проблем. Затова и сега се правят опити в Европейския парламент, за да бъде приет регламент за узаконяване на директните търговски връзки с кипърските турци, тъй като са считани за онеправдани! С други думи, пълен обрат по отношение на реалностите на острова, където жертвите на турското нашествие малко или много се възприемат като извършители на престъплението. Явно дотам е довела познатата история на пропуснатите шансове.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.