Журналистика по време на война – между пристрастията и истината

 в. Гардиън

Кадър от филма War made Easy на Норман Соломон

Телевизионните репортажи на журналисти, прикрепени към военните, станаха добре известни през последните години. Журналистът живее с войниците, спи там, където спят те, яде с тях, изправя се пред същите опасности като тях и ги опознава като личности. Те придобиват човешко лице и това със сигурност е добре. Какъв проблем може да възникне от това? Никакъв, ако не държите на безпристрастния и балансиран репортаж. Ако цените тези неща обаче, трябва да се тревожите. Признанието, което тези журналисти получават както от колегите си, така и от публиката, омаловажава един много важен факт – тези журналисти са неизменно прикрепени само към едната страна. А това по никакъв начин не може да се нарече баланс – главният принцип, върху който се основава цялата работа на медиите, както твърдят големите новинарски канали.

Твърденията за „по-голямата реалистичност“, приписвана на работата на военните репортери, е заблуда, която всъщност замъглява погледа на всеки, опитал се да разбере даден конфликт. Новинарските канали излъчват репортажи на журналисти, прикрепени към британските войници, но не дават същото ефирно време на репортажите на журналистите, прикрепени към противниковите сили, или на цивилните. Освен че може да се определи като явна пристрастност, това е благодатна почва за пропаганда. Защо тогава изпращаме тези журналисти?

Джон Симпсън от Би Би Си ни дава насока: „Не искам да прекарвам цялото си време с хората, на които дължа сигурността си, които ме закрилят, осигуряват ми храна, транспорт, и след това от мен да се очаква да бъда напълно откровен за тях, защото така винаги се появява усещане за предателство.“ Онези, които дават достъп на репортерите до войниците, добре разбират, че те ще изпитат трудност да бъдат „напълно откровени“ за хората, с които се свързват.

Американският журналист Норман Соломон също засяга този въпрос в документалния си филм от 2007 г. „Войната вече е лесна“ (War made Easy). Коментирайки факта, че американските военни репортери открито разказват на зрителите как са се сприятелили с войниците, Соломон заявява, че „всичко това е много хубаво, но няма нищо общо с независимата журналистика, от която се нуждаем особено силно по време на война“.

През 2004 г. Соломон писа, че Комисията за защита на журналистите е докладвала, че „съжителството между журналистите и войниците неизменно замъглява критичния поглед на репортера“. Соломон цитира репортера Дейвид Зучино от „Лос Анжелис таймс“, който бе прикрепен към 101-ва въздушнощурмова дивизия: „Често бях прекалено изолиран или ограничен, за да разбера общия ход на войната… Нямах представа за решенията на иракското правителство и за стратегията на американското командване.“

От другата страна на дебата Джон Майкъл Търнър, млад американски ветеран от войната в Ирак, заяви: „Всеки път, когато с нас имаше журналист, действията ни се променяха драматично. Не се държахме по обичайния начин, правехме всичко по книга.“ Търнър направи това изявление на изслушване на войници, служили в Ирак и Афганистан, през 2008 г. Това е едно от най-трогателните и въздействащи неща, които съм виждала. По време на война смелостта има много форми, но смелостта на човек да се изправи пред света и да признае собствените си зверства се вижда рядко и е най-ценна.

Всички тези изявления са липсващите части от картината, която ни е нужна, за да решим дали войната, водена в нашето име, е справедлива. Ние обаче не сме окуражени да търсим мотивацията, да видим сложността на причинно-следствените връзки, смята се, че сме годни само за най-елементарната пропаганда. Ние обаче приемаме това, защото отчаяно искаме да повярваме, че нашите синове и дъщери се бият и умират за нещо стойностно.

Никой не отрича смелостта на нашите войници и на журналистите, прикрепени към тях. Ние обаче се нуждаем от истината най-силно по време на война. Време е британската публика да започне да задава трудните въпроси на правителството и медиите, въпроси, които майки като Роуз Джентъл, изгубила сина си Гордън в Ирак, бяха достатъчно смели да зададат. Истината не само ще ни направи свободни, но тя ще върне нашите войници у дома.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.