Поезия в Интернет – от Шекспир до домакинска + бисери

hulite.net

Признавам
непорочното зачатие,
там липсва секс, дори като понятие,
ала без секс и позата любима,
дали и мене щеше да ме има?

Поуката…
…а трябва ли поука?
Къде го чукаш… на кого му пука
отгоре ли ще си или отдолу –
да има секс! По често!… И – на голо
!

(из интернет сайт за самопубликуване на поезия)

Интернет вероятно е за поезията това, което е телевизията за Бийтълс – без нея те пак щяха да бъдат добри, но оценени от много по-малко хора.

Сайтовете за поезия, форумите и блоговете са вече актуална част от културния живот.
На книжния пазар класическа българска и чуждестранна поезия не се преиздава често, понякога не е с качествен превод и е скъпа. Естествено, търсещите поезия се пренасочват към Интернет. От тях се изисква само да напишат име в търсачката. Но…
Сайтовете и форумите за литература в Интернет нарастват лавинообразно. Поезията там може да се раздели на преводна и българска, която е “легитимирана” като литература. От друга страна Интернет се пълни с текстове от любители, дебютанти, хора, набиращи сила в писането или просто графомани (виж някои бисери по-долу).

Мнението, че всичко това е поезия е крайно невярно (нали под поезия се разбира текст или текстове, способни да се отдалечат от автора си и да ангажират емоционално определен брой хора (извън роднините и приятелите). Къде са местата с поезия и текстовете, които чакат или може би няма да дочакат своето легитимиране?

liternet.bg

Къде може да намери човек големите български поети от Ботев до Далчев и Валери Петров? За щастие, основните им произведения, а в някои случаи целите им книги могат да се открият в Интернет.
Най-големите виртуалните библиотеки и сайтове за българска и преводна литература са:

Литернет (liternet.bg)

Словото (slovo.bg)

Литературен клуб (litclub.bg)

Те публикуват и съвременни автори и дебютанти.

Освен тях има и популярни сайтове с текстове на известни и неизвестни автори, които редакторите избират и допускат за публикуване. В тях поезията преобладава. Такива са:

crosspoint.mediabg.eu

Public Republic (public-republic.com)

Кръстопът (crosspoint.mediabg.eu)

(За сайтовете за самопубликуване виж по-долу).

Въпреки това натрупаните стихове в българското интернет пространство по обем не са толкова много, колкото могат да се срещнат в подобни чуждестранни сайтове например. Дали пък не сме дотам жадни за поезия, колкото изглежда? Например в руското и американското интернет пространство поезията е в пъти повече.

Съществува един впечатляващ с обема си сайт за поети от световна величина – Poemhunter (poemhunter.com) , което буквално означава “ловец на стихотворения”. Там има огромна концентрация от автори, като за всеки от тях могат да се открият множество стихотворения. Това е литературно море, пълно със “съкровища”, в което можеш да се потопиш и за дълго да задържиш дъха си под водата.

Шекспир на български – пръснат като ребус

При публикуването на Шекспир например не би трябвало да има проблем с авторските права, но въпреки това той не се открива толкова лесно. Произведенията му са разпилени като ребус из нашето интернет пространство. За сравнение в руския сайт lib.ru може да се открие на едно място всичко от него.

Като цяло българското интернет пространство е доста по-разпиляно и икономично на поезия. Понякога определени знакови стихотворения на известен автор не са налице. Например в литературните библиотеки могат да се намерят едно, най-много две стихотворения на Томас Стърнс Елиът – поет, който е емблема на западната поетична традиция. Няма и достатъчно стихове на Алън Гинсбърг, между които и прословутата му поема “Вой”, на Къмингс, Уолт Уитман, Чеслав Милош. Тук-там като апокрифи и откъснати листове се разнасят текстове в блогове и форуми.

Ако в портала start.bg кликнете на раздела “френска поезия”, ще се сблъскате само със стихотворението “Три клечки кибрит” на Жак Превер, с препратка към страница на Пол Верлен и най-накрая – с непреведени стихове на френски език. За сметка на това в същия сайт в раздел “Виртуална поезия” са посочени редица лични сайтове, в които можете да прочете фрагменти от вида на “руси коси аз нямам, но пазя душа”.

bukvite.bg

Относно поезията на съвременни чуждестранни автори, които привличат внимание в собствените си страни, оказва се, че българското интернет простанство рядко предлага актуални текстове. Според Валентин Дишев, редактор на „Кръстопът“: „Преводачите не са мотивирани да предложат труда си чрез такъв тип „безвъзмездна“ публичност (да не забравяме и трудно решимите проблеми с авторските права). Издателите, дори и тези, които публикуват преводна поезия, нямат навика да предлагат текстове, макар това да е успешна маркетинг стратегия.“ “.

Емилиян Николов от „Литературен клуб“ казва, че “българското интернет-пространство „не е интересно“, познато, разпознаваемо за чуждите автори, за да породи желание в тях да се самопубликуват в него или да търсят начин да бъдат публикувани… “.

Сайтове за самопубликуване

Ако потърсите автор, например Гийом Аполинер или Жак Превер, както стана ясно по-горе, е възможно да намерите стиховете му не на официален сайт, а като преведен текст от потребител във форум. Хубавото е, че някои от пишещите публикуват целенасочено преводи на стихове. Но преводът е малка част от всичко, повечето от което се състои от лични текстове. Така наречените сайтове за самопубликуване, където всеки може да публикува написани от него текстове, са с много по-голямо по обем съдържание от местата с избрана и модерирана литература.

Преди повече от пет години започна бумът на литературните сайтове, в които можеш сам да публикуваш свои неща. Има поне четири популярни сайта. Това са:

shtyrkel.eu

Хулите (hulite.net)

шТъркел (shtyrkel.eu)

Откровения (otkrovenia.com)

Буквите (bukvite.bg)

Разделите са всевъзможни – проза, поезия, фантастика, пътепис, дори еротика. Процедурата е лесна, саморедактирането е изкушаващо бързо и стихотворението или разказът се озовават на профила ти, където останалите потребители могат да го четат и да коментират. Това като че ли е една от най-сериозните причини за публикуването в Интернет – почти светкавичната реакция и коментар на това, което си написал.

В тези сайтове можеш да научиш много неща и да се запознаеш с интересни хора, да тестваш вкусовете си за четене. Има няколко ефекта – например това, че се създава илюзия за аудитория. Това “малко удоволствие” е причина много хора сериозно да се привържат именно към тази форма на писане и публикуване. Понякога дори се появяват много усърдни в коментирането хора, чиято надежда е коментарите им да бъдат “върнати” като услуга и да се натрупат мнения за собствените им произведения. Някои потребители се регистрират с по няколко имена, за да могат да гласуват сами за себе си с високи оценки. Когато едно стихотворение има повече гласове и по-висок рейтинг, прави впечатление и го четат повече хора.

Сайт, който вече не се поддържа, е Бунтарите (buntarite.com). Създателите му имаха амбицията да направят един по-различен сайт. Текстовете, смятани за неподходящи, се публикуваха в специален раздел “Втора страница”. Трудността дойде от това, че е трудно да бъдеш авторитет в отсъждането коя литература е добра и коя не, и също, че изведнъж много хора се оказаха обидени от отношението към написаното от тях. За да е пристъпил към публикуване, всеки от тях смята, че пише добре. За това и “Бунтарите” постепенно се доближи до вида на останалите платформи и се отдалечи от целта си.

Експанзията на думата поезия

Читателите в Интернет може и да се увеличават, но по-мълниеносно това се случва с пишещите. Всъщност, всичко би било наред, ако в сайтовете за свободно публикуване думата поезия не се превръщаше в дъвка за всеобщо консумиране, в игра. Поезия там е понятие за всичко което пише всеки, вид биография на «слъзните канали», летопис на собствените търсения на думи.

Със сигурност Гео Милев и хората от неговия кръг – Димитър Подвързачов и Димчо Дебелянов са употребявали по-малко думата «поезия» за стиховете си, отколкото го правят в тези сайтове. За жалост типично за поезията е, че може да бъде имитирана, макар и лошо и човек може да заблуждава сам себе си с тази имитация. Малко са хората – ученици в 10- 11 клас или по-възрастни, с претенции да пишат поезия, които ще публикуват стихотворения там и ще ги разполагах не в категория «Стихотворения», а в «Други», защото им се струва прекалено самоуверено.

Самиздат срещу редактора…

На въпроса колко от стихотворенията на кандидатите за публикуване са подходящи, Валентин Дишев, редактор на електронното издание “Кръстопът”, отсича, че “99,9% просто не са литература…”.  След което добавя, че статутът на електронната публикация все още не е общественовалиден като „престижен“. “Ние предпочитаме да не публикуваме по-слабите текстове, дори когато са на млади автори-дебютанти”, казва Емилиян Николов от litclub.bg. Според Георги Чобанов, редактор на Liternet.bg, при множенето на сайтовете за литература проблемът е, че те “не успяват да решат другата част от уравнението – професионални компетенции и ангажименти към литературата и хуманитаристиката като процес, стратегия и цели на чисто литературното присъствие в един цялостен културен контекст.”

slovo.bg

Тези, които поддържат сайтове с ограничено публикуване са убедени, че хората четат и търсят поезия. Те обаче признават, че потребителите в сайтовете за самопубликуване са повече. Знае се например, че в един от най-посещаваните – „Хулите“, само регистрираните потребители са 10 000. Докато според редактор на „Кръстопът” за една година сайтът му е бил посетен от 5 000 IP-адреса.

Подобни статистики могат да бъдат и песимистични. Те повече или по-малко означават, че не се увеличава броят на четящите поезия, а на пишещите. Че броят на преведената литература трудно нараства за сметка на тази, която е написана от някого набързо, между работата и съня.

За съжаление интернет-революция е и това, че домакинята, която вечер пише за отмора, има повече стихове в мрежата от Жак Превер. Известен е случай, в който психиатър препоръчва на пациент да публикува стиховете си в Интернет и той всеки ден наводнява един популярен сайт с написаното.

Оказва се, че клавиатуарата е лесен начин за създаване на произведение, телепорт във виртуалния океан, където Шекспир и Елиът се превръщат в малки пиксели. Това може би е поучително напомняне, че думите и желанието за писане не принадлежат на никого, а на всички. Все пак тази поука не е причина диспропорциите да продължават да нарастват.

Оптимистичното е, че във виртуалните литературни общности има хора, които съхраняват интерес към текстове извън написаните от тях, самоорганизирани са и взискателни към това, които пишат. Колкото до онази поезия, която може да бъде преживявана от хиляди и написана от един човек – да се надяваме, че ще бъде по-видима в бъдеще.

Избрано от e-vestnik – бисери от интернет сайтове за самопубликуване от раздела любовна и еротична поезия:

Кошута съм.
В самотна гора,
поглеждам
с влага в погледа
и не само в него,
луната.
Елен ми е нужен,
елен лопатар,
безцеремонен и див,
с първични от страст
намерения.
Да потъне в очите ми
и не само във тях,
да скрие луната
със жажда и похот.

––––––

Ела, любими
врабчета пърхат около мен
хляб съм, не знаеш ли
загаси свещите и
познай тихите думи на обичта ми
полагам меча си и свалям доспехи
пред свенливото ни ложе
докосни ме с ресници
стига ми…

––––––––-

Напълно изумен, от този „ад” и
вперил поглед в щедро деколте,
всели се в мене дявола рогат…
нашепна ми:- Поискай, ще даде!

Бедрата ти, са Ниагара цяла…
гърдите ти, върхари на Олимп,
божествените страсти опознала,
поклащаш хълбок в танц любим!

––––––––––-

Да събуем на кризата прашките,
да налеем 5 литра бензин,
да отпрашим през дупките, страшните,
до кварталния sex-магазин –
с мръсна газ и забравили сметките,
неплатените парно и ток,
да си купим вибратор, от меките,
и с победният вик: “Няма Бог!”,

да си духнем сами, под опашките,
за да вкусим живота!… И – срам!
Че бат’Бойко ни връща юнашкото,
…а до вчера, (ебаси)… Доган!

––––––––––––

По Робърт Бърнс

През нощта усети Джени,
че в леглото мърда
между нейните колене
нещо топло, твърдо.

Трепна стреснатата Джени;
„Ах, какво ли става!“,
между нейните колене
там какво ли шава…

––––––––––

И тя сякаш иска още и още,
напълно съзнателно и доста бясно
няколко оргазма твърде мощни,
по същото време,
на същото място…

И докато свършваш,
диво яхнала мене,
падаш изморена, прегръщаш,
напиваш се с моето семе,
думи нас ни не трябват –
само погледи сладки,
емоциите ми открадваш,
и си оставаш загадка.

Аз докато свършвам,
някъде иззад тебе, наведена,
нещо мощно прекършвам
красотата ни, междувременно,
дори любовта
така не е страстна,
аз влизам винаги в тебе,
на същото място,
по същото време…

––––––––––

спускат се по деколтето на съседката
тайни мисли мръсни мисли перверзни мисли
съседката с големия и сочен бюст
която в летните дни излага на показ
пред беззащитните мъжки погледи
тези две огромни произведения на изкуството
и гордо ги поклаща нагоре-надолу
разбира се без сутиен
а стегнатите й форми
завършват триумфално своето представяне
с твърди напращели зърна
които се опитват да пробият тънката блузка
да се покажат на света и да изкрещят
suck it

––––––––––-

Тази нощ в твоя сън ще се вмъкна,
арогантен, нахален, брутално
ще разкъсам коравата тъкан
на моралните догми. Реално
между нас километри ще бягат,
твоят мъж ще похърква на сън,
но ухаещ на лято и влага,
прошумял сред липите отвън,
звезден прах от небестия шатър
гребнал с шепи в среднощния час
ще нахлуе във стаята вятър.
А със него ще вляза и аз.

–––––––––

Топла тиха вечер,
времето е спряло.
Само твоите устни,
пият мой то тяло.

Искам да те имам,
искам да съм твоя.
Без да тръгваш сутрин
от леглото мое.

Вятър се промъква
през пердето леко
Тялото ми голо
гали с ласка мека

Вплетени телата
ненаситно стенат.
Жажда ме изгаря
искам да си в мене.

––––––––––

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.