Либералът Клег по петите на консерватора Камерън

Филип Стивънс

Дейвид Камерън е подложен на натиск. Допреди около седмица лидерът на консерваторите беше уверен, че ще спечели парламентарните избори във Великобритания. Независимо от резервите си към торите, избирателите показаха, че не са въодушевени от идеята за още пет години управление на Гордън Браун. Един колега беше чут да казва, че Камерън вече мисли за „хореографията“ на своята политика през първите 100 дни на Даунинг стрийт 10.

Това беше тогава. Скучни, предвидими на пръв поглед избори се превръщат в не толкова предвидими. Рязкото увеличаване на подкрепата за лидера на либералните демократи Ник Клег поставя под въпрос основополагащия принцип в предизборната стратегия на Камерън: че предложението на торите за промяна би победило предписанието на Гордън Браун за нещо не чак толкова различно. „Промяна“ все още изглежда печеливша карта. Но Клег може да я изтръгне от ръцете на Камерън.

Възраждането на третата партия, предизвикано от силното представяне на Клег в първия телевизионен диспут между лидерите, може все пак да се окаже падаща звезда, която блясва и изчезва, а не астероид, който може да разклати статуквото. И преди либералните демократи са изказвали надежди да направят пробив в двупартийната система; и са се проваляли заради принципа на мажоритарната система „първият печели всичко“. Камерън обаче не може да бъде сигурен, че моментът на Клег ще отмине. Засега лидерът на торите остава фаворит за министър-председателския пост, но изходът от изборите изведнъж изглежда по-несигурен, отколкото в който и да е момент през последните две години.

Някак се съмнявам дали нацията си прави извода, че либералните демократи имат всички отговори на проблемите на Великобритания. Повечето избиратели трудно биха си спомнили дори ред от предизборната програма на партията. Но въз основа на 90-минутните дебати те стигат до извода, че по-скоро харесват интелигентния и представителен Клег. Лидерът на либералните демократи засегна дълбоко залегналия в нацията гняв към политиката и политиците. Клег, който беше по-малко опетнен от скандала с парламентарните разходи, отколкото лейбъристите и консерваторите, се възползва от протестния вот. Неговата стратегия е да превърне изборите в референдум за „старите“ партии и политики, като превърне общия гняв към политическите класи в гласове за собствената си партия.

Логичните възражения са достатъчно ясни: първо, разглежданите като „нови“ либерални демократи съществуват доста по-отдавна от Лейбъристката партия. Що се отнася до честността, партията е също толкова склонна, колкото другите, да нагласява фактите, за да има политическо предимство. Това обаче може да ни отклони от най-важното: като предлага на избирателите отмъщение, Клег изгражда емоционална връзка тях – нещо, което убягва на съперниците му. Странностите на предизборната аритметика правят това много по-опасно за консерваторите, отколкото за лейбъристите. Всички досегашни проучвания предполагат, че увеличаването на подкрепата за либералните демократи изглежда е за сметка на намаляване на подкрепата за партията на Камерън.

Много е вероятно незначително увеличаване на дела на третата партия, даващо на Клег, да кажем, 25 процента от гласовете на 6 май, да лиши консерваторите от мнозинство в Уестминстър, дори те да останат далеч пред лейбъристите. Едно доста по-голямо увеличаване, издигащо либералните демократи над 30 процента, би могло да остави Браун начело на партията с повече депутати, дори ако лейбъристите се наредят на трето място по спечелени гласове. Имам информация, че при тези обстоятелства министър-председателят би направил на Клег предложение, което той не би могъл да отхвърли: обещание за референдум за избирателна система, която да е по-съобразена с либералните демократи, в замяна на подкрепа за него на Даунинг стрийт.

Пълната абсурдност на подобен изход би била красноречив пример за промяна към по-пропорционална избирателна система. Но за това ще говорим след 6 май. От своя страна, Камерън е ревностен защитник на съществуващата избирателна система, така че той едва ли би могъл да се оплаче, ако странностите й му попречат да влезе на Даунинг стрийт. Надпреварата още не е свършила. До изборите все още има повече от две седмици и предстоят още два диспута между лидерите. На първия диспут Клег беше ново лице; сега очакванията са по-големи. Политиките на либералните демократи, много от които съвсем не са ясни, ще бъдат гледани под лупа.

Също толкова важна ще бъде реакцията на Камерън. Ако сега позицията на торите изглежда нестабилна, това не се дължи само на новопоявилата се популярност на Клег. Торите вече държат по-слабо картата на „промяната“, след като лидерът им не успява да посочи каква точно промяна предлага партията му. Камерън се бори да затвърди първенството на своя умерен консерватизъм на национално единство над подкрепящия слаба държавна намеса индивидуализъм, поддържан от мнозина в неговата партия, които все още носят факела на тачъризма. Посланията в кампанията му се простираха от обещания за намаляване на държавната намеса до уверения, че няма да има сериозни бюджетни съкращения в здравеопазването, социалната и други сфери. Старата партия на торите продължава да прозира под по-мекия консерватизъм на Камерън. Преди седмица допитванията сочеха, че той би могъл да се примири с тази двусмисленост. Сега той не може да бъде сигурен в това.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.