Дефектен софтуер довел до забраната за полети?

Вулканична пепел над Европа
Пепел от изригването на вулкана в Исландия, видяна от сателит. Снимка: НАСА

Причина за забраната на полетите, въведена от европейските власти, е станала дефектна компютърна програма, използваща изкривени модели и значително преувеличаваща нивото на опасност от вулканичния облак, пише „Файненшъл таймс“, позовавайки се на чиновници от ЕС, които признали, че компютърните модели, продиктували решението за обявяване на Европа за зона, забранена за въздушни полети, били основани на несъвършени алгоритми и ограничено количество информация.

Оказало се, че програмата, използвана за прогнозиране движението на облака, била разработена още през 80-те години след аварията в Чернобил за прогнозиране на придвижването на всякакъв вид разсеяни във въздуха частици, пише „Дейли телеграф“, цитиран от Би Би Си. Програмата била надеждна, но за коректна работа се нуждаела от точна информация, която обикновено се събира със специално оборудване при тестови полети през изучавания облак. В дадения случай такива липсвали и учените се ограничили с показанията на наземните радари.

Европейските власти не са имали отговор на най-важните въпроси – каква концентрация на пепел във въздуха е способна да нанесе вреда на самолетните двигатели или с каква скорост се утаява той. Според правилата в САЩ например при такива условия няма нужда да се затваря въздушното пространство. От другата страна на Атлантическия океан щяха да дадат на авиокомпаниите само един съвет: „Не летете над вулкана!“. Останалите предпазни мерки щяха да определят самите превозвачи, пише изданието, цитирайки Матиас Руете от ЕС.

Европа ще смекчи забраната на полетите, но едва след ожесточени критики, че ЕС не е издържоал изпита по лидерство, пише в. „Ню Йорк таймс“, коментирайки реакцията на европейските институции след изригването на вулкана в Исландия. Най-рязък бе генералният директор на Международната асоциация за въздушен транспорт Джовани Бизиняни, който вчера, преди да бъде обявено частичното възобновяване на полетите, обвини Европа, че е взела решението за затваряне на въздушното пространство „без оценка на риска, без консултации, без координация и без лидерство“.Той дори използва израза „европейска каша“.

Бяха необходими цели пет дни, за да се организира първото конферентно заседание на европейските министри на транспорта, което на фона на 750-те хиляди блокирани пътници едва ли е особено адекватно, възмути се Бизиняни. Ммнозина са съгласни с неговите думи, но предвид факта, че не ЕС, а отделните страни членки контролират европейското въздушно пространство, критиките на Бизиняни са леко пресилени, макар и съвсем леко, отбелязва „Ню Йорк таймс“. Европа още веднъж показа неспособността си да действа решително в извънредна ситуация. Това е проблем, с който тя се сблъсква редовно – при епидемията от свински грип, при финансовата криза и при проблема с гръцкия дълг, посочва американското издание.

Повечето европейци първоначално приветстваха затварянето на въздушното пространство над континента, пише „Файненшъл таймс“. След няколко дни без полети, през които в небето поне с просто око не се виждаше вулканична пепел, авиокомпаниите станаха все по-настоятелни в искането си за премахване на общата забрана за полети. Предвид риска вулканична пепел да бъде засмукана от реактивните двигатели трудно е да се твърди, че първоначалната забрана е била пресилена, отбелязва изданието. Европейските власти, които досега не са преживявали ситуация, в която вулканичен облак навлиза в европейското въздушно пространство, просто последваха препоръката на Международната организация за гражданска авиация да се установи зона, забранена за полети, ако бъде засечена вулканична пепел в каквато и да било концентрация.

Авиокомпаниите обаче с право критикуват европейските и националните власти заради бавната и тромава реакция при задълбочаването на кризата, допълва „Файненшъл таймс“. Стотици хиляди пътници са блокирани далеч от дома и това може да доведе до човешки жертви, макар и не толкова забележими, колкото при евентуална самолетна катастрофа. От кризата има губещи, но и печелещи, пише“Файненшъл таймс“. Застрахователи очакват искове за обезщетения, които може да достигнат милиони долари. Търсенето на самолетно гориво спадна, което свали цените му. За сметка на това корабните горива поскъпнаха.

Икономистите изразяват опасения за последствията от забраната за полети върху производителите на цветя и плодове в Кения и добива на риба от скандинавските компании. Исландия, която се опитва да се възстанови от банковата криза през 2008 г., претърпя загуби в риболова – един от основните стълбове на нейната икономика. От кризата във въздушния транспорт обаче печелят железопътните и фериботните превозвачи, които се радват на небивал наплив от пътници. Да не говорим за шофьорите на таксита.

Все още не се знае кога въздушният транспорт ще се възстанови напълно, пише списание „Икономист“. При последното си изригване през 1821 г. исландският вулкан е бълвал пепел в атмосферата повече от година. Едно обаче е ясно – според Европейската агенция за авиационна безопасност в момента няма консенсус за това каква концентрация на вулканична пепел във въздуха е допустима за извършването на полети. Освен това няма как да се определи при каква концентрация са летели самолетите, извършили изпитателни полети през последните дни. Обикновено изследванията на природни бедствия се финансират от застрахователни компании, а тъй като изригването на вулкан се смята за риск, който не може да бъде покрит със застраховка, в момента няма особено изобилие от изследвания за ефекта от вулканичните изригвания върху въздушния транспорт.

„Гардиън“ съобщава една добра новина – спирането на полетите над Европа е предизвикало спад в отделянето на въглеродни емисии в атмосферата. Все пак изригването на вулкана едва ли ще окаже особено влияние върху промяната в климата освен известно захлаждане, отбелязва вестникът. По данни на британската Организация за екологичен транспорт от въвеждането на първите забрани за полети до снощи затварянето на европейското въздушно пространство е предотвратило отделянето на около 2,8 милиона тона въглероден диоксид.

Самият вулкан отделя въглероден диоксид, но в много по-малки количества, отколкото самолетите. На базата на изследвания от първата фаза на вулканичната дейност от миналия месец е изчислено, че вулканът отделя средно по 15 000 тона въглероден диоксид дневно. В световен мащаб според института по геофизика на САЩ вулканите отделят средно по 200 милиона тона въглероден диоксид годишно. Според френски и британски вулканолози през последните дни Ейяфятлайокутл изхвърля между 150 000 и 300 000 тона въглероден диоксид на ден.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.