Близък изток – криза пред мирния план на Барак Обама

Франс прес

В момент, когато преговорите между Израел и палестинците са в застой, във Вашингтон се засилват спекулациите за евентуално намерение на американския президент Барак Обама да вдъхне нови сили в процеса, като предложи собствен мирен план. Перспективата за нова американска стратегия обаче е помрачена от упоритата враждебност, която разделя двата лагера, неотдавнашните търкания между Вашингтон и израелското правителство и разделенията в палестинския политически лагер.

Обама проявява вече симптомите, от които страдат американските президенти, занимаващи се от дълго време с главоблъсканицата в Близкия изток: чувство на безсилие, силно раздразнение и примирената решителност за приключване на процеса след претърпени повече провали отколкото успехи на фронта на мирните преговори. „Истината е, че в някои конфликти САЩ не могат да наложат решения, освен ако страните не са готови да скъсат със старите си антагонистични рефлекси“, заяви президентът миналата седмица.

Макар и никой да не вярва, че Вашингтон може да наложи решение, някои наблюдатели смятат, че един амбициозен план, предназначен да насочи вниманието на участниците към големите проблеми, може да помогне за намаляване на напрежението, провокирано от периферни, но емоционално заредени въпроси. Тесният съюз между САЩ и Израел е в криза след визитата в Израел на американския вицепрезидент Джо Байдън през март, по време на която Израел обяви изграждането на нови еврейски жилища в Източен Ерусалим, който палестинците искат да направят столица на бъдещата си държава.

Твърдо отстоявайки позицията си, израелският премиер Бенямин Нетаняху заяви в интервю, излъчено в понеделник за американския канал Ей Би Си, че новите искания на палестинците за замразяване на цялото еврейско строителство в еврейските квартали в Ерусалим са напълно неприемливи. Администрацията на Обама изтъкна, че все още не е избрала пътя, по който да поеме по този въпрос, но може да се вдъхнови от виждането на Бил Клинтън преди края на мандата му през 2001 г : палестински суверенитет в Газа и най-вече на Западния бряг, решение на проблемите на палестинските бежанци и гаранции за сигурността за двата лагера.

Представянето на нов американски план в контекста на сегашното напрежение обаче е много рисковано решение, предупреждават експерти. „Не съм сигурен, че това е добър момент, в който президентът може да го направи, имайки предвид, че когато предложим нещо, ние сме обвързани с него“, отбеляза Стивън Кук от Съвета за външни отношения. Друг риск за евентуалния план на Обама е, че ако бъде отхвърлен от двете страни или ако не бъде разбран, американският президент ще изгърми най-ценния си дипломатически патрон. Освен това съществува тенденцията големите международни планове за Близкия изток да заминават по течението, подобно на пътната карта, приета от Четворката за мир в Близкия изток, която първоначално предвиждаше палестинска държава през 2005 г.

Въпреки всичко някои смятат, че един нов американски план има шансове да функционира, ако бъде правилно дефиниран и подкрепен. „Трябва да бъде изключително добре подготвен, да има две, три или четири хода преднина“, отбелязва Даниел Леви, бивш израелски високопоставен съветник, а днес експерт във Фондацията за нова Америка. Остава да разберем дали дясното израелско правителство и палестинците, разделени между „Хамас“ и „Фатах“, споделят желанието на президента за прекратяване на конфликта.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.