Хърватия пълзи към ЕС, притисната от 44 милиарда дълг

Хърватия от доста време харчи повече, отколкото изкарва, покривайки дефицита със заеми и с привидно неизчерпаемите приходи от туризъм, вместо да предприеме непопулярни реформи за намаляване на разходите и да се изправи срещу кризата. Но с намаляването на туристите и предпазливостта на кредиторите Хърватия може да се изправи пред дълбоки проблеми. И за разлика от някои по-богати страни, които изпаднаха в подобни затруднения, Хърватия няма много места, от които да потърси помощ.

Икономисти и политици имат разногласия за сериозността на проблема и дали страната трябва да направи остър завой спрямо сегашния си курс. Някои казват, че може да си позволи да почака. Според официални данни общият външен дълг на Хърватия в момента възлиза на 44 милиарда евро. И това на фона на брутен вътрешен продукт, възлизащ на 39 милиарда евро през 2008 г., чийто размер намаля през 2009 г. Няма друга възможност, Хърватия дължи повече, отколкото изкарва.

Отчасти това се дължи на икономическата криза, която засегна страната силно, като навреди най-много на основната й индустрия – туризма. Постъпленията в тази област са намалели с 1 милиард евро през 2009 г., заяви министърът на туризма Дамир Байс за изданието „Вечерни лист“ от 12 април. Австрийската Райфайзен банк прогнозира в доклада си за страната, че въпреки намаляването на приходите Хърватия ще продължава упорито с прекомерното си харчене и през 2010 г.

Опозиционният политик Радимир Чачич смята, че страната е сигурна в икономическо отношение, защото ще може да разчита на финансова подкрепа от Европейския съюз, към който се надява да се присъедини през 2012 г. „Няма да има бедствие“, заяви той пред седмичника „Глобус“. „Ще продължаваме да смитаме проблемите под килима до следващата пролет и безработицата ще нарасне, но дотогава ще бъдем на финалната права на членството ни в ЕС и ще получим достатъчно помощ, за да се справим“.

Все пак темпът на Хърватия по пътя й към ЕС се забави до пълзене, а някои от най-тежките реформи – като приватизацията на огромната и зависима от субсидиите корабостроителна промишленост – все още чакат. А разходите на страната не дават признаци, че ще намалеят. От 4,5 милиона души 320 000 са безработни, а други 1,15 милиона са пенсионери, чиято тежест се прибавя към икономическото усилие.

Политиците може би настояват, че ЕС ще помогне на Хърватия да изплува, тъй като съюзът даде сигнал, че ще направи това с Гърция. Но разтревожени гласове посочват, че Атина много трудно успя да спечели обещанията за спасителната помощ. Нещо повече, Хърватия е само кандидат за членство.  „За разлика от Гърция, ние все още не сме част от ЕС, така че Господ да ни е на помощ“, казва политическият анализатор Дамир Грубиша. Но близостта на Хърватия до ЕС, комбинирана с прогнозите за приходи от 6 милиарда евро от туризма тази година, прави трудно сравняването й с други страни с финансови проблеми.

Страната не е като Гърция, която почти стигна до банкрут. Макроикономическите данни на Хърватия съвсем не са толкова лоши, казва икономистът Дамир Юрчич, който твърди, че „унгарският сценарий“ е много по-подходящо сравнение.
„Там правителството падна заради кризата. Тук ние де факто имахме същата ситуация, когато премиерът Иво Санадер подаде оставка през юли, но тук нямаше опозиция, която да иска да поеме юздите“, казва той. Според неговите думи „около десетина други параметри“ трябва да бъдат взети предвид, заедно с данните за дълга, за една макроикономическа прогноза. Накрая, дори обслужването на външния дълг също ще зависи от летния туристически сезон, посочи той.

Все пак според повечето прогнози страната ще избере средния, и доста тесен, път между капаните и ще действа както обикновено. „Хърватия няма да стигне до банкрут, но пространството й за маневри е много ограничено“, казва икономистът Велимир Сонье в лекция през март. Междувременно, в случай на спешна нужда, винаги може да се продаде „семейното сребро“, казва икономистът Анте Бабич. „Правителството все още държи някои сектори от икономиката в портфейла си, така че пред нас стои нова вълна на приватизацията“, казва той.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.