СофияПловдивВарнаБургасРусе

Чорапите на Ленин на изложба в Киев

Ленин на плаката на изложбата

Проядени от молци чорапи на Владимир Илич Ленин са един от експонатите в изложба в украинската столица Киев, която се завръща там след 20-годишно отсъствие. Експозицията е планирана да съвпадне с отбелязването на 140-ата годишнина от рождението на лидера на руската болшевишка революция от 1917 г. За първи път чорапи и други дрехи на Ленин са показани на изложба в бившата съветска република, откакто тя стана независима преди почти 2 десетилетия. Откриването на изложбата стана възможно сега, когато Украйна е управлявана от приятелски към Русия нов украински президент.

По съветско време десетки музеи приютяваха експозиции, посветени на живота на харизматичния основател на СССР. Само в Ленинград, люлката на революцията, която днес отново се казва Санкт Петербург, изложбите бяха 11. Киев откри Музей на Ленин през 1938 г., въпреки че основателят на СССР никога не е стъпвал в украинската столица. Но когато СССР се разпадна, експонатите бяха демонтирани и опаковани в склада. Статуята на Ленин, издигаща се на главния киевски площад, беше разрушена, подобно да други такива паметници из цялата страна. Бившият Музей на Ленин беше превърнат в център на изкуствата, наречен Украински дом. Той наследи колекцията от предмети, свързани с основателя на СССР.

„През годините се опитахме се да убедим властите да съживят колекцията, но отговорът винаги беше: „Сега не е подходящият момент“, казва Наталия Заболотна, директор на Украинския дом. Подходящият момент настъпи, след като Виктор Янукович беше избран за президент по-рано тази година, сменяйки на поста Виктор Юшченко, който се опита да скъса връзките с Русия и да сближи Украйна с Европа.
Подобно на Русия, Украйна стана свидетел на нарастващата носталгия по съветския период отчасти заради икономическата криза. Наталия Заболотна говори за така нареченото емоционално привличане, което миналото упражнява върху много украинци, но допълва, че експозицията не цели да възвеличае Ленин.

„Тази изложба не е само, за да изтупаме праха от позабравените експонати, но очевидно не е и за да съживим култа към Ленин. Целта е да представим всичко това в съвременния контекст“, казва Заболотна. „Диалог между патоса и иронията, между пропагандата и критиката, между документалното и мистификацията – за това е тази изложба“, заключава тя. Експозицията включва картини на съвременни творци, на които Мерилин Монро и полуголата Мадона пеят за болшевиките и които са подигравка с болшевишкото управление.

Възстановката на стаята на Ленин в Кремъл показва маса и лампа с традиционния абажур от зелено стъкло, с по две кожени кресла от всяка страна. На масата има пособия за писане и различни сувенири, в това число и бронзова маймуна, подарък от американския петролен магнат Арманд Хамър. В експозицията има порцеланови чинии, на които е изписан известният комунистически лозунг: „Който не работи, не трябва да яде“.

Надпис върху телефона, подарен на Ленин през 1923 г. за рождения му ден, гласи: „На почетния електротехник на киевската телефонна мрежа“. В допълнение на старите чорапи на Ленин експозицията включва „косоворотка“ – дълга селска риза, която Ленин е носил, когато се е криел през месеците преди Октомврийската революция от 1917 г. Изложено е и копие на костюма, който е носил, когато бил прострелян при покушението на следващата година. „Всички тези вещи дават представа за една епоха, за дълъг исторически период и система от ценности, с които мнозина от нас бяха закърмени“, каза Нина Шейко, куратор на изложбата.

В отделна зала се прожектират чернобели съветски документални филми на голям екран, които показват Ленин и „историческите дни“ на младата социалистическа държава. Из залата се лее тихо музиката на „Апасионата“ на Бетовен, любима на Ленин. Повечето посетители на експозицията във вторник, ден след като тя беше открита, бяха все възрастни. Те стояха дълго време пред експонатите, разположени на три етажа и пресъздаващи детайли от живота на Ленин.

„Ленин беше изключителна личност. Но историческата ситуация го принуди да бъде жесток, може би дори прекалено жесток. Това беше революция, а революцията не може да се извърши без жестокост“, казва пенсионерът Григорий Зайчук. Неколцина млади посетители разглеждаха с интерес изложбата. „Мислех, че всичко това е изчезнало“, казва Игор Мазур. „Добре, че са го запазили. Това е историята, каквато и да е тя. Трябва да бъде съхранена за онези, които ще дойдат след нас“, допълва той.

По БТА

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.