Възможен ли е мирът в Близкия изток?

Виталий Наумкин*

Древният арабски поет Ал Харис ибн Хилиза пише през шести век: „Жаждата за мъст изгаря, разпалена от бедата. Тази жажда за огън не може да бъде утолена с вода“. Поводът тогава била обикновена кавга между арабските племена. Това поучително двустишие обаче напълно пасва на съвременната фаза на остарелия и пораждащ взаимна ненавист конфликт между два народа – израелците и палестинските араби.

Днес гаснат всички надежди, че въпросът ще бъде решен. Изглежда действащото правителство на Израел, без да мисли за бъдещето на своя народ, окончателно скъса с формулировката „територия в замяна на мир“. Палестинците пък изобщо не могат да се разберат помежду си, а международният квартет посредници – Русия, ЕС, САЩ и ООН – губи последните лостове за въздействие над ситуацията. На този фон американците се опитват да прокарват инициативи, които впоследствие „оформят“ с квартета посредници.

В тази ситуация Русия, която има огромен опит от присъствието си в Близкия изток и цяла плеяда дипломати с блестяща квалификация, трябва да престане да чака на опашката на чуждите инициативи. Свои инициативи тя досега не е имала. Предвид условията днес идеята за конференция в Москва също остаря. Ако приключи без резултат, подобна конференция може само да урони репутацията на организаторите.

За да изиграе подобаваща за висотата си роля, Русия трябва или незабавно да започне собствена инициатива, или да я обсъди с американците – отношенията с тях сега се подобряват – и да разработят заедно нова „пътна карта“ за мир, която да бъде подкрепена от целия квартет. Позволявам си смелостта да очертая контурите на един от възможните варианти на новия „пакетен“ план.

Като първа мярка трябва незабавно да бъде сключено примирие за определен срок между палестинците и Израел, след което незабавно да бъде дадено международно признание на палестинската държава. Тя може да получи временен, преходен статут за една или две години до осъществяване на суверенитета й на съществуващата палестинска автономна територия. Освен това международната общност ще разглежда всички територии, завзети от Израел след 4 юни 1967 г., като временно окупирани.

Управлението на палестинската държава в преходния период ще бъде възложено на преходно правителство, формирано в резултат на всеобщи избори на територията на цялата автономия. На преговори трябва да бъде разгледан въпросът за връщане окупираните територии на палестинската държава (това не изключва компенсационни размени – т.нар. суап) и за определяне на границата между Израел и Палестина.

Естествено, отправна точка ще бъдат предварителните договорености, постигнати на предишните стадии на мирния процес. Възможно е на първия, спешен етап от реализацията на „пътната карта“ да се наложат преки или в краен случай непреки преговори между страните под контрола на квартета и представители от постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН.

Би било добре, ако международните посредници убедят Израел (а там има немалко поддръжници на тази идея) да освободи от затвора Маруан Баргути – харизматичния и реалистичен палестински лидер, чието връщане в политическия живот може да помогне на палестинците да преодолеят вътрешния разкол и да продължат заедно мирния процес. От своя страна палестинското движение „Хамас“ трябва най-сетне да освободи израелския войник Гилад Шалит.

„Хамас“ трябва да бъде признато за законна политическа сила и всички искания на международния квартет към него да бъдат сведени до едно – да се откаже от насилието. Не се иска нищо повече засега, както когато Йордания и Египет започнаха мирни преговори от тях не се искаше да признаят предварително Израел като еврейска държава. Хамас ще се откаже от насилието в рамките на дългосрочно примирие.

Сега има възможност да убедим нашите партньори, че по-нататъшната маргинализация на „Хамас“ ще има гибелни последствия за сигурността на много държави (това осъзнават много израелци и западни държави, които поддържат най-малко непреки отношения с „Хамас“). Неговата легализация ще помогне да се предотврати по-нататъшната радикализация на палестинците и на целия ислямски свят, която заплашва глобалната сигурност, включително Запада, Русия и дори мюсюлманските държави.

Чрез своите контакти с „Хамас“ Русия може да донесе полза за интересите на целия свят в региона, включително и за дългосрочните интереси на израелците. Стъпките в тази посока ще улеснят решението на близкоизточния конфликт, което е важно за политическия престиж на президента Барак Обама.

В преходния период САЩ, Русия и останалите членове на квартета, както и другите заинтересовани играчи (Китай, Индия, Япония, Корея, Бразилия) трябва да обединят усилия, за да окажат максимално съдействие за развиване на институциите на палестинската държава. Палестинското правителство на Салам Фаяд вече направи много в тази посока – от подобряване на данъчната система до борба с терористите. Отбраната на палестинската държава в преходния период, а може би и на следващите етапи, трябва да бъде осъществена от международни сили.

Съпротивата на Израел срещу идеята в региона да пристигне международен контингент може да бъде преодоляна с помощта на следните аргументи. Първо, международните сили ще бъдат съставени основно от американски войници. Второ, те ще бъдат разположени на палестинска територия. Техните функции ще включват (в сътрудничество с израелците и палестинците) и защита на израелската територия от възможни прояви на насилие от страна на несистемни играчи.

С американците може да се обсъди идеята за общи контакти с палестинците и с арабските лидери въобще (с оглед на съществуващия арабски план за мир, приемствеността с който трябва да се запази). В хода на тези контакти арабите трябва да бъдат убедени да отстъпят от исканията за връщане на палестинските бежанци в родината и да приемат право на връщане само в рамките на палестинската държава в нейните бъдещи граници. Това допуска преговори по въпроса за компенсациите на хората, несправедливо лишени от собствеността си на територията на днешен Израел.

Като отстъпка израелското ръководство трябва да започне обсъждане на въпроса за Ерусалим и еврейските селища на неговата територия. Ръководството на Израел заявява, че Ерусалим е неделима и вечна столица на Израел и въпросът не подлежи на обсъждане с палестинците. Това прави мирния процес безсмислен – за арабите перспективата да се откажат от Ерусалим е немислима.

Нашите партньори, особено САЩ, трябва да окажат натиск върху Израел и да се опитат да го убедят, че единственият път към признаване на Ерусалим за столица на еврейската държава е градът да бъде разделен. Струва си да се обсъди възможността за специален статут на свещения град – района на светините, чиято площ е едва 1 кв.км. Докато все още има шанс за това, възможността не бива да се пропилява.

По БТА

*Авторът е директор на Института по изтокознание към Руската академия на науките

Мнения & Ко