Как офицерът инж. Петров предотврати ядрена война през 1983 г.

Подполковникът от запаса С. Петров днес. Снимка: Фондация за история на комунизма

През септември 1983 година Станислав Петров преживява шок. Само благодарение на здравия си разум той взима правилното решение, нарушавайки всички възможни заповеди. Офицер Петров спасява света от Трета световна война.

„Небето е пълно с изненади“, казва днес с усмивка 70-годишният офицер от запаса Станислав Петров. Преди 27 години той лично се убедил в това, спасявайки света от Трета световна война.

1983 година. Студената война е в апогея си. Надвисналата над света ядрена заплаха е силно осезаема. Съветският съюз разполага с повече от 400 ракети от типа SS 20. Наричали ги „ужасът на Европа“. По това време две трети от съветските ракети, готови за нападение, са насочени към Западна Европа, към цели като Лондон, Париж и Бон. Всяка една от атомните ракети разполага със сила на взрива, която е 50 пъти по-голяма от тази на хвърлената над Нагазаки през 1945 година атомна бомба.


Когато сирените започнат да вият…

Западна Европа реагира на съветската заплаха, разполагайки на своя територия ракетите Пършинг ІІ. Във Вашингтон управлява президентът Роналд Рейгън, който нарича Съветския съюз „империя на злото“. Политическата атмосферата е силно нажежена. Москва очаква всеки момент нападение от страна на САЩ. Съветският ръководител Юрий Андропов е убеден в това, че Вашингтон планира ядрен удар.
Вечерта на 25-ти септември 1983 година полковник Станислав Петров напуска дома си и се отправя към работното си място. Предстои му нощна смяна. Никой в семейството на офицера не знае какво точно работи той. През тази нощ Станислав Петров е оперативен дежурен в команден пункт Серпухов-15, намиращ се на около 90 километра южно от Москва. Мястото е свръхсекретно и не е отбелязано на нито една карта, предназначена за обществено ползване. Тук се намира централата на съветската космическа система за ранно предупреждение за ракетно нападение, наречена „Око“.

Всъщност Станислав Петров е инженер по образование. Офицер става впоследствие. Затова десетилетия по-късно той казва не без самочувствие: „Светът трябва да е щастлив от това, че през онази нощ командването поех аз, а не някой мухлясал военен.“ Не се знае как щеше да постъпи един такъв военен, който е свикнал да действа, съблюдавайки строго разпоредбите, бе да мисли. Станислав Петров отива дори още по-далеч – той се осланя на интуицията си.

Използваната по това време от Съветския съюз космическа система за ранно предупреждение е в състояние да съобщи за предстоящ ядрен удар цели 10 минути преди класическите радари, но не може да го предотврати. Станислав Петров е абсолютно наясно със системата, тъй като той самият е разработвал компютърните програми и упътването за работа с нея.

Малко преди полунощ започват да вият сирени. На екрана пред Станислав Петров се появява надпис с червени букви: Старт. Това означава, че системата е засякла старт на ядрена ракета от американска военна база. Шпионският сателит Космос 1382 съобщава за началото на апокалипсиса. До нападението над Русия остават само 25 минути. 200 души в командния център Серпухов впиват очи в командващия офицер Станислав Петров. По това време ядреното нападение от страна на САЩ се смята за напълно вероятно. Малко преди това руският шпионаж е съобщил за големи маневри на НАТО. Само три седмици преди това руснаците са свалили южнокорейски Боинг 7471 нахлул „погрешка“ в съветското въздушно пространство.

Предотвратеният ядрен апокалипсис

„Краката ми бяха омекнали като памук“, спомня си днес полковникът от запаса за ужасната нощ. Той все пак запазва спокойствие и здрав разум. На подчинените си той изкомандва следното: „Сядайте по местата си и продължавайте да работите!“. В този момент мисълта му е отправена не към възможните милиони жертви на предстоящия ядрен конфликт, нито към семейството му.

Занимава го само едно: „Никой не започва нападение, изстрелвайки една по една ядрени ракети. Напротив! Това се прави със стотици ракети едновременно“, казва си Станислав Петров. Тогава се обажда на началника си и казва с уверен глас: „Това е фалшива аларма“. Едва затворил телефона, сирените започват да вият отново. Системата засича старт на втора ядрена ракета от САЩ, после на още три…

Съветският офицер обаче се съмнява в това, което показва екранът пред него. Последвалото разследване установило, че Станислав Петров е бил прав: причината за фалшивата аларма била в това, че датчиците се задействали в резултат на слънчевата светлина, отразила се в облаците. Офицерът обаче бил наказан, защото не изпълнил задълженията си и не издал полагащата се в такива случаи заповед. Точно това обаче спасило човечеството от ядрен апокалипсис. Едва през 2006 година в щаб-квартирата на ООН Станислав Петров получава специалната награда на международната организация „Асоциация на гражданите на света“.

По Дойче Веле

Виж още за Станислав Петров от чуждия печат в сп. „Тема

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.