„Излишък“ от младежи вещае социални взривове

Максим Артемиев

Безредиците в Бишкек. Снимка: новини

Добра проверка за силата на новата власт в Киргизстан ще бъде способността й да овладее конфликтната ситуация около посегателствата срещу земи в столичните покрайнини от страна на агресивни граждани, предимно в младежка възраст. Властта вече доказа, че може да вика „Долу!“, а сега е да се провери умението й да каже „Стоп!“. Причините за поредния преврат в Киргизстан изглежда не бяха малко. Но една от най-важните, осигурила масовото участие, без което крайният успех на въстанието щеше да бъде невъзможен, е демографска.

Феноменът „youth bulge“, което приблизително може да се преведе като „прекалено много млади хора“, описан от американските учени Гари Фулър и Джак Голдстоун на примера на Африка, дава ключа към разбиране на причините за нестабилността в развиващите се страни. Разбира се, не бива да се абсолютизира, но събитията в Бишкек дават аргументи в подкрепа на понятието youth bulge. Високият дял на младежите в обществото и бързият ръст на населението в работоспособна възраст предизвиква увеличаване на безработицата, продължителна зависимост от родителите и занижена самооценка. „Ако нямате алтернатива и няма кой да ви издържа, много е лесно да се включите във въоръжени прояви“, пише Мишел Гейвин, съветничка на американския президент по въпросите на най-бедните страни в Африка.

Учените смятат, че наличието в градовете на голям брой незаети младежи, необвързани със семейни задължения, е един от двата или трите фактора, които обуславят нестабилността на обществото и склонността му към масови безредици. Наистина, именно шляещите се безцелно млади хора от 18 до 25-годишна възраст се превърнаха в този взривоопасен материал, който детонира Бишкек. Те щурмуваха сградата на правителството, заставайки пред куршумите, пак те изпотрошиха търговските центрове, казината и магазините, а днес, вече като победители, искат своя дял от плячката под формата на земи и жилища.

Именно демографското напрежение в комбинация с ограничеността на земните ресурси създадоха условия за кървавите сблъсъци в Ош през 1990 г. То лежи в основата и на превратите от 2005 г. и 2010 г. Не случайно на първо място веднага след смяната на властта и погромите на бърза ръка идва въпроса за заграбването на земеделски земи и узаконяването на строителството. И Аскар Акаев, и Курманбек Бакиев всъщност се подхлъзнаха на едно и също нещо – на неспособността да предложат на младежите приемливо настояще и бъдеще. Последният, който преди пет години разпали недоволството им, стана заложник на техните очаквания и разочарование. Новото правителство на Роза Отунбаева може да повтори пътя на Бакиев в ускорен вариант, ако не намери ясни ориентири за тези, които на плещите си го доведоха на власт.

Струва си да се кажат няколко думи за Русия. За разлика от Централна Азия нашата страна стремително измира, а делът на възрастните в общата структура на населението се увеличава също толкова бързо. В близко бъдеще по данни на министерството на образованието до 2 милиона места в училищата може да се окажат излишни. Всичко това, взето заедно, гарантира, че събития, подобни на тези в Бишкек или Кишинев миналата година (в Молдова също има ръст на селското население и сравнително висока раждаемост), няма да се случат в Москва и в останалите региони с изключение на Северен Кавказ. Единствено там е възможно тълпата да превземе органите на властта, както се случи в Черкеск през 2004 г. Да, феноменът на радикалната периферия също е тясно свързан с увеличения брой на безработните младежи, от чиито редици вербуват терористи и бунтовници. Достатъчно е да си спомним възрастта на всички прочути диверсанти през последните години.

Русия е преживяла своя етап на демографски натиск върху властта от 1905 г. до 1917 г. Руското общество сега е предимно старо и болно. Така че смяна на режима може да се очаква по съвсем други причини и в съвсем друг вид, отколкото на Изток. В Русия няма да се случи дори нещо подобно на Оранжевата революция, чийто двигател в Украйна бяха изостаналите аграрни области в западните и централните региони със сравнително консервативна семейна структура. Напротив, урбанизираният югоизток с ниска раждаемост се оказа пасивно търпелив.

В перспектива „излишъкът“ от младо население в Северен Кавказ и застаряването на населението в останалите райони на Русия крие опасността първо от по-нататъшен разкол между метрополията и тази провинция, която все повече ще се отдалечава от центъра, потапяйки се в своите специфични проблеми, прекрасно описани на примера на Дагестан в документално точната повест „Здравей, Далгат!“ („Салам тебе, Далгат!) на младата писателка Алиса Ганиева. Второ, еволюцията на политическия строй в Русия ще протича, опирайки се на консервативно-охранителните ценности на старото поколение, и по-точно, отразявайки преди всичко тях, а не радикално нетърпеливите призиви на младостта. БТА

По БТА

Свят