Страната на вулканите Индонезия става лидер в геотермалната енергия

Геотермална централа в Патуха, Индонезия. Снимка: грийннюз

Индонезия, страната в която има най-много действащи вулкани, има амбициите да стане един от световните лидери в използването на геотермална енергия. Това е чиста и възобновяема енергия, но инвеститорите още не са убедени да влагат средства в нея заради високата цена на разработването на източниците й.

Разположена в така наречения Тихоокеански огнен пояс, Индонезия има 150 вулкана и недра, пренаситени от горещина. Експертите смятат, че в Индонезия се намират 40 процента от геотермалните резерви на света, тоест около 27 000 мегавата. Но страната е на трето място по капацитет на производството на геотермална енергия след САЩ и Филипините. Тя произвежда 1189 мегавата, само 2 процента от енергията, която потребява.

Амбицията на Джакарта е до 2014 г. да увеличи производството до 4000 мегавата, каза Бамбанг Сетиаван, представител на министерството на енергетиката, отговарящ за сектора на геотермалната енергия. Тази цел беше поставена преди срещата на високо равнище за климатичните промени в Копенхаген и е записана в плана за действие на Индонезия за намаляване с 26 процента на парниковите емисии до 2020 г. „Всеки знае, че геотермалната енергия е по-чиста от природния газ и от петрола. При нея не се отделят нито парникови газове, нито замърсяващи отпадъци“, подчертава Сетиаван.

Индонезия се опитва да стимулира интереса на инвеститорите като домакин на Четвъртия международен конгрес по геотермална енергия, който ще се състои от 25 до 30 април на остров Бали. Досега четвъртата най-населена страна в света (235 милиона души) откликваше на силното повишаване на потреблението на електричество, изграждайки централи, работещи с въглища – суровина, която също е в изобилие на архипелага. В този сектор Индонезия си партнира с китайски фирми. ТЕЦ-овете на въглища изискват два пъти по-малки инвестиции, отколкото при геотермалната енергия.

„12 милиарда долара са необходими, за да се произведат 4000 мегавата геотермална енергия“, посочва Херман Дарнел Ибрахим, индонезийски експерт. Но веднъж поставени основите, производството на тази енергия излиза по-евтино. Сега се разработват само петнайсетина находища. В страната има 250 потенциални находища, разположени върху големите вулканични острови на архипелага от Суматра до Молукските острови, включително на островите Ява и Бали.

Инвеститорите понякога са обезкуражени от мисълта, че десетина години са необходими, за да се заработи един геотермален проект. „Проучванията отнемат между 3 и 5 години. За да се реши дали проектът може да бъде осъществен и да се набавят средства за неговото финансиране отива още една година. Изграждането на централата и на останалата инфраструктура продължава 3 години“, казва Ибрахим.

Световната банка е благосклонно настроена към геотермалната енергия и през март отпусна помощ от 400 милиона долара на Индонезия, за да й помогне да намали използването на изкопаеми горива. „Това беше ясен сигнал за действията, които биха могли да предприемат страните в процес на развитие, за да се преборят с климатичните промени“, казва Катрин Сиера, вицепрезидент на Световната банка, отговаряща за устойчивото развитие.

САЩ участват също в един амбициозен проект, осъществяван съвместно с японски и индонезийски партньори. Целта е да се построи 340-мегаватова геотермална централа в северната част на остров Суматра. Находището Сарула трябва да стане второто по важност след централата във Ваянг Винду, в западната част на остров Ява, чиито капацитет ще бъде увеличен.

Привлечени от взетите от Джакарта мерки за намаляване на финансовите рискове, индийската компания Тата и индонезийският петролен гигант – държавната фирма Пертамина, започнаха реализирането на други проекти. Двайсетина страни произвеждат сега електричество от топлината на земните недра. Сред тях е и Исландия, където това е главният енергиен източник.

По БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.