Британските предизборни дебати разбиват вековната система

Филип Стивънс

Гордън Браун, Дейвид Камерън, Ник Клег. Монтаж: лнюз

Три неща трябва да знаем за британските общи избори. Промените в нагласите на избирателите в началните стадии на предизборната кампания бяха най-големите, откакто се правят допитвания. Ако положението се запази приблизително такова, каквото е в момента, третата партия – Либералните демократи, върви към най-силния си резултат от 1923 г. насам. Ако това се случи, изборите на 6 май ще пренапишат правилата на британската политика.

Тук идва ред и на четвъртото: никой не знае какво ще се случи. Анализаторите, включително авторът на тази статия, се нуждаят от нещо повече от малко смирение и предпазливост – смирение, тъй като предишните прогнози бяха преобърнати с главата надолу от възхода на Ник Клег, превърнал го в политическа рокзвезда, и предпазливост, защото променливото обществено мнение може да се люшне в една посока, а после също толкова неочаквано в обратната.

Либералните демократи дължат успеха си (най-новите анкети ги нареждат втори след консерваторите на Дейвид Камерън) на силното представяне на г-н Клег на първия от трите кръга телевизионни дебати. Докато този материал се печата, партийните лидери се готвят за нов сблъсък. Развоят до голяма степен сега зависи от обществения отзвук след вторите дебати и след третите идния четвъртък. Накратко, две седмици преди края на кампанията стана толкова невъзможно да се предскаже изхода й, че трудно може да се опише.

Всеизвестно е, че дебатите са в състояние да променят динамиката на изборите. Все пак британските избиратели за първи път видяха политическите си лидери в пряк сблъсък толкова близо до изборния ден. Стана ясно също, че 43-годишният Клег ще се облагодетелства от равностойното медийно присъствие и внимание, досега отказвани на партията му. Освен неочаквано голямото обществено одобрение на представянето на Клег (подкрепата за партия Либерални демократи се повиши от около 20 на 30 процента) говори, че избирателите правят нещо повече от това да избират победител в конкурс за красота.

Страната не е свикнала с подобни избори. Вярно е, че през 70-те години на миналия век двете големи партии нямаха особено силен контрол върху властта. Лейбъристко правителство на малцинството получи за кратко подкрепата на тогавашните либерали в т.нар. Либерално-лейбъристки пакт. В последните три десетилетия обаче консерватори и лейбъристи си деляха плячката. Победата на Маргарет Тачър през 1979 г. донесе на страната 18-годишно управление на торите. Голямата победа на Тони Блеър през 1997 г. възвести 13-годишното господство на лейбъристите.

А сега? Неувереното правителство на Гордън Браун се превърна едва ли не в страничен наблюдател на кампанията. Премиерът напразно се мъчеше да прокара посланието си, докато Камерън и Клег се бореха да бъдат признати за кандидата, който олицетворява промяната. Големите теми, които се предполагаше, че ще доминират в споровете, особено за това какво да се направи за попълване на огромната дупка в държавните финанси, бяха до голяма степен забравени. Партиите, казва съветник на Браун, просто „запълват времето между дебатите“.

Кампанията сега е фокусирана до голяма степен върху това какво мислят избирателите за политиките и политиците. След болезнената рецесия и скандала около злоупотребите на парламентаристите с парите за покриване на разходите им мнението им не е много добро. Ник Клег има късмета или както биха казали някои изключителната дарба да бъде партиен политик, застанал начело на партия на антиполитиката.

А той не е бил роден за това. Клег е до мозъка на костите си представител на върхушката, потомък на заможен банкер, възпитаник на едно от най-скъпите учебни заведения във Великобритания. Той си играеше – първо се присъедини към консерваторите, а после стана либералдемократ. Неговите политически убеждения са по-десни от тези на повечето редови членове на партията му. Колкото до политиката му, той има някои разумни идеи за гражданските свободи и външната политика, и няколко е особено смислени за данъците.

Няма значение. Заемайки позата на аутсайдер, Клег си е изработил реакция в стил: „Пак същото!“, когато го нападат „старите“ партии, както той нахално ги нарича. Неговият успех показа също колко уязвими са претенциите на Камерън, че е реформирал торите като центристка партия в съзвучие с тревогите на избирателите. В последните две години стана очевидно, че електоратът си е направил заключение, че лейбъристката партия е изживяла вече своя апогей. Ясно бе също, че избирателите не искат ентусиазирано да се хвърлят към торите. Рейтинги от около 40 процента в допитванията изглеждаха достатъчни да пратят Камерън на „Даунинг стрийт“, но само толкова. Сега тези рейтинги паднаха до около 35 процента – равнище, което ще го лиши от парламентарно мнозинство.

Ако кампанията приключи приблизително там, където е сега, изборите ще ни нанесат две серии от политически удари. На първо място, при липса на ясен победител преброяването на гласовете ще даде възможност или за правителство на малцинството, или за нещо като коалиция в Уестминстър. Поради спешната нужда от надеждна междинна стратегия за съкращаване на британския бюджетен дефицит, проточилите се преговори между партиите може да доведат до някои мъчителни моменти на финансовите пазари.

В зависимост от естеството на евентуалната сделка между партиите (либерал-консервативно или либерал-лейбъристко съглашение) може да изникне реална възможност за предсрочни повторни избори. През 1974 г., когато за последен път нямаше категоричен победител, избори се състояха два пъти за девет месеца. По-важното при евентуален парламент без мнозинство обаче е, че това вероятно ще се отрази върху британската политическа система. Скокът в подкрепата за партията на Клег показа абсурдността и порочността на избирателната система, която толкова дълго бе държала формацията му далеч от властта.

Замислена като за две партии, системата днес се разпъва и деформира заради успеха на третата. Последиците са толкова специфични, че ако резултатите от вота на 6 май съвпаднат с най-новите допитвания (32 процента за торите, 30 на сто за либералдемократите и 28 на сто за лейбъристите) Браун пак би се оказал лидер на най-голямата партия в Камарата на общините. Клег, с почти толкова гласове колкото и Камерън, може да се окаже с по-малко от половината места. Гласоподавателите няма да приемат легитимността на такъв резултат. Браун даде знак, че е готов за една по-пропорционална избирателна система. Камерън ще е подложен на силен натиск да последва примера му.

Малкото консервативност у мен все още ме кара да мисля, че последната фаза от кампанията все пак може да върне нещата приблизително там, откъдето тръгнаха. В крайна сметка, британците са склонни да залагат на сигурно. Но фактът, че никой вече не може да бъде сигурен, може би е знак колко са се променили нещата.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.