Китайските хунвейбини и българският батак
2 Май 2007
“Свари го в олио, смачкай кучешката му глава!”
Призив от дадзибао, 1966 г.
Умишлено провокираната истерия, че някой се опитва да пренаписва историята ни, като за начало отрича, че е имало баташко клане, достигна върхове, за които и Цян Цин – четвъртата и последна съпруга на Мао Дзедун, би могла само да си мечтае. При това нейните постижения в пропагандата не бива да се подценяват. Нека не забравяме, че Културната революция в Китай започва не толкова на 20 март 1966 година, когато Мао казва: “Ние имаме нужда от решителни хора, които са млади и не особено образовани…”, а на 16 май същата година, когато амбициозната Цян Цин издава циркулярно писмо, в което посочва с кого по-точно следва да се борят „решителните млади хора”, а именно - с „учените - тирани, които говорят на неразбираем език, за да заглушат класовата борба на народа и да отклонят вниманието му от проблемите на родината”.
Какво става оттам нататък е известно: първите хунвейбини излизат на улицата на 29 май 1966 и атакуват университета Цинхуа. Това са ученици от средните училища, на възраст между 12 и 14 години, които носят на ръкава си червени ленти с жълт надпис “Хун Вей Бин” (червени стражи). В Пекин първият дадзибао (стенен афиш с големи букви) се появява няколко дни по-късно. Само за седмица са окачени 100 хиляди дадзибао с размерите на входна врата, в които се повтарят фрази като: “Няма да ви се размине… Нашето търпение се изчерпа…” Следват улични насилия, затваряне на чайни и кафенета, щурмуване на библиотеки и галерии, горене на книги. Хунвейбините забраняват дори пускането на хвърчила. Въобще настава едни страшен китайски батак…
Но да се върнем у нас и, както се казва, на темата. На коя тема обаче? Че Мартина Балева (изкуствовед) и Улф Брунбауер (историк) от Института за Източна Европа към Берлинския свободен университет се „гаврят със светинята Батак”? Не, такава въобще не съществува, доколкото е повече от ясно, че двамата нямат никакво намерение да развенчават „мита” за клането. Темата отдавна, още по-точно – от самото начало, е друга:
Първо, как някой – аз, ти, той, тя или ние, можем да бъдем използвани по възможно най-грубия начин за политически цели.
И второ, с каква лекота хунвейбините (или онова, в което беше превърната и без друго ретроградната българска публичност) са в състояние да улеснят една манипулация, без да ги е грижа за нечия чест, авторитет, че дори и живот.
Казано без емоции и патетики: Балева и Брунбауер бяха употребени по начин, до който често прибягваше едновремешната тоталитарна машина, и до степен, в която и двамата, особено Балева, имат всички основания да се страхуват за себе си, включително за физическото си оцеляване…
“Обстановката в Батак е взривоопасна, градът жужи като разсърден пчелен кошер (…) “Това е опит да се създаде напрежение между турци и българи”, пали се Стефан Харизанов. Музейните работници също са в треска. “Утре за пари някой ще каже, че изобщо не е имало българска държава!”, възмущават се историците. А младежите в града не са така дипломатични: “Ако някой от тези т.нар. учени, и особено онази госпожичка (Мартина Балева - бел. авт.), дойдат в Батак и ги надушим, спукана им е работата!”, палят се те.” Това е дописка в „Труд” от 25 април и след нея, както казваше Уди Алън, на човек му идва да нападне Полша…
Но „паленето” продължава и след като се разбира, че изследването на Балева се занимава с една картина и начините, според които дадено историческо събитие (в случая баташкото клане) се превръща в част от националната памет и идентичност, т.е. в мит. „Заклаха Батак ПАК” е заглавие от съботния очерк (28 април) на в. „24 часа”, а в понеделник (30 април) вестникът описва „открит урок по история” в пловдивската гимназия „Св. Св. Кирил и Методий” със заглавие „Ученици: Балева, извини се на Батак!”. В репортажа е цитиран и ученик, повече от „сигурен”, че „гърците биха РАЗПЪНАЛИ всеки, който отрича Критското въстание!”.>
Но това, разбира се, не е всичко. „Кажете къде ще е конференцията, ние знаем какво да правим!”, заканва се не кой да е , а лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов (депутат, ей Богу!), като намекът (ако това изобщо е намек) е ясен: припари ли Балева до България, в най-добрия случай ще се отърве с фрактура на черепа. По-ужасяващ от това е само анонсът („24 часа” добросъвестно го съобщи три пъти), че на 3 май в Батак ще започне инициирана от кмета на града национална подписка с искането… да бъде отнето българското гражданство на Балева!
Разбирате ли за какво става дума? Чудя се само защо още се бави националната кампания с лентички и стикери „Свари я в олио, смачкай кучешката й глава!” или как никой не се е сетил да заимства друга идея на Цян Цин като, например, националните предатели (такива, които са имали „гарнитура от диван и две кресла”) да маршируват, носейки на вратовете си тежки дървени афиши с надпис „Аз постъпих лошо с Мао и народа си”…
Логично е да се попита къде при това положение е прокуратурата и защо тя още не се е самосезирала, да речем, по чл. 162, ал. 1 от НК за “проповядване или подбуждане на расова или национална вражда или омраза”. Логично, но и много наивно. До зловещата гротеска, в която се превърнаха „протестите” срещу проекта за Батак, нямаше да се стигне, ако в дирижираната от Божидар Димитров патриотарска дандания не се бяха включили президентът Първанов („Това е остра провокация към националната ни памет и история”), БАН, Софийският университет и дежурните интелектуалци около БСП. Стигна се дотам, че дори думите на министър-председателя Станишев („Съмнявам се, че някой иска да пренаписва историята ни”) бяха цензурирани! Срещу кого тогава да се самосезира прокуратурата? Срещу пазителя на българщината Първанов? Добре все пак, че не живеем в края на 40-те или в Китай от 60-те, защото Балева щеше да го отнесе по бързата процедура, изправена пред някой тресящ се от възмута срещу предателката „Народен съд”…
Между другото, преди две седмици Иван Славков по стар навик се напи до козирката на така наречения „Руски бал” и след като изпя „Подмосковные вечера”, протегна дясната си ръка за хитлеристки поздрав и извика пред камерите на репортерите „Хайл!”. Нито президентът, който иначе има несъмнени заслуги в укрепването на българо-руските отношения, нито прокуратурата, нито историкът Б. Димитров, нито будната българска общественост възнегодуваха срещу това безобразие. Батето, лауреат на орден „Стара планина”, връчен му от самия Първанов, мина между капките, защото, както казваше писателят Георги Марков: ”НАШИ” и ”ВРАГОВЕ” – това бяха двете най-важни понятия, които заеха централно място в живота ни през тези години”. Уви, изглежда, че не само през „тези”…
Че това разбунване на духовете е свързано с предстоящите избори за евродепутати, както и с уреждането на някакви сложни отношения в едва удържащата се от скандали тройна коалиция, няма съмнение. Не би трябвало обаче да има съмнение и по въпроса какво би станало, ако старите сметки с ДПС започнат да се уреждат чрез провокиране на конфликти с етнически заряд. Балканите неведнъж са давали пример какви са последиците от „национално единство”, стъпило не върху смислена кауза, която има отношение към живота ни тук и сега, а върху „реликви” и „светини”, с каквито и в момента ни занимават, като препогребват костите на Калоян и броят черепите на жертвите от клането в Батак. Иначе казано: Хора, бдете! Защото този „национализъм” намирисва на фашизъм. Защото „тяхната борба” не е наша, тя няма нищо общо с реалния дневен ред на българското общество, нито с текущите проблеми на държавата, която впрочем от четири месеца е пълноправен член на ЕС. Защото днес хунвейбините са на поход срещу „учените - тирани”, а утре ще ни забранят да пускаме и хвърчила. Това е страшно. И тъкмо това е батакът, за който наистина трябва да говорим.
 |
|
Статията наистина е много хубава. Много точно показва нагласата на българина да се занимава с прозични неща стига те да му носят дивиденти. Едно голямо 6 от мен, ако можех и аз щях да напиша нещо подобно.
имам чувството, че този вестник е спонсориран от Соросова фондация. Гафа си е гаф. Клетата Любослава, просто замазва нещата. Прекалено нашироко искате да отворите обществото. Хунвейбините на транснационалния капитал, отдавна са на поход, срещу всяка историческа памет и всяко човешко достойнство. Повечко безпаметни и безродни роби - повечко парички в касичките на ... /сами разбирате на кои/
Аз си направих труда да прочета цялата теза на авторката Балева - и съм напълно убеден, че реакцията, която последва е правилна и в нея няма нищо хунвенйбинско. Балева твърди, позовавайки се на някакво разминаване във времете, че баташко клане няма и че има измишльотини на Макгахан, по които някакъв полски художник бил нарисувал картина, по която Захари Стоянов после написал Записките си като разказ по картинка. Толкова е тъпо, че не може да не е злонамерено. За това немсдкия данъкоплатец дава пари, което е още по-смущаващо, защото отричането на баташкото клане е като отричане на Холокоста. Въпреки цялият западноевропейски либерализъм, отричането на холокоста води до наказателно преследване в няколоко държави в центъра на Европа. Те си знаят защо. Русева е права, че в кампанията ловко се включи и Б. Димитров, но него това му е работата. Тезата наистана бе планирана да бъде разказвана публично на 18-ти и това е факт. Не бива прозападната интелигенция да защитава това безумие, защото така и смислени хора се нареждат сред тъпаци като въпросната Балева. Защита от общолибералбни позиции на подобна идиотщина компрометира защитниците и налива вода в мелницата на атакистите, ДПС и прочие креатури на олигархията.
Кой знае защо, ако някой се изкаже по-категорично, веднага бива обявен за фашист. Може б защото отново се страхуваме, че ако си вдигнем главата на 10 см, ще развалим рахата (неслучайно използвам тоя турцизъм) на някого. Интересно ми е с какви очи НЕМСКИЯТ професор и НЕМСКАТА възпитаничка ОСПОРВАТ тезата за клането? (без да броим факта, че клекнаха и се отвърнаха както от тезата, така и от заглавието си след нарочените за фашистки и нецивилизовани реакции в България) . В тази страна, има няма преди месец се криминализира ОСПОРВАНЕТО на темата за холокоста по какъвто и да е повод. Скромният ми извод е че нещо, което е позволено за белите господари, не е позволено за черните роби. Белите господари могат да пренаписват по пет пъти историята на чернилките (т.е. нас), а тяхната история остава недокосната, защото това е престъпление. Нека авторите на подобни еснафско-високомерно-извисени писания се замисялт над това, преди да дадат още едно мнение в подкрепа на тезата лошият див Изток срещу белия и хубав, но неразбарн от варварите Запад.Аман!
Ясно е, че Батак се превърна в светиня върху политическия байрак на недостойни хора. И от едната и от другата страна на барикадата. Да, реакцията на Димитров и компания беше абсолютно просташка и непропорционална, но такава започва да изглежда и обратната - на журналисти като Русева, възмутени от "патриотарството" на българина. Добре, че все пак се намериха и един-двама историци, които да дадат смислено мнение по темата.
В последния Лит.вестник Албена Хранова по въпроса пише:^Никога не съм си представяла,че една медийна кампания може да се окаже сонда за толкова тъмни и мътни пластове,чиито съдържания сега изригнаха неконтролируемо^.Смайващо заключение за хора,които са завършили Университета.От обща култура малко от малко би трябвало да се познава съвременната световна психология.Да оставим всичко настрана,но ^митът^ си беще работа не за историци и всякакви други,а идеална възможност да се покажат на бял свят и да се изявят българските психолози,за да се види тази наука у нас колко пари струва,а това щеше да покаже и действителната стойност и каратите на българските университети.Самият факт,че не се обадиха психолозите,потвърди за сетен път,че се разминаваме с мишената.Отдавна за българския език и за нашите митове трябваше да се произнасят модерните психолози,а не професорите по български език и литература и професорите по история.Това,което сега се случи с този пробутан мит,рано или късно щеше да се обади.По простата причина,че съществува колективна психология.Този мит само отключи нещо,което си го има по-долу в колективното съзнание и който е изненадан,явно сънува други сънища.В този Лит.вестник Бойко Пенчев пък пише,че ^Инициативата на Брунбауер и Балева беше да покажат,че костите освен наличност са и символен конструкт,но кой да ти слуша!^.Г-жа Русева е явно в един ...още
отбор с Албена и Бойко,който ми приказва за ^конструкти^.Чета от както се помня ^Култура^ и когато четох Балева там, се запитах, на това наука ли му викат и що за университетско самочувствие трябва да има човек,за да си отпечатва мензиса.Г-жа Русева направо си подкрепя един изкуствовед,който е въздух под налягане,но не се спира само с нея,а бара и на друго място,където е неприлично.Публикацията е един литературен лупинг.Какъв кеф е да го кажеш това ^лупинг^.Четох на немски проекта и ще бъде най-добре ^Труд^,като най-четения от просотлюдието,да го отпечата,и ^Култура^ пък да направи същото,като най-предпочитан от интелектуалците.Много са нещата,които могат да се изръсят по въпроса,но не от тази височайша интелектуална позиция,която заема Любослава.
ЧАК ПЪК КИТАЙСКИ ХУНВЕЙБИНИ! Българското "на здраве", турското "шерефе" и китайското "канпей" са по-добрия начин, ако сме сгрешили, да си простим взаимно - каза Homo reciprocans Колкото и искрено да вярвам в необходимия, сложен и деликатен баланс между паметта и прошката, не искам да споделям “плуралистичните” и “академичните” анализи на долуспоменатите автори. Ако приемем, че нацията е изкуствено, “некръвно” творение, както ни учи Андрей Райчев (АР) в “Как се произвеждат демони” (вестник "24 часа", 28 април 2007), то и ДНК анализите за бащинство ще станат излишни. Как тогава от продукти на кодовете на гените, каквито са хората, АР изгражда нация, коята е “изкуствено творение на кодовете на властта”? За да защитава демонологичната си хипотеза, че “образовани хора се включват с упоение в тази дивотия”. Дивотия (според АР) и китайски червени стражари - хун-вей-бини (според Любослава Русева) са мненията на хора, които не мислят като тях относно германския проект за нашата памет за баташкото клане. Слава Богу, че националната ни памет не страда от болестта на Алцхаймер! Като че ли АР и Любослава Русева не знаят (или премълчават) , че има и ...още
по-голямо от баташкото клане - през юли 1877 г. войската на Сюлейман паша убива хиляди мирни българи в Стара Загора ! Става така, че едни правят политика с мъките на нашите медицински сестри в Либия, други - наука със сензитивността на националната ни памет за баташкото клане. И всичко това под прикритието на съвременни парадигми на хуманистиката, демокрацията и плурализма. А според наследниците на милионите убити арменци (и българи) това, разбира се, е геноцид, който дори водещи демокрации по света, а сега и българският парламент, не искат да признаят. Защо? Къде тогава е коефициентът на достоверност на стандартите на хуманистиката, академизма, плурализма? PS. Ето какво пише един поддържник от Турция в уеб-сайта на петиция, организирана тези дни от група историци в подкрепа на германския проект за баташкото клане (виж "В защита на академичната свобода", вестник "Дневник", 3 май 2007): “Напълно подкрепям подписката. Считам, че е редно да се демистифицират такива събития като Баташкото "клане", понеже ще създават вредни последици за отношенията между Турция и България. Предлагам да се игнорират в учебниците думи като "клане" и "робство", това е недопустимо! Българите са живели добре и щастливо в Османската империя. Мисля, че е редно и да се възроди идеята за паметник на Сюлейман Паша на връх Шипка, така ЕС ще гледа по-благосклонно на България. Виждате, че има общ учебник по история между Германия и Франция. Защо да няма и такъв между Турция и България? Нека двете държави да изучават взаимно своите химни, например или други исторически събития.” Моя кратка реплика: Да ги изучават – да, но не да ги изопъчават и премълчават, аркадаш – каза Homo reciprocans. ________________________________________________________ Повече за обсъжданата тема: www.bgpetition.com/BG-zdrava-natsionalna-pamet/index.html
ЧАК ПЪК КИТАЙСКИ ХУНВЕЙБИНИ! Българското "на здраве", турското "шерефе" и китайското "канпей" са по-добрия начин, ако сме сгрешили, да си простим взаимно - каза Хомо реципроцанс Колкото и искрено да вярвам в необходимия, сложен и деликатен баланс между паметта и прошката, не искам да споделям “плуралистичните” и “академичните” анализи на долуспоменатите автори. Ако приемем, че нацията е изкуствено, “некръвно” творение, както ни учи Андрей Райчев (АР) в “Как се произвеждат демони” (вестник "24 часа", 28 април 2007), то и ДНК анализите за бащинство ще станат излишни. Как тогава от продукти на кодовете на гените, каквито са хората, АР изгражда нация, коята е “изкуствено творение на кодовете на властта”? За да защитава демонологичната си хипотеза, че “образовани хора се включват с упоение в тази дивотия”. Дивотия (според АР) и китайски червени стражари - хун-вей-бини (според Любослава Русева) са мненията на хора, които не мислят като тях относно германския проект за нашата памет за баташкото клане. Слава Богу, че националната ни памет не страда от болестта на Алцхаймер! А според АР германският проект за баташкото клане “въобще не обсъждат самото клане, а един ...още
съвсем друг въпрос: по какъв начин този страшен епизод се включва в националната ни памет и идентичност”, което е “типичен за съвременната хуманистика проблем, и то важен.” Добре, но защо целта му са т. нар. антиислямски стереотипи на българите, още повече, че те – от страна на народа – са в сферата на толерантността. Разбира се, че не можем да изпитваме ислямофилия при наличието на станалите преди 92-130 (и повече) години турските кланета на българи и арменци. Като че ли АР и Любослава Русева не виждат, че тези дни милиони турци са на площадите в Истанбул, Анкара и други градове именно с антиислямските си стереотипи за избора на светски президент на Турция. И не знаят (или премълчават) АР и Любослава Русева, че има и по-голямо от баташкото клане - през юли 1877 г. войската на Сюлейман паша убива хиляди мирни българи в Стара Загора ! Става така, че едни правят политика с мъките на нашите медицински сестри в Либия, други - наука със сензитивността на националната ни памет за баташкото клане. И всичко това под прикритието на съвременни парадигми на хуманистиката, демокрацията и плурализма. А според наследниците на милионите убити арменци (и българи) това, разбира се, е геноцид, който дори водещи демокрации по света, а сега и българският парламент, не искат да признаят. Защо? Къде тогава е коефициентът на достоверност на стандартите на хуманистиката, академизма, плурализма? ПС. Ето какво пише един поддържник от Турция в уеб-сайта на петиция, организирана тези дни от група историци в подкрепа на германския проект за баташкото клане (виж "В защита на академичната свобода", вестник "Дневник", 3 май 2007): “Напълно подкрепям подписката. Считам, че е редно да се демистифицират такива събития като Баташкото "клане", понеже ще създават вредни последици за отношенията между Турция и България. Предлагам да се игнорират в учебниците думи като "клане" и "робство", това е недопустимо! Българите са живели добре и щастливо в Османската империя. Мисля, че е редно и да се възроди идеята за паметник на Сюлейман Паша на връх Шипка, така ЕС ще гледа по-благосклонно на България. Виждате, че има общ учебник по история между Германия и Франция. Защо да няма и такъв между Турция и България? Нека двете държави да изучават взаимно своите химни, например или други исторически събития.” Моя кратка реплика: Да ги изучават – да, но не да ги изопъчават и премълчават, аркадаш – каза Хомо реципроцанс. _____________________________ Повече за обсъжданата тема: www.bgpetition.com/BG-zdrava-natsionalna-pamet/index.html
Не мисля, че реакциите срещу Балева са пресилени. Тя наистина написа много обидни неща.
Накрая ще продадът България...