Китайските хунвейбини и българският батак

Част от заглавията на вестниците по случая с картината за Баташкото клане. Между „24 часа“, „Труд“, „Телеграф“, „Атака“, няма разлика.

„Свари го в олио, смачкай кучешката му глава!”
Призив от дадзибао, 1966 г.

Умишлено провокираната истерия, че някой се опитва да пренаписва историята ни, като за начало отрича, че е имало баташко клане, достигна върхове, за които и Цян Цин – четвъртата и последна съпруга на Мао Дзедун, би могла само да си мечтае. При това нейните постижения в пропагандата не бива да се подценяват. Нека не забравяме, че Културната революция в Китай започва не толкова на 20 март 1966 година, когато Мао казва: „Ние имаме нужда от решителни хора, които са млади и не особено образовани…“, а на 16 май същата година, когато амбициозната Цян Цин издава циркулярно писмо, в което посочва с кого по-точно следва да се борят „решителните млади хора“, а именно – с „учените – тирани, които говорят на неразбираем език, за да заглушат класовата борба на народа и да отклонят вниманието му от проблемите на родината”.

Какво става оттам нататък е известно: първите хунвейбини излизат на улицата на 29 май 1966 и атакуват университета Цинхуа. Това са ученици от средните училища, на възраст между 12 и 14 години, които носят на ръкава си червени ленти с жълт надпис „Хун Вей Бин“ (червени стражи). В Пекин първият дадзибао (стенен афиш с големи букви) се появява няколко дни по-късно. Само за седмица са окачени 100 хиляди дадзибао с размерите на входна врата, в които се повтарят фрази като: „Няма да ви се размине… Нашето търпение се изчерпа…“ Следват улични насилия, затваряне на чайни и кафенета, щурмуване на библиотеки и галерии, горене на книги. Хунвейбините забраняват дори пускането на хвърчила. Въобще настава едни страшен китайски батак…

Но да се върнем у нас и, както се казва, на темата. На коя тема обаче? Че Мартина Балева (изкуствовед) и Улф Брунбауер (историк) от Института за Източна Европа към Берлинския свободен университет се „гаврят със светинята Батак”? Не, такава въобще не съществува, доколкото е повече от ясно, че двамата нямат никакво намерение да развенчават „мита” за клането. Темата отдавна, още по-точно – от самото начало, е друга:
Първо, как някой – аз, ти, той, тя или ние, можем да бъдем използвани по възможно най-грубия начин за политически цели.

И второ, с каква лекота хунвейбините (или онова, в което беше превърната и без друго ретроградната българска публичност) са в състояние да улеснят една манипулация, без да ги е грижа за нечия чест, авторитет, че дори и живот.
Казано без емоции и патетики: Балева и Брунбауер бяха употребени по начин, до който често прибягваше едновремешната тоталитарна машина, и до степен, в която и двамата, особено Балева, имат всички основания да се страхуват за себе си, включително за физическото си оцеляване…

 

„Обстановката в Батак е взривоопасна, градът жужи като разсърден пчелен кошер (…) „Това е опит да се създаде напрежение между турци и българи“, пали се Стефан Харизанов. Музейните работници също са в треска. „Утре за пари някой ще каже, че изобщо не е имало българска държава!“, възмущават се историците. А младежите в града не са така дипломатични: „Ако някой от тези т.нар. учени, и особено онази госпожичка (Мартина Балева – бел. авт.), дойдат в Батак и ги надушим, спукана им е работата!“, палят се те.“ Това е дописка в „Труд” от 25 април и след нея, както казваше Уди Алън, на човек му идва да нападне Полша…

Пороят от статии във вестниците напомня времената на комунистическата пропаганда. Публикациите дотолкава си приличат, че трудно се различава коя от кой вестник е.

Пороят от статии във вестниците напомня времената на комунистическата пропаганда. Публикациите дотолкава си приличат, че трудно се различава коя от кой вестник е.Пороят от статии във вестниците напомня времената на комунистическата пропаганда. Публикациите дотолкава си приличат, че трудно се различава коя от кой вестник е.Пороят от статии във вестниците напомня времената на комунистическата пропаганда. Публикациите дотолкава си приличат, че трудно се различава коя от кой вестник е.Пороят от статии във вестниците напомня времената на комунистическата пропаганда. Публикациите дотолкава си приличат, че трудно се различава коя от кой вестник е.Пороят от статии във вестниците напомня времената на комунистическата пропаганда. Публикациите дотолкава си приличат, че трудно се различава коя от кой вестник е.Пороят от статии във вестниците напомня времената на комунистическата пропаганда. Публикациите дотолкава си приличат, че трудно се различава коя от кой вестник е.Пороят от статии във вестниците напомня времената на комунистическата пропаганда. Публикациите дотолкава си приличат, че трудно се различава коя от кой вестник е.Пороят от статии във вестниците напомня времената на комунистическата пропаганда. Публикациите дотолкава си приличат, че трудно се различава коя от кой вестник е.Пороят от статии във вестниците напомня времената на комунистическата пропаганда. Публикациите дотолкава си приличат, че трудно се различава коя от кой вестник е.Пороят от статии във вестниците напомня времената на комунистическата пропаганда. Публикациите дотолкава си приличат, че трудно се различава коя от кой вестник е.Пороят от статии във вестниците напомня времената на комунистическата пропаганда. Публикациите дотолкава си приличат, че трудно се различава коя от кой вестник е.Пороят от статии във вестниците напомня времената на комунистическата пропаганда. Публикациите дотолкава си приличат, че трудно се различава коя от кой вестник е.Пороят от статии във вестниците напомня времената на комунистическата пропаганда. Публикациите дотолкава си приличат, че трудно се различава коя от кой вестник е.Пороят от статии във вестниците напомня времената на комунистическата пропаганда. Публикациите дотолкава си приличат, че трудно се различава коя от кой вестник е.Пороят от статии във вестниците напомня времената на комунистическата пропаганда. Публикациите дотолкава си приличат, че трудно се различава коя от кой вестник е.Пороят от статии във вестниците напомня времената на комунистическата пропаганда. Публикациите дотолкава си приличат, че трудно се различава коя от кой вестник е.Пороят от статии във вестниците напомня времената на комунистическата пропаганда. Публикациите дотолкава си приличат, че трудно се различава коя от кой вестник е.Пороят от статии във вестниците напомня времената на комунистическата пропаганда. Публикациите дотолкава си приличат, че трудно се различава коя от кой вестник е.Пороят от статии във вестниците напомня времената на комунистическата пропаганда. Публикациите дотолкава си приличат, че трудно се различава коя от кой вестник е.

Но „паленето” продължава и след като се разбира, че изследването на Балева се занимава с една картина и начините, според които дадено историческо събитие (в случая баташкото клане) се превръща в част от националната памет и идентичност, т.е. в мит. „Заклаха Батак ПАК” е заглавие от съботния очерк (28 април) на в. „24 часа”, а в понеделник (30 април) вестникът описва „открит урок по история” в пловдивската гимназия „Св. Св. Кирил и Методий” със заглавие „Ученици: Балева, извини се на Батак!”. В репортажа е цитиран и ученик, повече от „сигурен”, че „гърците биха РАЗПЪНАЛИ всеки, който отрича Критското въстание!”.>

Но това, разбира се, не е всичко. „Кажете къде ще е конференцията, ние знаем какво да правим!”, заканва се не кой да е , а лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов (депутат, ей Богу!), като намекът (ако това изобщо е намек) е ясен: припари ли Балева до България, в най-добрия случай ще се отърве с фрактура на черепа. По-ужасяващ от това е само анонсът („24 часа” добросъвестно го съобщи три пъти), че на 3 май в Батак ще започне инициирана от кмета на града национална подписка с искането… да бъде отнето българското гражданство на Балева!

Разбирате ли за какво става дума? Чудя се само защо още се бави националната кампания с лентички и стикери „Свари я в олио, смачкай кучешката й глава!” или как никой не се е сетил да заимства друга идея на Цян Цин като, например, националните предатели (такива, които са имали „гарнитура от диван и две кресла”) да маршируват, носейки на вратовете си тежки дървени афиши с надпис „Аз постъпих лошо с Мао и народа си”…

Логично е да се попита къде при това положение е прокуратурата и защо тя още не се е самосезирала, да речем, по чл. 162, ал. 1 от НК за „проповядване или подбуждане на расова или национална вражда или омраза“. Логично, но и много наивно. До зловещата гротеска, в която се превърнаха „протестите” срещу проекта за Батак, нямаше да се стигне, ако в дирижираната от Божидар Димитров патриотарска дандания не се бяха включили президентът Първанов („Това е остра провокация към националната ни памет и история”), БАН, Софийският университет и дежурните интелектуалци около БСП. Стигна се дотам, че дори думите на министър-председателя Станишев („Съмнявам се, че някой иска да пренаписва историята ни”) бяха цензурирани! Срещу кого тогава да се самосезира прокуратурата? Срещу пазителя на българщината Първанов? Добре все пак, че не живеем в края на 40-те или в Китай от 60-те, защото Балева щеше да го отнесе по бързата процедура, изправена пред някой тресящ се от възмута срещу предателката „Народен съд”…

Между другото, преди две седмици Иван Славков по стар навик се напи до козирката на така наречения „Руски бал” и след като изпя „Подмосковные вечера”, протегна дясната си ръка за хитлеристки поздрав и извика пред камерите на репортерите „Хайл!”. Нито президентът, който иначе има несъмнени заслуги в укрепването на българо-руските отношения, нито прокуратурата, нито историкът Б. Димитров, нито будната българска общественост възнегодуваха срещу това безобразие. Батето, лауреат на орден „Стара планина”, връчен му от самия Първанов, мина между капките, защото, както казваше писателят Георги Марков: ”НАШИ” и ”ВРАГОВЕ” – това бяха двете най-важни понятия, които заеха централно място в живота ни през тези години”. Уви, изглежда, че не само през „тези”…

Че това разбунване на духовете е свързано с предстоящите избори за евродепутати, както и с уреждането на някакви сложни отношения в едва удържащата се от скандали тройна коалиция, няма съмнение. Не би трябвало обаче да има съмнение и по въпроса какво би станало, ако старите сметки с ДПС започнат да се уреждат чрез провокиране на конфликти с етнически заряд. Балканите неведнъж са давали пример какви са последиците от „национално единство”, стъпило не върху смислена кауза, която има отношение към живота ни тук и сега, а върху „реликви” и „светини”, с каквито и в момента ни занимават, като препогребват костите на Калоян и броят черепите на жертвите от клането в Батак. Иначе казано: Хора, бдете! Защото този „национализъм” намирисва на фашизъм. Защото „тяхната борба” не е наша, тя няма нищо общо с реалния дневен ред на българското общество, нито с текущите проблеми на държавата, която впрочем от четири месеца е пълноправен член на ЕС. Защото днес хунвейбините са на поход срещу „учените – тирани”, а утре ще ни забранят да пускаме и хвърчила. Това е страшно. И тъкмо това е батакът, за който наистина трябва да говорим.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.